Остава ден до една от най-великите дати в българския футбол - 17 ноември, „Парк де Пренс“. Заради тези слова всеки българин настръхва. Въпреки че минаха 22 години. Неделния ден Димитър Пенев посвети на своята правнучка. „Бабите много не ми позволяват да й обръщам внимание, но тя все за мен пита“, казва с усмивка Старшията на Четвъртите в света. На никого обаче не му е до футбол, свързан с Франция. Заедно с Димитър Пенев няма да празнуваме по нашенски 17 ноември. Само ще наведем глава заедно с жертвите на атентатите.
Остават 2 дни до може би най-паметния ден за българския футбол. Готвите ли се, г-н Пенев?
- Днес не е време за празнуване. Всички трябва да сведем глава, да изкажем съболезнованията си на целия френски народ. „Парк де Пренс“ е хубав спомен. С Франция ни свързват много такива. Но сега мъката споходи и французите, и нас, разбира се.
На къде отива светът?
- В посока, че не знаем накъде да се огледаме. Дали върви икономиката, или дали някой ще ни гръмне на улицата!
Помните ли какви мерки за сигурност бяха, когато гостувахме на „Парк де Пренс“?
- Като на съвсем обикновен мач. Организацията беше повече от перфектна. Само им развалихме радостта, но това си беше спортна работа. Така е във футбола. Един се радва, друг - страда. Въпросът е това да са футболни неща. А не да треперим дали до нас не е седнал терорист с бомба. За футболен кошмар говорихме, когато фенове умряха на финала за КЕШ между „Ливърпул“ и „Ювентус“ в Брюксел през коя беше, 85-а година, нали? Преборихме хулиганството, но се появи нова и много по-зловеща заплаха. Всички българи, всички хора по света, всички трябва да сме с Франция сега! С ЦСКА имаме отлични спомени от Франция - големи мачове с „Монако“, със „Сент Етиен“. Георги Димитров дори капитан на „Сент Етиен“ стана. Нека знаят, че ги подкрепяме!
