Александър Тунчев е един от най-опитните фигури в ЦСКА и е неизменна част от стартовия състав през този сезон. Бранителят е и капитан в отсъствието на контузения Валентин Илиев. Тунчев говори за предстоящото вечно дерби, партньорите в защита, любимите си голове и престоя в Англия. В интервюто са използвани Въпроси както на "Тема Спорт", така и на Канал 3.
Сашо, има ли от какво да се плаши ЦСКА в предстоящото вечно дерби?
- Не мисля, че трябва да се страхуваме от когото и да било. Показахме, че можем да играем добър футбол, така че излизаме за победа.
Все някога серията ви от победи срещу Левски обаче ще свърши...
- Така е, както и тази тук на "Армията" - в шест поредни мача не допускаме гол и бием. Ще дойде такъв момент, но няма да е сега.
Със сигурност се надяваш да вкараш и на Левски след попадението си срещу Литекс...
- По-важното е да победим, отколкото да отбележа. Но ако вкарам победния гол, ще съм най-щастливият на стадиона.
Близо ли е ЦСКА до титлата? Ти беше в отбора при последния триумф през 2008 г...
- Все още не мислим сериозно за титлата. В твърде ранна фаза е шампионатът. Да завърши първо редовният сезон и тогава ще мислим.
Можем ли да кажем, че евентуална победа над Лудогорец ще легитимира амбициите ви в шампионата?
- Ще ни вдъхне голямо самочувствие. Не се е получавало да ги победим досега, в някои случаи малшансът е бил пречката пред това. Но имаме други приоритети преди тази среща.
Игра заедно с Оршулич срещу Литекс, същото се очертава да бъде и във вечното дерби. Какво е мнението ти за него?
- Трябва ни време да се сработим, от един мач не стават нещата. Не можем да сме перфектни, но в първия двубой заедно се справихме добре.
Как виждаш нещата в ЦСКА спрямо предишния ти престой?
- Има ги трудностите, но те са във всеки клуб. Ръководството се опитва да насочи нещата в добра посока. Мисля, че ще се получи.
Мечтата на вашия отбор преди 6 години беше да играете в Шампионската лига, но не стана...
- Да, така беше. Тогава по един или друг начин не ни разрешиха да участваме в турнира.
Имаше възможност да преминеш в Лудогорец, но пропадна. Има ли чувство на реваншизъм сега - да докажеш, че са сгрешили с преценката си?
- Не. Аз и тогава казах, че не съм малко дете да се сърдя. Така се стекоха обстоятелствата и не съжалявам за нищо (б.р. - Тунчев изкара неуспешни проби в Лудогорец през 2012 г. при Ивайло Петев).
Как оценяваш представянето на Левски в шампионата?
- Не искам да коментирам Левски. Знаем, че във вечното дерби няма значение кой в каква форма е..
Били сме свидетели на случаи, в които по-слабият побеждава уж по-добрия. Има ли футболист на Левски, когото намираш за труден за опазване?
- Трябва да обърнем внимание на целия отбор, а не на някой конкретен играч, факт е, че имат добри футболисти, но ние си гледаме нашата игра и няма да се съобразяваме с тази на Левски.
Замисляш ли се какво ще правиш след края на състезателната си кариера?
-Да, разговарял съм по въпроса и с някои свои колеги. В началото на следващата година започвам треньорски курс.
В предишното дерби влязохте след загуба от Зимбру, но сега сте набрали инерция. Как се получава колективът в ЦСКА, как успявате да вървите толкова добре в първенството?
- Колективът идва с победите. Ако отборът не бие, е доста трудно да се сплотите. Голяма заслуга има и старши треньорът, който във всеки момент ни вдъхваше увереност и съответно давахме максимума от себе си.
А как се разбирате с чужденците?
- Не е лесно, не сме приятели всички помежду си, но е важното на терена да се разбираме. Трудно е с толкова много чужденци, те са повече от нас, българите, но пък са добри момчета и помагат за цялостната атмосфера в отбора.
От началото на сезона централната двойка бранители постоянно се сменя. Как успяваш да играеш еднакво добре с всички?
- Трудно е, когато има постоянно ротация, но това е наше задължение -по най-бързия начин да се сработваме. Няма време, няма кой да ни чака, а и знаем в кой отбор сме. Без право на грешки сме. Неприятно е и за треньора във всеки мач да има контузени и да не разчита на едни и същи играчи. Но към момента успяваме да се приспособяваме един към друг.
Феновете постоянно имат изисквания към вас. И макар отстрани да изглежда много лесно да си футболист, така ли е в действителност?
- Не. Всеки ден си на тренировки, получаваш контузии, имаш мачове постоянно, зимата караш уморителни подготовки, лятото също. Никак не е лесно, защото във всеки момент трябва да даваш максимума от себе си и да се доказваш. Има доста чужденци, които идват за пари, а не за името "ЦСКА". Те искат да спечелят и, ако може, да направят следващ трансфер. Това си е част от нещата.
Как е ситуацията с парите в ЦСКА?
- Към момента ръководството се справя по най-добрия начин. Всичко е изчистено, като изключим премиите за миналия сезон на част от играчите. Но те са получили уверения, че ще си вземат дължимото. Навсякъде има затруднения, ЦСКА не е изключение от правилото. Надявам се в най-скоро време, в това ни убеждава и ръководството, клубът да започне да функционира нормално.
Как се промени футболът в последните години?
- Нещата не отиват на добре за България, особено от гледна точка на базите. Искаме повече родни играчи в отборите, а отдолу не им даваме никаква възможност да се готвят. В Полша всички клубове имат страхотни бази, а ние...
Какво научи от престоя си в Англия?
- Липсват ми тези години. В началото отидох с лек скептицизъм. Мислех, че правя крачка назад, защото Лестър бе в Чемпиъншип, а с ЦСКА току-що бях станал шампион. Нещата изглеждат доста прости, но всеки си върши работата, която трябва. А тук всеки гледа да се скатае. Хората отиват там на мачове да се забавляват. Веднъж загубихме в две поредни срещи, но феновете все идваха и ни подкрепяха. Тук е съществената разлика - те не приемат на всяка цена победите. А в България е тъкмо обратното - задължен си да постигаш успехи. А така се създава излишно напрежение и някои играчи не успяват да се справят с него, особено когато са в ЦСКА и Левски.
Виждаш ли такъв стрес в ЦСКА?
- Не съвсем. Нашите играчи се справят добре с него. В първите кръгове, след отпадането от Зимбру, се създаде напрежение, но с победите след това го оставихме зад гърба си.
При последната титла пак бяхте двойка с Валентин Илиев в защитата, какво се промени оттогава?
- Вече сме по-възрастни, но пък и по-опитни (смее се). Сега по всякакъв начин се опитваме да вдъхваме увереност на по-младите, да не си вирват носовете, а да държат едно ниво.
Как се оправяте с различните езици?
- Ами вместо чужденците да учат български, ние сме принудени да търсим начини на комуникация с тях. Но се оправяме - английски знаем, Вальо помага с румънския, Маркиньос- с португалския, а Неманя - със сръбския. Допълваме се. Но си спомням една случка в Англия -бяхме заедно с Кишишев и си говорихме нещо на български за едно упражнение. Обаче ни направиха забележка и ни казаха да приказваме на английски! В България сме доста по-толерантни към чужденците. Отношението към нас извън държавата пък е коренно различно...
Мнението ти за Тончи Кукоч?
- Луда глава е, но е добър футболист и човек.
Кой е най-любимият ти гол?
- Доста са. С националния вкарах единственото си и много красиво попадение срещу Люксембург (1:0 през октомври 2006 г.). За ЦСКА имах гол в последните минути в евротурнирите, даже беше в продължението на гостуването ни на Хайдук Кула, което го играхме на стадиона на Цървена звезда. Този гол класира ЦСКА напред. Разписах се и срещу Бешикташ. Има няколко гола, които ценя много и тези са част от тях.
Кой е Александър Тунчев без червената фланелка?
- Съвсем обикновен човек. Стоя си вкъщи, почивам, гледам телевизия, играя с децата. Поне когато не съм изморен. След мачове обичам да съм сам и да си почивам пълноценно.