Правилникът на БФС пречи за развитието на младите

БИЗНЕС С ФУТБОЛНИ ПРАВА

Правилникът на БФС пречи за развитието на младите

Жестоката истина е, че на някои места в България не се гледат футболните качества на момчетата, а джоба на родителите му.
Д. Евтимов – вратар в „Нотингам Форест”. 


Много пъти в качеството ми на юрист, който специализира спортно право, към мен са се обръщали родители на млади футболисти, рекетирани от ръководствата на клубовете, в които момчетата са тренирали от 14 до 19-годишна възраст.

В същото време шефовете от БФС не спират да приказват как за тях приоритет били ДЮШ и налагането на млади момчета от школите в мъжките състави. Всъщност Правилникът на БФС за статута и трансферите на футболистите (от юни 2010) служи за хранилка на тунеядците от «Иван Асен» 22 и черна касичка за чиновниците в клубовете.

Ето каква е ситуацията към момента, като започнем от Правилника за състезателните права на футболистите - член 12. Футболист-аматьор може да получи състезателни права като професионалист във ПФК след сключване на договор, както следва:

1. В началото на всяка спортно-състезателна година - с платена компенсация по преминаването само за футболисти до 23 навършени години и в трансферния период.

2. В рамките на текущата спортно-състезателна година;

а/ с разрешение и платена компенсация - за футболисти до 23 навършени години - между двата полусезона и в трансферния период - без ограничения;

Няма да коментираме правописната грешка, която се среща в този „нормативен” акт, а именно съюзът „във” пред дума, която не започва с „В” или ”Ф”. Този член препраща към цитирания по-горе Правилник на БФС за статута и трансферите на футболистите - чл. 33. (1) Основният размер на Компенсацията за обучение за футболните клубове от системата на БФС, при сключването на първи професионален договор е 50 000 лева.

Нека разгледаме какво последици имат тези разпоредби за развитието на младите футболисти в три аспекта – правен, данъчен и чисто спортно-технически.

А. Правни последици:

Есенцията на труда на професионалните спортисти е участието им в официални спортни състезания. С други думи, това участие е пряко свързано с упражняването на едно от основните човешки права, което е и конституционно провъзгласено – правото на труд (чл. 48 КРБ), което е неотменимо (чл. 57, ал. 1 КРБ).

В случая е налице пряка колизия между Правилника на БФС с Кодекса на труда и Конституцията на Република България, а съгласно общата теория на правото, при подобна колизия, вторите (КРБ и КТ) имат предимство. „Състезателните права”, представляващи в основата си правото на спортиста да участва в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб, са права на личността (intuitu personae).

В момента БФС и клубовете възпрепятстват както развитието на спортната кариера на юношите, така и упражняването на едно от основните им права, а именно – правото на труд. И най-неприятното от всичко е, че юношите не могат да търсят правата си по съдебен път в граждански съд, защото на практика те нямат подписани професионални договори с клубовете, тоест – не е налице валидна облигационна връзка между играчите и работодателите (клубовете). Така БФС самостоятелно се овластява и с правото да бъде арбитър и съдия в трудови спорове, каквито по същество представляват тези казуси. Пак срещаме противоречие с Кодекса на труда, според който единствено районните съдилища, имат право да разглеждат трудови спорове – БФС няма такова право. Арбитражният „съд” към БФС не е съд по смисъла на Закона за съдебната власт, така че това е по-скоро Арбитражна комисия, която си играе на съд.

Б. Данъчни последици:
Парите, които родителите плащат на клубовете за т.нар. „служебна бележка”, която дава право на момчето да сключи първи професионален договор, се дават в брой, на ръка, без да се отчитат никъде! Нито един клуб не издава фактури или касови ордери за получаването на тези суми. Нека се направи данъчна проверка и да се види за колко от играчите са декларирани такива получени пари.

Ще цитирам 2 конкретни случая:

-         Константин Генков от „Академия Литекс” му търсят 40 000 лв за издаване на бележка и право да подпише професионален договор с друг клуб. При това „Литекс” не са му предложили договор с клуба и по този начин футболистът, който има победа над „Барселона” през 2009 г. и е с потенциал да влезе сред най-добрите 5 леви крила в А група, сега играе аматьорски футбол в „Ботев” Криводол.

-         Милен Кикарин - капитанът на юношите до 19 от миналия сезон на ЦСКА, на когото червените не предложиха професионален договор, не получи и служебна бележка от ЦСКА. С приключване на сезона през месец юни 2011, два клуба, единият от които от А група – “Ботев” Враца, предлагат договор на левия бек, но от ПФК ЦСКА искат 25 000 лв. Сумата отказва бързо клубовете, като случаят дори излиза в пресата “ЦСКА отчая Ботев (Вр) с искана сума за "червен" талант”.
Всяка година от школите излизат по 45-50 момчета. Дори само 10% от тях да платят тази „компенсация”, това са пари, които влизат директно в джобовете на клубните шефове и тези от БФС. Как по този начин се стимулира развитието на ДЮШ и с какво основание БФС търси тази компенсация, след като родителите на момчетата си плащат за тренировките, сами си купуват екипите и анцузите и пак родителите плащат за лагери и подготовка??? За клубове като „Славия”, „Локомотив” София сумите са далеч по-малки – искат между 2 и 5 000 лв., но пак се правят спънки на момчетата и тези пари си се търсят от родителите. 

В. Спортно-технически последици

В случаите по-горе, когато играчите не подписват професионални договори, не печели нито клубът, който търси исканата компенсация, нито футболиста. Единственият ефект е, че се спира кариерата на много млади таланти. Ако се съдейства с издаването на служебна бележка, клубът само може да спечели от негов бъдещ трансфер в чужбина, а ако момчето покаже добри игри в нашето първенство, винаги може да се върне обратно в клуба-майка. 

Целта на тази статия е, не да критикувам една организация, която и без това е толкова компрометирана, че повече не виждам какво трябва да се случи, за да има някакви промени, а да призова Б. Попов и хората, които разписват тези правилници всяка година, ако не да махнат въпросните разпоредби, то поне да ползват услугите на хора, които разбират поне малко от писане на документи, защото в противен случай изглеждат смешни и вредни.

*Д. Владиков 

Авторът е юрист, специализирал спортно право в адвокатска кантора „Мораледа-Гарсия” в Испания, която обслужва футболни клубове като Атлетико Мадрид, Хетафе, Райо Валекано и др. От 2009 г. представлява футболисти в преговори по трансфери с чуждестранни клубове и съдейства на скаути от Западна Европа в контактите с млади играчи от България.

Щангите превъртяха играта! Върнаха загробил ги президент

Коджабашев почти уби спорта си през 2008 г., сега може да го довърши

Кои са големите губещи от Конгреса на БФС

Венци Стефанов, групичката на Бербатов, Градев и Руди Гела няма да липсват на никого

Барби, пак ли кръв?

Депутатите да инсталират Бербатов за пожизнен президент на БФС със закон

Гонзо спечели титулярното място в може би най-важния мач

Често пренебрегван в националния отбор за сметка на Бербо, Иванов сега е президент на БФС

Защо Бербатов не получи доверието на клубовете

Вижте причините

Шампион пред отказване: ММС няма адекватна политика, при Кралев беше друго

Разказът на Йордан Колев, който се бие за България и все още продава мартеници

Невъзможният избор 7: Най-нелепата кандидатура

Ето какво представлява неадвокатът Георги Градев

НЕВЪЗМОЖНИЯТ ИЗБОР 3: Ще стане ли Гонзо президент на БФС

Вижте кандидатурата му

Левски и ЦСКА продават най-скъпо

Вижте подробности

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки