Георги Миланов е един от щастливите хора в Москва тези дни. На столичното дерби срещу Торпедо при сблъсък с футболист №1 на България за 2012 година езика си глътна Вадим Стеклов. Защитникът веднага бе откаран в болница, а животът му вече не е в опасност. Миланов разказа пред "Труд" какво се случи между двамата в московската клиника.
Как мина визитата в болницата при защитника на "Торпедо" Вадим Стеклов, г-н Миланов? Сърди ли ви се заради инцидента?
- О, не, глупости! И двамата знаем отлично какво се случи. Вадим прие извиненията ми, поговорихме си и му подарих фланелката ми от мача. Да има за спомен от момент, в който слава Богу всичко се размина благополучно и няма лоши последствия.
Какво точно се случи на терена?
- Нелепа ситуация. Сблъскахме се и той си удари главата в рамото ми. Нито съм искал да го нараня, нито той мен. Когато го видях на земята, изтръпнах от уплаха. Беше си глътнал езика, започна да се гърчи. Гледката не ми излиза още от главата. И двамата лекари - нашия, и на Торпедо, се втурнаха към терена, за да му помогнат.
Какво ви каза Стеклов в болницата?
- Стиснахме си ръцете, поздравихме се, прегърнахме се. Като колеги. Каза ми, че въобще не се сърди и да не се безпокоя. Аз бях длъжен да поднеса извиненията си, при това лично. Най-радостното е, че се видяхме пред болницата, а не край легло. Той ходи, шегува се и дори иска да излиза навън. Но лекарите не му дават.
Кога ще го изпишат?
- Вероятно ще минат още 3-4 дни. Най-важното е да бъде под лекарски контрол, докато има нужда. Важното е, че нещата са овладяни и няма нищо опасно за здравето му. Лично аз се успокоих страшно много, когато видях, че Вадим се чувства добре. След тези 15 минути заедно камък ми падна от сърцето. Трябва да изтрия от съзнанието си гледката от мача. Футболът е битка, какво ли не се случва. Никога не съм си позволявал да атакувам някого с цел да го контузя. А в случая дори атака към съперника нямаше. Не мога да повярвам, че има футболисти, които излизат на терена със злата умисъл да контузят съперник. Според мен дори няма такива. Лошото е, че това е част от живота на всеки футболист. Риск на професията.
