„Много хора , много легенди са били преди мен , но сега е моето време“, тази крилата фаза на Юсеин Болт, беше изпълнена и пренесена на корта в неделя от Мартин Михайлов. Той стана по категоричен начин осмият Мастърс шампион в турнирите на „Диана“. А като се замислим всичко започна на майтап в далечната 2011 г. За тези четири години турнирът продължава да съществува и да бъде дори по-силен с всеки изминал сезон, което му наложи името на най-силния клубен такъв в България.
Противно на очакванията, че няма кой да спре локомотива Теодор Венков, който доминира изключително в последно време, тенисът отново показа, че е изключителна игра. След три двубоя от груповата фаза и директните елиминации Венков и Михайлов запазиха сили, за да покажат наистина много красив тенис, в който Мартин се оказа по-добрият в този ден и спечели с 6-4. Това бе втори техен турнирен мач като предишният Мартин отново се оказа по-съобразителен и победи тогава с тайбрек.
Няколко бивши Мастърс шампиони от най-престижния сезонен турнир се бяха сериозно приготвили да атакуват отново голямата купа начело с Радо Владимиров и Тео Венков, но сметките им не излязоха правилни.
Теодор обаче загуби финала, но стана победител на друго място. Той стана номер 1 в ранглистата, тъй като точките в Мастърса се удвояват и това му позволи да изпревари лидера Пепи Иванов в последния възможен момент. Така шампионът на "Зима 2014" е Тео Венков, което е един прекрасен и заслужен за него завършек на участията този сезон. Скоро и двамата ще попаднат в Страницата на славата на ТК „Диана“, където можете да видите всички бивши носители на голямата купа.
Иначе 16 участника бяха разпределени в четири групи. Четирима класирали се обаче не можаха да участват – Пепи Иванов, Калин Кънчев, Пепи Котев и Васко Тодоров. Те разбира се бяха заместени от резервите след първите 16.
В определената като група на смъртта А лидер бе Теодор Венков, а след него Любо Маринов, Радо Владимиров и Габор Такач. Денят стартира още в 10 сутринта с мега дербито между двамата последни Мастърс шампиони. Теодор обаче бе по-стабилен по всички показатели и победи Радослав с 6-2. След това Венков надигра 6-3 Габор Такач и 6-4 Любо Маринов. По всички сметки люлинският номер 1 трябваше да е втори, след като се справи с опасния лифтиран форхенд на Маринов, но в последния мач Такач направо торпилира Радо и го изхвърли от борбата след победа 6-4, за да се класира втори. Това бе и първата изненада.
В група B такива нямаше. Стефан Шопов мина на парад през всички, включително и водача Жоро Лифта. Там бяха още гърка Никос и Тишо Попов.
В следващата група водачът Латин Латинчев също не защити лидерството си. С резултати 6-2, 6-0 и 6-3 първи стана Емо Велчев. Латин обаче нямаше проблеми със Станислав Иванов и влезлия като резерва Иван Златков и се класира без напрежение втори.
Последната група D също се очертаваше изключително интересна. Мега агресорът Наско Маринов стартира в обичайния си стил, в който позиционира по неволя всеки съперник на около 4-5 метра зад основната линия. Той поведе 4-0 на Мартин, но килото и триста грама уиски, изпито на рождения ден на певицата Емилия, му дръпна ръчната в един момент и след това бяхме свидетели само на пародия от това, което сме виждали. Мартин обърна до 7-5. Във втория си двубой Наско загуби и от Милен Николов 5-7, което го накара да се откаже от двубоя си с Милен Германов. Германов и Мартин пък трябваше да излъчат победителя. И за двамата кой ще е първи бе много важно с оглед да не срещат Теодор Венков на четвъртфинал. След като губеше 0-3, Германеца обърна до 6-5 и когато имаше мачбол на свой сервис, показа, че не е готов за такава победа и направи двойна грешка. След това Мартин показа класа и го победи в дългия тринадесети гейм.
Така четвъртфиналите бяха следните: Венков – Германов, Велчев – Христов, Такач – Михайлов и Латинчев – Шопов.
В първия Германов започна наистина вдъхновяващо, но с красивото спечелване на първия гейм и една две епизодични прояви след това приключи битката. Венков отнесе Германеца, на който нападателната тактика не сработи…6-1.
Емо Велчев пък затвърди очерталото се напоследък надмощие над Жоро Лифта. При минимална преднина и изключително тежък за издържане двубой, Лифта крампира или пък някои се чудеха дали да не се каже, че Емо го крампира и въпреки огромното си желание за битка до край, той трябваше да спре играта.
За Габор Такач бе ясно, че след прекрасното си представяне до този момент, но супер тежките три мача и предвид трудния съперник, едва ли ще може да се противопостави сериозно на Мартин. Тук логиката беше непоклатима – 6-1.
Остана и последният мач от голямата осмица. В него Латин, за когото Стефан Шопов е адски труден съперник, даде наистина всичко от себе си. Битката на Давид срещу Голиат нямаше известен победител до самия край. И все пак Шопов отново намери пролука и победи със 7-6.
Въпреки физиката си на бегач на много дълги дистанции Стефчо не можа да използва в пълна степен това предимство срещу Мартин Михайлов. След като на няколко пъти Русенския Рафа изпита поражението от Плевенския Санторо в битката за Севера, дойде време и за загуба от Добрич, където е израснал Мартин.
Зловещ и концентриран Венков пък не остави шансове на усмихнатия и дебнещ от засада двукратен Мастърс шампион Емо Велчев като не му даде и гейм.
Така, абсолютно закономерно се стигна и до мача на истината за двамата. Срещата започна с лек превес на Венков в резултата. Мартин избра агресивната тактика, докато Тео както винаги разчиташе на супер успешната рязка смяна на стила и тактиката по време на разиграванията. В един момент грешките на Марто станаха малко повече и изглеждаше, че още един много добър играч няма да намери пролуката на непробиваемия по всички параграфи Теодор. Тенисът обаче затова е и толкова завладяваща игра, че дори двама души могат да те накарат да затаиш дъх като пред огромно футболно дерби. В изключително напрегнати последни геймове с преобладаващи много повече красиви разигравания отколкото грешки Мартин успя да накара Теодор да се дръпне доста зад основната линия и да не му оставя никакви варианти за смяна на темпото. Венков пробва всичко въпреки умората. При първия мачбол той заложи на пласиран, но сигурен първи сервис, след което великолепно конструира точка, завършила с неотразим бекхенд по правата в толкова критичен момент. Мартин получи обаче втори шанс. Със завидно самочувствие, без прибързване, той постепенно извади все още настоящият към този момент последен Мастърс шампион и накрая с магически форхенд по правата сложи край на зимния сезон на „Диана“.
„Радвам се, че спечелих Мастърса, тъй като всички състезатели са се доказали като шампиони. Отначало ми беше трудно в групите и бях доста напрегнат, но след това показах добра игра. Искам и да благодаря на Тео за страхотния мач на финала“, каза след победата Мартин.
Следващата неделя турнир на „Диана“ отново ще има и е отворен за всички желаещи. Записването става както винаги чрез сайтаhttp://tours.tennisdiana.com/.
Клубният турнир на „Диана“ в цифри:
Най-много турнирни победи:
1. Теодор Венков – 6
2. Петър Иванов – 5
3. Атанас Маринов – 3
Най-висок процент победи:
1. Теодор Венков 92,5%
2. Мартин Михайлов 83,3%
3. Петър Иванов 82,9%
Най-много изиграни турнири:
1. Латин Латинчев и Тишо Попов – 17
2. Никос Панетемитакис, Камен Новиков и Георги Христов – 15
3. Емо Велчев и Милен Германов - 13
Играчи, участвали тази зима на турнира: 90
Мастърс шампиони:
Лято 2011 – Милен Германов – Валентин Желев 6-0
Зима 2011 – Емил Велчев – Асен Георгиев 6-1
Лято 2012 – Емил Велчев – Васил Пенчев 6-4
Зима 2012 – Станислав Савев – Милен Германов 7-6
Лято 2013 – Милен Германов – Теодор Венков 6-1
Зима 2013 – Радослав Владимиров – Милен Германов 6-1
Лято 2014 – Теодор Венков – Калин Кънчев 6-0
Зима 2014 – Мартин Михайлов - Теодор Венков 6-4
