Гонзо - Голямото разочарование

Той е най-слабият ръководител, който Левски някога е имал

Гонзо - Голямото разочарование

Гонзо - спасителят, Гонзо - жертвата, Гонзо - героят!  Е,  трябва да си кажем накрая - "Царят е гол", и да си признаем, че нашият човек всъщност се оказа едно огромно разочарование. Георги Иванов просто не става за тази работа. Той е най-слабият ръководител, който някога ПфК Левски е имал. А постът силен човек при сините винаги е изключително важен. И голяма част от успехите, които отборът постигна 6 ерата 1991-2008 година, бяха и благодарение на силните хора на "Герена". Те умееха да вземат правилните решения.

 

Несъстоятелността на Гонзо е толкова очевидна, че днес му е останала не повече от 20 процента подкрепа от левскарската общност. Останалите 80 са прозрели, че с този човек любимия клуб не го очаква нищо добро. В рамките на неговите 20 процента половината са сантиментални носталгици, които си спомнят с умиление за "кървавия" гол срещу ЦСКА и въобще за Гонзо - гладиатора, който се раздаваше на терена за синята кауза. Другата половина негови застъпници са онези, които го наричат нашия собствен футболен проект. Ул-трасите, които го крепят на позицията му, без да осъзнават засега, че са заложили на куц кон. И които не са стигнали до важния извод, че за да си силната фигура на "Герена" не е достатъчно само да си честен. Друг е въпросът колко е честен!? За да управляваш клуб със стогодишна славна традиция като Левски, са необходими много повече качества. Но най-вече е необходим интелект. Не всеки голям футболист, по когото синята публика е лудвала, е ставал за управленец. Дори напротив, досега в историята се е случвало само на един. Известно е кой е той и какви успехи постигна в 8-годишния си мандат между 1999 и 2008.

 

Несъстоятелността на Гонзо като ръководител е много сериозно посегателство към цялата ценностна система на футболен клуб Левски. И представлява огромно унижение за институцията "старото левскар-ство". В тази връзка неслучайно толкова силно е подкрепян от привържениците на вечния враг, които съзнават, че с присъствието на Гонзо се руши синята цитадела.

 

Не може и е недопустимо начело на Левски да стои, меко казано, ограничен човек. В едни минали години Левски бе отборът на интелектуалния елит - артисти, художници, режисьори, всякакви творци. На софийската бохема, на оцелялата аристокрация от жълтите павета. Дори на тарикатите от "Магурата", които си бяха ниво с пробивите си в системата на социализма. Левски олицетворяваше различното, яркото, цветното. Пред "Покойника" се водеха истински научни беседи, а лектори бяха корифеи от типа на режисьора Рихард Езра. И такива като мен стояха часове в захлас, защото самото присъствие беше блажено. И някак си сега е обидно на фона на това велико минало, което старите левскари помнят с умиление, те да се примиряват с Гонзо. Кощунствено е човек с неговия ограничен капацитет да олицетворява Левски. Онзи ден нашият ни вкара в поредното унижение.

 

Тръгна да се разправя хашлашки с един колос на българската журналистика на стадион "Славия". А бе, Гонзо. този човек, с когото се разправяш махленски, е много висока топка, той е белязал с присъствието си цяла една епоха. И ти му говориш на ТИ! Може да е от другата футболна боя, но старите левскари уважават своите противници. Защото какво щеше да бъде Левски без усещането за превъзходство над ЦСКА. С такива като теб начело обаче това усещане напълно се изпари в последните 6 години. И затова те искат да останеш колкото се може повече. Защото виждат, че с теб Левски няма никакъв шанс. Обратно, предишния го мразеха и в червата си. Не само защото не им беше симпатичен, а защото им причини много страдания. Гонзо обаче им носи само радост като ръководител. А в тандем с Тодор Батков направо си е мечта за враговете на Левски. Затова не го взимат насериозно и по високите етажи на футбола и въобще по никакви високи етажи. Просто нашият човек е от партера и там ще си остане!

 

Това е положението, на безспорния ни любимец му липсва фината настройка. А тя е най-важна, за да си шеф при сините. Тази работа е интелектуално усилие, а това е непосилно изискване точно за онзо. На него му дай по-про-cmume неща. Ама не става и вече пета година старите левскари преглъщат унижения. Не че са забравили какъв футболист беше и как се раздаваше докрай за Левски. Няма как - тази благодарност е вечна. 

 

Старите левскари обичат и ценят своите идоли. И ги бранят, защото притежават статута на светини. Обаче да си велик футболист няма нищо общо с това да управляваш. А за такива като Гонзо има само един подходящ пост в клубната йерархия. Измислиха го в последните години и се нарича тийм-мениджър. Нещо такова беше в Левски Йовов при краткото завръщане на Сираков. С други думи - човек до отбора, но без функции. Идеално за Гонзо. Ходи на стадиона, ентусиазира феновете с присъствието си, подкрепя футболистите, но не взима никакви управленски решения. Държат го настрана, защото ще обърка всичко. Това е на Гонзо таванът, но онзи мрако-бесник, дето мести пешките, го пусна за употреба през 2009-а, защото целта му е да унищожава всичко значимо за Левски. Но не защото го е ценял, а защото му трябваше като щит. И Гонзо чудесно го пази и прикрива - от Казанската афера та чак до сегашния фактически фалит на клуба. И честният Гонзо, нашето добро момче, е все там на амбразурата до Тошко. Върхът на всичко се съдържа в отговора на Гонзо на въпроса, какво може да го раздели с Левски. Журналистът е негов човек и съвсем добронамерено му предоставя възможност да се направи на мъченик. Да изговори един милион банални клишета колко важен е Левски. Нашият човек в типичния си простоват стил, ала Пурко (б.а. - в ролята незабравимият и гениален Тодор Колев) от "Господин за един ден" се изцепва - "единствената причина да си тръгна от Левски е, ако собственикът ме уволни". Ама Гонзо, легендите не ги уволняват бе, мой човек. Ние сме те направили икона и не може някакъв си Тодор Батков да те уволнява. Иконата стои високо и не се пипа. Само се гледа с възхищение.

 

Има неща в живота, които дадената персона може да върши, и такива, които не може. Гонзо имаше 5 години да покаже, че все за нещо става. До този момент таванът му е треньорче на провинциален тим. Всъщност точно в такъв се превръща Левски под неговото ръководство. Старите левскари свалят доверието от него, пак ще го обичат, но искат Левски да е отново на върха. А с него просто няма как да се случи.

 

Жаклин Михайлов, вестник "Тема спорт"

Щангите превъртяха играта! Върнаха загробил ги президент

Коджабашев почти уби спорта си през 2008 г., сега може да го довърши

Кои са големите губещи от Конгреса на БФС

Венци Стефанов, групичката на Бербатов, Градев и Руди Гела няма да липсват на никого

Барби, пак ли кръв?

Депутатите да инсталират Бербатов за пожизнен президент на БФС със закон

Гонзо спечели титулярното място в може би най-важния мач

Често пренебрегван в националния отбор за сметка на Бербо, Иванов сега е президент на БФС

Защо Бербатов не получи доверието на клубовете

Вижте причините

Шампион пред отказване: ММС няма адекватна политика, при Кралев беше друго

Разказът на Йордан Колев, който се бие за България и все още продава мартеници

Невъзможният избор 7: Най-нелепата кандидатура

Ето какво представлява неадвокатът Георги Градев

НЕВЪЗМОЖНИЯТ ИЗБОР 3: Ще стане ли Гонзо президент на БФС

Вижте кандидатурата му

Левски и ЦСКА продават най-скъпо

Вижте подробности

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки