„Театъра на мечтите” се нуждае от диригент, за да не се превърне в „Арена на спомените”

Защото на тези отпред им трябват положения, а тези отзад биха искали да са поне наполовина по-малко заети

„Театъра на мечтите” се нуждае от диригент, за да не се превърне в „Арена на спомените”

Много от хората, които от дълго време следят изявите на Манчестър Юнайтед, ще се съгласят, че толкова слаба полузащитна линия от „червени дяволи” не са имали.

Няма смисъл да се изброяват големите имена, дирижирали средата на терена на „Олд Трафорд”, но в момента и най-малките читатели не биха оспорили, че фантазията липсва на „Театъра на мечтите”.

Истината е, че сър Алекс Фъргюсън все по-малко се интересува от нея. Някога той държеше на това да печели красиво, а сега това изглежда като далечно минало, навяващо на футболен романтизъм.

Шотландецът обаче отново изигра последния сезон умно и накара всички, нетолкова качествени състезатели в тима, да си мислят, че целият свят е срещу тях.

Нов договор на Руни, задължаващ клуба да инвестира в нови играчи, нападки срещу реферите, довели до наказания за шотландеца - всичко изглежда като представление, полято с качествено вино и извело тима до рекордна 19-а титла, макар халфовете на да  изглеждат като овощна градина в югозападните покрайнини.

В атака Фърги разполага с достатъчно ресурс. Всъщност – повече, отколкото някога е имал. Защото не можеше да скрие усмивката си, когато разполагаше с двама чернокожи и двама бледо бели реализатора в състава си, a сега има Руни, Бербо, Чичарито, Оуен и още няколко, играещи под наем – Маме Диуф (Блекбърн, 1624 игрови минути, 3 гола), Уелбек (Съндърланд, 1765 игр. м., 6 г.) и Македа (Сампдория, 470 игр.м., 0 г.).

В защита Видич и Фърдинанд рядко играят заедно, но като цяло са едни от най-стабилните бранители. Крис Смолинг изглежда стабилен, Фил Джоунс тепърва ще се доказва, а Евра е без конкуренция на своя пост, докато близнаците Да Силва вече поеха щафетата от братята Невил. Джонката Евънс пък е задължителната дупка в състава на Фърги.

Такива принципно не липсват, а ярки примери са Силвестър/Браун (или двамата в тандем!), Джемба-Джемба, Куинтън Форчън, Дарън Гибсън и др.

Халфовете на шотландеца в момента обаче са толкова ялови, че за да има отново шоу на „Олд Трафорд” е нужна  „пълна промяна”, гарнирана с достоен заместник на отиващия си Едвин ван дер Сар, различен от всички през новото хилядолетие (след Шмайхел).

Шотландецът демонстрира своята упоритост, залагайки на сънародника си Дарън Флетчър, който - макар да е работлив и концентриран - е далеч от нивото на отказалия се Пол Скоулс и няма нужните качества, за да управлява средата на терена.

Макар, погледнато от друг ъгъл, Флетчър и Андерсон да изглеждат като едни от малкото полузащитници в тима, за които червената фланелка не е прекалено тежка (все пак заради първия Рой Кийн си тръгна със скандал от Манчестър).м само един от двамата, и то във върхова форма, може да изпълнява дефанзивните задачи в средата на терена. До него обаче трябва да има диригент, който да ръководи мача.

Няма ги вече и най-силните оръжия на Фърги – крилата, които да могат да решат даден мач, било то с техниката си или с прецизно изпълнен пряк свободен удар, а понякога дори просто уцелвайки нападателя (къде по главата, къде по кората…).

Отдясно Нани и Валенсия мога да се справят, но продаващият фланелки за по 30млн. на сезон в Азия Джи-Сунг Парк може спокойно да прави същото и от резервната скамейка. Трябват обаче поне един качествен футболист, играещ с ляв крак.

На Ашли Йънг по-силният е десният, но и той навярно ще реши част от проблемите, тъй като и Нани може да се подвизава от ляво.

Изводът е, че от някога силната халфова линия остана само Райън Гигс, който се опитва да покаже на едни далеч не толкова талантливи свои наследници как всъщност се играе футбол или какво точно се иска от тях на терена. Той обаче, макар да е пример за работата на шотландеца, не може да играе във всеки мач, нито пък пълни 90 минути на спиращо дъха темпо.

Затова вече Юнайтед не създава по 5-10 чисти голови положения на мач, а по 2-3, което няма как да води до шампионска титла в която и да е значима надпревара (не и без великия Фъргюсън на пейката).

Защото на тези отпред им трябват положения, а тези отзад биха искали да са поне наполовина по-малко заети.

А шотландецът би трябвало да вижда, че бъдещето далеч не е толкова розово, тъй като фасадата на проекта му бе продадена за крупна сума пари. С напускането на Кристиано Роналдо и липсата на номер 7 насред „Олд Трафорд” се отвори не дупка, а истински кратер, чието запълване се отложи с година.

Ненапразно и Фърги сподели, че през лятото „ще излезе на пазара за големи имена”, защото на всички вече е ясно, че ако не си намери диригент „Театъра на мечтите” ще се превърне в „Арена на спомените”.

Емил Арсов, Novsport.com

Щангите превъртяха играта! Върнаха загробил ги президент

Коджабашев почти уби спорта си през 2008 г., сега може да го довърши

Кои са големите губещи от Конгреса на БФС

Венци Стефанов, групичката на Бербатов, Градев и Руди Гела няма да липсват на никого

Барби, пак ли кръв?

Депутатите да инсталират Бербатов за пожизнен президент на БФС със закон

Гонзо спечели титулярното място в може би най-важния мач

Често пренебрегван в националния отбор за сметка на Бербо, Иванов сега е президент на БФС

Защо Бербатов не получи доверието на клубовете

Вижте причините

Шампион пред отказване: ММС няма адекватна политика, при Кралев беше друго

Разказът на Йордан Колев, който се бие за България и все още продава мартеници

Невъзможният избор 7: Най-нелепата кандидатура

Ето какво представлява неадвокатът Георги Градев

НЕВЪЗМОЖНИЯТ ИЗБОР 3: Ще стане ли Гонзо президент на БФС

Вижте кандидатурата му

Левски и ЦСКА продават най-скъпо

Вижте подробности

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки