Футболът в Мездра затъна, дори треньор от старата школа като Воин Войнов не успя да спаси местния Локомотив. Агонията приключи, сега отборът е при аматьорите, а опитният Войнов търси ново предизвикателство. Той се съгласи да говори пред "7 дни спорт" за своето бъдеще, проблемите на Мездра и българския футбол.
- Г-н Войнов, можем ли скоро отново да ви видим начело на български отбор?
- В момента съм си у дома. Почивам си, върша си мои работи. Водя разговори с един отбор, но не мога да кажа със сигурност, че ще се получи. До няколко дни всичко ще стане ясно. Също така има запитване от Щатите и Кипър, но там всичко е в твърде ранен стадий, няма нищо конкретно.
- Доскоро бяхте треньор на Локомотив (Мз), запознат ли сте какво се случва с клуба?
- Доколкото разбрах, отива в аматьорския футбол. Клубът има проблеми с лицензирането заради тежкото финансово състояние. Детайлите не са ми известни.
- Кризата в Мездра си бе обществена тайна, логичен ли бе този край за Локомотив?
- Не знам дали изобщо по света има клуб, който да е оцелял при наистина сериозна финансова криза. Едно е да имаш известни затруднения, при нас обаче положението наистина беше много тежко. Липсата на средства беше единствената причина за този край. Иначе самите футболисти изобщо не заслужаваха да изпаднат.
- Вие как издържахте на цялото това напрежение?
- Наистина беше много трудно.Повече се говореше за пари отколкото за футбол. Този проблем остави играта, тактиката, съперниците на заден план. Нямаше как да е друго. Без да знам договорите на футболистите, но се говореше, че чакат по шест, по седем заплати. Само това се коментираше, някои напуснаха. Едва ли и вие бихте ходили на работа, ако толкова месеци не получавате заплата.
- И при вас ли бе така?
- Да, същата работа.
- Тогава какво ви мотивираше да работите. Как футболистите излязоха и биха ЦСКА, взеха точка на Левски?
- Почти всички футболисти знаеха, че ще напуснат отбора. Сами можете да си представите какво е да се мотивираш на терена в такава ситуация. Може би любовта към футбола. Фактът, че идваха големи отбори. Все пак искаха да си запазят авторитета, да съхранят футболното си достойнство. Да могат да си отворят вратите за други отбори. Така и стана, сега всички се разбягаха на други места. Лично аз стигах дотам да се правя на такъв, какъвто не съм. Разказвах им вицове, опитвах се да ги забавлявам. Само и само да има климат в отбора, да не мислят постоянно за проблемите в клуба.
- Съжалявате ли за нещо през последната година?
- Как да не съжалявам! Локомотив (Мз) отпадна, а футболистите не заслужаваха това. Това винаги ме е тормозело. Но пак казвам, нещата се предрешиха извън терена.Ако можем да разделим вината - 60% отговорността носи ръководството. Затова, че не е осигурило средства и нормален начин за работа. Да кажем 30% вината е на треньорския екип и не повече от 10% в самите играчи.
- Мездра стана арена на най-големия скандал през изминалия сезон. Няколко месеца по-късно как гледате на инцидента с феновете на ЦСКА?
- Какви ли не версии чух след това. Така или иначе, причини, мотиви - всичко си остава догадки. За мен обаче последвалото наказание на ЦСКА беше несправедливо. Клубът не биваше да се лишава от домакинство. Може би трябваше да лишат от посещение на мачове тези, които причиниха инцидента. Клубът ЦСКА няма нищо общо в този скандал.
- От този двубой сякаш се зароди вражда между феновете на червените и ръководството. Има ли изобщо една публика право да се опълчва на управата?
- Навсякъде привържениците имат право да са взискателни. Да искат от техните любимци 90 минути раздаване и победи. В спорта обаче не можеш само да печелиш. Добрите отбори по света първо са се научили да губят, после да печелят. Те и затова са толкова велики. Нашата публика е малко по-различна, на Балканите е така. След мач рядко можеш да видиш отборите да се поздравят или пък треньор да отиде при колега и да се здрависат. Да не говорим за феновете. Една омраза, все едно губят за първи път през живота си.
- Да погледнем малко напред, какво очаквате от новия сезон?
- (С въздишка) Нищо добро не чакам. Финансовата криза се увеличава. Като изключим няколко отбора, не виждам как футболът ни може да израства. И в тази посока е редно да се реши колко отбора да играят в първенството, какъв е подходящият формат.Необходими са сериозни реформи и може би най-важното, което го говорим от години - повече внимание към детско-юношеския футбол.
- Първенството започва с вечното дерби. Плюс или минус е това?
- Разбира се, че е минус. Всички знаем, че началото е трудно, не можем да гледаме качествен футбол. Отборите търсят себе си, защото по традиция у нас всяка година се започва с куп нови попълнения. Друга такава аномалия са честите треньорски смени. Всички отбори от челото са с нови треньори. Собствениците нямат търпимост и не дават време за резултати.
"7 дни спорт"
