Националът Венци Христов реализира първия сериозен трансфер от „А" група в чужбина за 2015-а. Нападателят на Берое подписа договор за две години и половина с втория в класирането на Хърватия Риека, който през есента направи фурор в групите на Лига Европа със силни мачове срещу Фейенорд, Севиля и Стандарт (Лиеж). Юношата на Локо (Сф) ще трябва да замени оценения на 9 млн. паунда Андрей Крамарич, който подсили Лестър. Христов отговори на въпросите на „Меридиан Мач" буквално часове преди тази сутрин да тръгне към красивия град на Адриатическо море.
- Венци, уточнено ли е окончателно всичко по трансфера ти в Риека?
- Да. Утре сутрин (б. р. - днес) тръгвам. Както вече обявиха, подписах за две години и половина, като в договора има опция за удължаване с още един сезон. Клубовете са уточнили нещата и всичко вече е приключило.
- Имаше ли притеснения, че сделката може да пропадне заради травмата, която получи на старта на подготовката?
- Със сигурност. Въобще не е приятно да тръгнеш да правиш трансфер в момент, в който си контузен. При това нещата не са чак толкова леки...
- ... Защо, не става ли въпрос само за мускулно разтежение?
- Така е, но е в областта на прасеца и там се изисква малко повече време за възстановяване. Сега в Риека първотрябва да се възстановя заедно с хора от техния лекарски щаб. Те вече ме прегледаха и са наясно с това какъв е проблемът. Може би от 30 януари ще мога да започна по-сериозни тренировки.
- Значи наистина няма да пътуваш за лагера на новия ти отбор в Испания, където една от контролите ще е с Лудогорец?
- Няма. Ще работя по индивидуална програма в Хърватска, докато се върнат.
- Получи повиквателна и за националния отбор за мача с Румъния на 7 февруари, ще бъдеш ли на разположение на селекционера Петев?
- Още не мога да кажа категорично. Първо трябва да се възстановя, а след това да се прецени дали ще мога да играя. Не зная и от Риека дали ще ме пуснат. Поддържам връзка с Алекси Желязков и ще се уточним в следващите дни. На първо време най-важното е да се излекувам от контузията.
- Ще имаш ли визита при добре известната Марияна от Белград, която помага при подобни травми?
- Не, не. Имаше такава идея, но доколкото знам тя сега е на турнира за Купата на Африка.
- Кой направи връзката с Риека и има ли по-интересни подробности около трансфера?
- Нищо чак толкова интересно не се е случило. Мениджърът ми Милен Георгиев ми каза, че към мен има няколко оферти и преценихме да се насочим към тази от Риека. Имаше още две от чужди клубове, както и една от България. Вече не е редно да казвам точно откъде са, щом като са останали в миналото.
- Вероятно тази от България е била от ЦСКА?
- Малко ли е...?
- В този смисъл съжаляваш ли за пропуснатия шанс да играеш при „армейците", към които си личи, че изпитваш симпатии?
- Може и да ме е яд, но това вече е минало. Преди година, особено след като се изписаха и изговориха толкова неща за моя трансфер в ЦСКА, със сигурност бях разочарован, след като нещата пропаднаха. Не можех и да коментирам много неща, защото трябваше да съм коректен към замесените страни. Не искам обаче да се връщам назад. Имаше разочарование, но нещата в крайна сметка се развиха добре.
- Логичен е въпросът, колкото и клиши-ран да е, някой ден все пак ще облечеш ли червената фланелка?
- Не мисля за това в момента.
- А какво ще ни кажеш за Берое и раздялата с клуба?
- Ще помня само доброто. От този клуб ми помогнаха в труден за мен момент и аз се постарах да се отблагодаря. Нещата са взаимни. Никога няма да забравя спечелените Купа и Суперкупа, както и доста дългата поредица от победи срещу стойностни съперници.
- Какво си казахте на раздяла с Петър Хубчев и доскорошните си съотборници?
- Нищо специално. Видяхме се, преди да тръгнат за контролата с Ботев. Имам доста приятели в състава и им пожелавам успех. Дано успеят да се класират за участие в евротурнирите и да продължат да радват феновете.
- На дневен ред вече е въпросът ще успееш ли да се справиш с очакванията към заместника на Крамарич и конкуренцията на чаканите още нови попълнения за атаката?
- Имам амбиции да играя и да се боря за мястото си в състава. Искам да съм полезен на отбора и да помогна да спечелим титлата.
- Това ли е целта, която поставят шефовете?
- Не сме коментирали, но аз самият искам да стана шампион на Хърватска. Разликата от седем точки не е малка, но предстоят два директни мача с Динамо и общо взето нещата зависят от нас.
- От контактите с клуба усети ли дали отиваш като първи избор за атаката, или ще трябва тепърва да се бориш за мястото си в състава?
- Няма как да ми гарантират титулярно място. Не съм се срещал още с треньора. Говорих само със спортния директор и вицепрезидента. При всички случаи обаче се настройвам за битка. Конкуренцията никога не ме е плашила, тя дава качество. Ще съм щастлив, ако отборът върви.
- Опитът от престоя в Металург ще ти помогне ли в това отношение?
- Надявам се. В Украйна все пак бях резерва на играча, който бе избран за най-добър в първенството, (б. р. - Жуниор Мораеш). Както се казва, конкуренция му е помогнала.
- Едва ли си търсил Георги Иванов за съвет относно Риека, но спомнят ли си там за него?
- Без никаква куртоазия, ще ти кажа, че той е доста уважаван там. Говорих за кратко с някои служители в клуба, докато бях там и те ми казаха: Ако си като Гонзо, си супер. Това, което ми дадоха да разбера, е, че във времето, в което е бил в отбора, той се е изявявал като един от лидерите в състава. Такъв, какъвто го помним и познаваме и в България.
- В чисто битова гледна точка условията, които предлагат в Риека, как се съпоставят с тези в България?
- От гледна точка на личните условия, у нас може би само Лудогорец може да предложи подобни към днешна дата, предвид проблемите в останалите клубове. Офертата от Хърватска бе по-добра за мен от тази, която ми даваха в ЦСКА. Но тук от значение е и отношението към Берое. Риека може да си позволи да плати трансфер за мен и да ме вземе още сега. Аз самият наистина имах нужда от промяна и исках да сменя обстановката. Както вече ти казах обаче, оставам само с добри чувства към Берое и престоя си в Стара Загора. Нещата се развиха добре за всички. Така е много по-добре, отколкото през лятото да си тръгна като свободен агент.
