Стилиян Петров: Купата с "Уичъл" е като първия ми трофей - лимонадата на треньора ми Сашо Гигов

Очаквам с нетърпение да видя докъде са стигнали юношите в България

Стилиян Петров: Купата с "Уичъл" е като първия ми трофей - лимонадата на треньора ми Сашо Гигов
- Стилияне, неотдавна спечели купа с “Уичъл Уондърърс”. Как се почувства?
- Невероятно. Почувствах се както бе при първата ми награда като дете. Много се развълнувах. Защото остана горчилка от начина, по който се сбогувах с футбола. Исках да е по друг начин, защото той ми е дал много. Много хора ми казваха, че повече няма да играя. А спечелихме и трофей. Бях отново на терена. Вярно, не е на нивото, на което съм свикнал, но чувството е изключително.
 
- А кога беше първата ти купа?
- Сигурно бях на 11 години. Беше една огромна бутилка лимонада. От първия ми треньор Александър Гигов. Голяма награда беше. Това ни амбицираше невероятно. Хвърлях се, вкарвах, тичах. И накрая я взех. Вярно, малко беше изветряла, но пак си е най-хубавата лимонада в живота ми. Сега отново почувствах този вкус, който бях забравил.
Заради това казвам, че чувството бе невероятно. Събраха се над 800 фенове, което е невиждано в нашата лига. Имаше няколко телевизии, журналисти. Това действа много добре на отбора.

- С теб бяха Стилиян-младши и Кристиян. Те как реагираха?
- Не мога да го опиша с думи. У дома имам една стая, където пазя трофеите, медалите.
Кристиян винаги ми е казвал, че не е виждал да ме награждават. Сега беше по-щастлив от мен. Сигурно защото и купата бе изненадващо голяма. Колкото него. Сега медалът с “Уичъл” е в тази стая. Точно до този за купата на УЕФА със “Селтик”. Може да не е толкова красив, но е може би най-важният в кариерата ми.

- Съотборниците ти свикнаха ли вече с интереса към отбора?
- Свикнаха. Все пак имаме момчета, които са играли също във Висшата лига. В отбори като “Бърнли”, “Бирмингам”. Други са ритали на по-ниско ниво. Трети са си просто аматьори. Всъщност това доста ги амбицира. Все пак цяла Англия разбра, че сме взели купата. И с апетита идва яденето. Сега вече говорим за шампионската титла в дивизията. Да се класираме в горната група. В неделя имаме още един финал. Ще играем с “Моника Стар”, които са в горната дивизия и са страхотен тим. Там играе и Ли Хендри, с когото сме добри приятели, но той ще пропусне мача.
 
- Защо?
- Защото в този ден е маратонът в Лондон. А той вече се бе записал да бяга благотворително. И за моята фондация, и за “Излекувай левкемията”. За съжаление, мачът съвпадна с това. Опитахме да преместим маратона, ама не стана.

- А кой е треньор в “Уичъл”?
- Дейвид Бъст. Някои могат да си го спомнят. Той бе играчът на “Ковънтри”, който получи онази жестока контузия през 1996 година срещу “Манчестър Юнайтед”. Баща му Джон е нещо като президент на клуба. Дейвид е играещ треньор. Има си човек, който води мача от тъчлинията, когато той е на терена.

- Защо се съгласи да станеш посланик на европейското първенство за юноши в България?
- Защото винаги съм бил част и се чувствам част от българския футбол. И нямаше как да откажа. Мисля, че през последните години българският футбол сериозно изостана от европейския. И това започва точно от младите футболисти. Това, което прави БФС, с домакинството на това европейско първенство е стъпка в правилната посока. Все пак е първото с 16 отбора, което изисква изключителна организация. Става си едно истинско, сериозно първенство. Ще ми е доста интересно да видя каква база е направена в България. Защото за нея непрекъснато се говори. И най-важното е да си сверим часовниците с водещите европейски отбори като Англия, Италия, Германия. Да разберем на какво ниво сме. И след това да набележим проблемите и да работим да ги решим. Защото всичко е в работата.
 
- Вълнуваш ли се от предстоящото завръщане в България?
- Разбира се. Все пак подкрепата, която получих през най-трудния период от живота ми, бе невероятна. Трудно ще ми е да върна тази подкрепа. Но ще се постарая.

- Имаш ли някаква представа за юношеския национален отбор, който ще бъде на европейското?
- Бегла. Все пак от тук няма как да следя младите играчи. Каквото съм си говорил с някои треньори, като Пламен Марков, Стойчо Младенов. Те ми казват, че има доста обещаващи момчета, с качества. Ще е доста интересно. Все пак до година-две тези деца трябва да са в мъжкия футбол. Заради това казах, че е изключително полезно да разберат къде са.

Заради това в това европейско резултатите не са важни. Трябва просто да се опитаме да покажем най-доброто от нашия футбол. Да се покажем като добри организатори. И всички да си тръгнат доволни от България. Смятам, че това ще го постигнем.

Получавам добри отзиви за работата на треньора Александър Димитров. Млад специалист. Който има нужда от подкрепа.

Има и друг момент. В отбора например е Алекс Боримиров. Него съм го виждал като хлапе. Сега вече е млад мъж. Разбрах, че и вратарят ни е син на Георги Шейтанов. С него бяхме заедно в “Монтана”. Очакват ме интересни срещи и съм нетърпелив за тях.

- Следиш ли българския футбол?
- От време на време, когато ми остане малко свободно време. През есента гледах повече. Особено мачовете на “Лудогорец” от Шампионската лига. Бяха на едно много добро ниво. Направиха доста силни мачове. Не заслужаваха да са на четвърто място в групата. Беше изключително важно един български отбор да покаже такова ниво. Защото отдавна не се е случвало. Показа, че българският футбол също е марка. И има европейско ниво и у нас. Да се надяваме, че “Левски” и ЦСКА ще излязат скоро от ситуацията, в която се намират, и ще направят отново силни мачове в Европа. Но всички не трябва да забравят, че през лятото “Монтана” се връща в “А” група и всички ще видят колко трудно се играе там.

- Как ще коментираш ситуацията в грандовете?
- Не мога. Не я следя отблизо. Знам това, което ми казват бившите съотборници. Това, което става с двата отбора, не е добро за футбола ни. Трябва да се намери изход, но аз не мога да преценя от разстояние какво може да се направи. Но със сигурност не е пътят да се дадат акциите на феновете. Няма как са се получат нещата така. ЦСКА и “Левски” обаче са марка и смятам, че ще се намерят хора, които да им помогнат.

- А националния отбор?
- Постоянно го следя. Там нямам пропуски. Дори като бях в болница, го следях. Направихме един добър мач с Италия, въпреки че сме в труден период. Равенството ни остави шансове да се борим за третото място. Така че нищо не е загубено, въпреки трудния старт. Играта срещу Италия бе много добра до един момент. Но има още много да се работи. Знам, че Ивайло Петев си е направил изводите. Но те не са такива, които могат да се решат с един или два лагера. Пожелавам на националите от цялото си сърце да повторят доброто от мача с Италия и да се преборят поне за третото място.

-Ти беше един от малкото оптимисти, които вярваха, че ще измъкнем нещо от Италия.
- Защото винаги играем успешно с тях. В момента имаме един-единствен проблем. Имаме основни футболисти като Манолев, Бодуров, Тонев, които не играят. Валери Божинов също. Ники Михайлов е в същото положение. И тук дори и селекционерът няма как да помогне. Ако те са във форма постоянно и играят постоянно, и националният отбор ще има добри мачове. Винаги сме показвали, че имаме уникални таланти.

- Изненада ли те “Астън Вила” с класирането за финала за купата?
- Не. През последните 3 години тимът мина през изключително тежък период. Собственикът се опита хем да наложи млади футболисти, хем да съкрати бюджета, хем да се бори за нещо. Във Висшата лига това няма как да стане. Парите в нея наистина са големи, но трябва да ги заслужиш. Трябва да се бориш постоянно и да харчиш. Сега обаче с идването на Тим Шерууд нещата се промениха за добро. Винаги съм казвал, че в отбора има играчи с изключителни качества. Движат топката изключително бързо. И показаха един добър футбол. Особено срещу “Ливърпул”.

Шерууд им вдъхна увереност в силите и те започнаха да показват истинските си качества.

- Значи знам къде ще е Стилиян Петров на 30 май.
- За съжаление, ще съм на почивка със семейството. Тя бе планирана отдавна. И всъщност “Астън Вила” малко ме изненада с класирането на финала. Но със сигурност ще бъда пред телевизора. Както бе и на мача с “Ливърпул”. Празнувахме рождения ден на Кристиян. 6 часа футбол съм играл с децата, бяха над 20, но след това гледахме “Вила”.

- А твоята роля в клуба каква е в момента?
- Нямам такава. Тим Шерууд много искаше да съм в отбора. Но просто нямам време. Имам прекалено много ангажименти. С децата, с благотворителната дейност, с която се занимавам. Заради това се разбрахме, когато имам свободно време, да съм с тях. Бях с отбора в събота преди мача с “Ливърпул”. Днес също бях на базата, утре пак. Но в момента няма как да съм постоянно при тях, да имам договор или нещо подобно.

- А ти докъде стигна с обучението си за треньор?
- Е, продължавам. Не бързам за никъде. Ходя на лекции, гледам тренировки. Уча се. Ама като дойде време за дипломна работа, ще трябва да взема с мен Стилиян-младши, че е по-добре с компютрите. В момента уча за лиценз “А”, който например ми дава право да водя отбор от Чемпиъншип. Или от нашата “А” група.

- А как се развиват нещата с фондацията?
- Изключително бързо. Дори за нас, със съпругата ми Паулина, е много бързо. Отнема ни все повече време, но това ни носи и удоволствие. Всеки ден получавам мейли, разговарям с хора. Ето днес ме поканиха в две български училища. В Бирмингам и Нотингам. Имало 60 деца. Сега ще трябва да намеря време и да отида, защото много искам да се срещна с тях.

Изключително се радвам, че много от гривните се купуват точно от България. Сега искам да направя някак си достъпа до тях по-бърз. И като се прибера, ще се опитам да реша и този проблем. Ще организираме събития и дарения в България. Ще преведа и сайта на български, вече почти съм готов. Изисква още малко време.

Всеки ден мислим върху нови събития. Сега работим по едно голямо, но ще го обявим след около 20 дни.

Покрай фондацията често ми се налага да говоря с хора, които са минали или трябва да тръгнат по моя път. Повечето от тях се интересуват точно как протича лечението, кога е най-трудно. В дадени моменти това ме натоварва изключително. И ме амбицира още повече да работя за фондацията. Защото това е целта - да се намери лечение за тази коварна болест. Заради това и дарението, което направихме в Бирмингам, бе точно на един лекар, който в момента експериментира с нещо революционно. И трябва да му се помогне.

- А бенефис в София?

- И това ще стане. Организацията е трудна. Но както казах, аз искам да благодаря на всички за подкрепата, която получих. Тя не се забравя. И ще го направя. Все още обаче е рано. 

Нанков: Белчев държи много на дисциплината

"Няма да се оплакваме"

Везенков: Беше странен сезон

Вижте какво каза българинът в НБА

Славиша Стоянович: Никъде не съм виждал фенове като на Левски

"Два пъти си тръгнах обиден от "Герена"", заяви той

Дерменджиев: Още не изстудяваме шампанското

„Цената на Пьотровски трябва да е рекордна за България“

Станислав Иванов: Искам да играя в Реал Мадрид

Крилото на Арда разкри коя е най-голямата му мечта

Росен Кирилов: Всичко в Спартак Варна е на ниво Първа лига

Вижте какво казва треньорът на "соколите"

Петричев: Клубове от Висшата лига следят играчи на Лудогорец

„Надявам се, че ШЛ ще стане още по-интересна с новия си формат“

Георги Глушков: Законът за борба със спортното хулиганство е належащ

Изоставането с финансирането на клубовете е огромно, но вече го наваксваме

Емил Спасов отписа Левски за Европа

Вижте какво каза "синята" легенда

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки