Ръководството на Уест Хем сякаш умишлено се опитва отборът с най-добра школа в английската Висша лига и една от най-верните публики да изпадне в Чемпиъншип.
Показа го с решението да уволни отлично справящия се всеобщ любимец Джанфранко Дзола през лятото и да го замени с „доказалия се” специалист Авраам Грант.
Истина е, че израелецът изведе Челси до финал в ШЛ, но също така е истина, че с наследството на Специалния половината читатели на материала също биха могли. Твърдението не е силно на фона на факта, че Грант по неизвестни причини привикал Анелка в онази дъждовна московска нощ и му заръчал да бие дузпа, макар французинът да призна впоследствие, че изрично го е помолил да не прави това, тъй като има малко минути на терена.
За мениджърските способности на Грант говори достатъчно и факта, че той самият постоянно говори как „остава в клуба” (без значение кой клуб, докато не бъде принуден да си тръгне). Авраам скочи от потъващия кораб Портсмут миналия май, когато бе спечелил 10 и загубил 16 от общо 33 мача, а сега остава да управлява и да насочи също към дълбините Уест Хем, след 10 победи от 29 мача.
В Помпи обаче играеха „само” представящия се понастоящем отлично в Милан Кевин-Принс Боатенг, Юнес Кабул и Нико Кранчар от Тотнъм и застаряващите Кану и Финан. Сега обаче „чуковете” са даже по-богати на футболен потенциал, макар голяма част от скъпоплатените звезди да са по-често контузени.
Проблемите на лондончани обаче не започнаха от там, а по-скоро от миналото, когато клубът започна да си позволява екстри, които не може да поддържа. Доведените от Джорабчян аржентинци Масчерано и Тевес спасиха клуба от изпадане преди няколко години, но после заигралите в Чемпиъншип Чарлтън, Фулъм и Шефийлд Ю осъдиха и глобиха клуба с 5.5 млн. паунда заради латиноамериканците.
Тогавашният наставник на „чуковете” Алън Кърбишли пък реши да излиза на трансферния пазар и да харчи парите от продажбите на Бенаюн, Кончески и Херууд, в резултат на което пресметливо пръсна с 5 млн. отгоре. За съжаление на „Ъптън Парк”, иначе добрите покупки Люнгберг, Белами и Дайър бяха перманентно контузени, а собствениците по онова време не смогнаха на напрежението и заплатите и сложиха на сергията по-малкия Фърдинанд от школата, заменяйки Карбишли с Джанфранко Дзола.
С присъща на футболните му години в Челси лекота нисичкият италианец изведе „чуковете” до девето място в подреждането и всичко сякаш се пооправи. Да, ама не. В резултат на добрата игра в касата на клуба влязоха 35 млн. от трансфери, а клуба не бе напуснат от много свои ключови футболисти. В Лондон обаче припечелиха малко повече от това, което взима всеки тим, осигурил си промоция в Премиършип.
С една дума – достатъчно, за да остане, ако има правилна трансферна политика. Да, ама не. Когато двамата Дейвидовци Съливан и Голд откупиха клуба, в сърцата, на единствените по рода си фенове, способни да се опълчат на тези на Милуол, се зароди искра на надежда, че любимите „чукове” ще продължат да се опълчват смело на големите отбори. Да, ама не. Защото Дейвид Голд, който държи част от порно пазарния дял, процедира по сходен начин с Бирмингам, който също изпадна и се промотира, а после бе продаден с утроена цена.
Голд показва, че има хищнически инстинкти още, когато откупува акциите на своя брат Ралф от съвместно изградената порнокомпания, както и трофея от ФА Къп на търг за половин милион, а след това купата заминава в посока САЩ за петорно повече (не е доказано).
Миналия януари, заедно със Съливан сториха също и с „чуковете” – купиха ги. После смениха отлично започналия Дзола с провалилия се в Премиършип Авраам Грант. Сега Мартин О’Нийл, чието присъствие в листата с безработните е отделна тема, отказа да се явява „спасител” на лондончани, а двамата Дейвидовци отказаха да коментират бъдещето на Грант след срещата си преди седмица.
Днес обаче обявиха, че „Авраам остава начело”. По всичко личи, че решението е било очевадното - да се смени треньора, в противен случай са били разисквани висши форми на мазохизъм, но все пак не е изключено да е било свързано с обиграване на иначе перспективния отбор в по-долното ниво на английския футбол. Или поне тази идея да се е зародила след отказа на Мартин О’Нийл да се заеме с трудната задача на „Болейн Граунд”.
Емил Арсов, Novsport.com
