Темата за националния отбор на България е толкова актуална, колкото и болезнена за всеки един фен у нас. Едни ни говорят, че няма кадрови ресурс, други припяват, че „всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал”.
Истината може и да е някъде в средата, но безспорен факт е, че футболът е игра на резултати, а те липсват и нашите не вкарваха гол на „Васил Левски” в цял един квалификационен цикъл (поне преди мача с Уелс статистиката сочи точно това).
Затова и аз не мога да проумея самочувствието, с което президентът на БФС Борислав Михайлов излиза и говори за селекционери, бели чаршафи и контроли.
Доказан във времето факт е, че не треньорите са ни виновни, нито пък ни е виновен един от двадесет и шестте региона на Франция (Корсика), а да не говорим за липсата на опит в редиците ни.
Ясно като бял чаршаф е, че рибата се вмирисва откъм главата и затова искам да попитам иначе невероятния (като вратар) Боби Михайлов:
- Колко струват билетите за директния сблъсък за предпоследното място в групата ни?
Официалният отговор на БФС е:
- 20 лева за сектор „А”!
Припомням, че това е единственият сектор на „Васил Левски”, който има козирка, и задавам втория си въпрос, който е още по-риторичен:
- А защо? Нормално ли е това, според вас, господа управници?
Защото аз лично бях при визитата на Холандия, когато пред националния стадион имаше купища от чадъри, а вътре – десетки хиляди мокри българи, дерящи от гордост гърла. И никога няма да съжалявам за това, че подкрепях „лъвовете” срещу „лалетата”.
Сега обаче мачовете на нашите даже по телевизията ги гледам само и единствено, защото това ми е работата. Важното е да изпитваш задоволство от професията, а някои от родните футболисти явно не го изпитват.
А и Николета вече е заета - защо да се потят безпричинно или да пътуват до родината си, за да защитават трибагреника? Отказващи се от национала има всеки мач, а нов селекционер – през два.
Резултатите, класирането и играта обаче са на едно константно слабо ниво, на което отговоря единствено управлението на БФС. То пък иска да ни убеди, че това приляга на „трикольорите”.
Простете, господа, че отказвам да се примиря, но искам поне да се уверя, че и без вас отборът няма да върви, ако все пак се окаже, че е така – простете, значи аз греша…
Емил Арсов, Novsport.com
