„Мога да се обадя на Всеки български политик. " Това признание направи бизнесменът Спас Русев през 2010 г., когато в предаването на Би Ти Ви „ Тази неделя" беше попитан дали наистина не дължи кариерата си и успехите в бизнеса на близкото познанство с много политици. Признание, направено доста късно. Но по-добре късно, отколкото никога.
Спас Русев дължи много на връзките си с политици и високопоставени хора. Още от времето, когато СДС го направи зам.-директор на Агенцията за чуждестранна помощ, та чак до придобиването на БТК миналата седмица. И все пак като човек, който само веднъж е заемал официална длъжност и поради това никога не е публикувал своя биографична справка, цели периоди от живота на 61-годишния Русев тънат в мъгла.
Роден е на 4 юни 1954 година. Завършил е ВИФ и първата му работа е като възпитател на децата в интерната на радомирското село Гълъбник. Последователно става организационен работник в комсомола и в централния бригадирски щаб. 10 ноември го заварва на работа като шофьор на един от най-младите членове на Политбюро на БКП тогава - Стоян Марков.
Промяната след 19В9 г. се оказва благодатно поле да се развихрят истинските възможности на 35-годишния Спас Русев. Комсо-молско-партийната му биография не пречи на Русев да направи истински скок в кариерата си - за кратко време става шеф на дирекция „Музика", а през 1992 г. по предложение на Петко Симеонов е назначен за негов заместник в Агенцията за чуждестранни помощи. Името му за първи път се появява в публичното пространство, когато гръмва скандал с препродажбата на помощи. Подозира се, че това е било първоначалното натрупване на капитал от Русев, но следствието не довежда до нищо и срещу него не е повдигнато обвинение. През 1993 г. заминава за Лондон по покана на тогавашния ни посланик там Иван Станчов. Оттогава Спас Русев и жена му Диляна живеят постоянно в британската столица, но много рядко попадат под прожекторите на медиите.
Голяма част от бизнес делата на Русев продължават да са свързани с България по един или друг начин. Става близък на семейството на Симеон Сакскобурггот-ски дотолкова, че именно Спас Русев преди 2001 г. го запознава с младежите, които ще станат основата на икономическия екип на НДСВ: Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова, Мирослав Севлиевски.
През 2002 г. гръмва скандалът със снимката, намерена във взривената кола на контрабандиста Иван Тодоров-Доктора - снимка от яхта, на която в обкръжението на Тодоров са Милен Велчев (тогава царски министър на финансите), Пламен Петров (министър на транспорта) и Мирослав Севлиевски. Години наред Русев отричаше да се е познавал с убития контрабандист. Едва през 2010 г. призна това с половин уста. И с уточнението, че не би причисли Тодоров към кръга на приятелите си.
По време на правителството на НДСВ Русев заедно с приятеля си Любомир Минчев основа телекомуникационната компания „Телелинк", която се занимава с изграждане на мрежи и бързо придобива големи мащаби. Първата й голяма сделка е първоначалното изграждане на мрежата на втория мобилен оператор в България, тогава „Глобул". Малко по-късно, докато БТК все още е държавна, участва в разширяването на мрежата й. Днес фирмата има клонове във всички съседни държави плюс Германия и Украйна, а служителите й наброяват близо 3000.
Иначе в английската столица Русев е известен като филантроп. С жена си са страстни колекционери на съвременно изкуство, като самият той на няколко пъти доведе в България прочути фотографи и художници.
Христо Николов, "Труд"
