Манолев за националния: Трагедията е, че всеки прави експерименти със състава

Националът Станислав Манолев, който този се­зон носи екипа на Кубан, даде обширно интервю пред „Независимая спортивная газета". В него той говори за клубната си кариерата, националния обор и разкрива своите виждания за провалите на България в последните няколко квалификации.

- Станислав, приз­навам, че съм впечат­лен от нивото ви на руски език. Как пос­тигнахте такъв успех?

- На мен ми беше доста лесно в сравне­ние с другите чужден­ци, защото вашият език прилича на българския. Освен това, всеки ден на тренировките имам постоянна езикова практика, така че почти нямам проблеми в об­щуването. Но дори и да не знам как да задам този или онзи въпрос на руски, използвам ан­глийски, който благода­рение на престоя си в Холандия усвоих до съ­вършенство.

- Недалеч от родния ви град Благоевград минава българската граница с Гърция, Сърбия и Македония. Доколкото разбирам от дете сте свикнал към чуждите езици?

- Прав сте, при таки­ва условия ставаш по­лиглот по неволя. Исти­ната е, че с усвояване­то на македонския и сръбски, които малко се отличават от българ­ския, нямах големи проблеми. Но с гръцкия не се получи - разби­рам малко, но не мога да говоря. Въобще, ако говорим честно, Благоевград може да бъде наречен „общата чорба” на Балканите, тъй като в нашия Аме­рикански университет, идват студенти от всич­ки краища на полуост­рова.

- В какво според вас се състои секре­тът за успехите на Лудогорец, който спече­ли 4-те последни тит­ли, а през миналия сезон нашумя в Шам­пионската лига?

- От една страна трябва да отбележим очевидната заслуга на собственика на клуба. Преди 5 години бизнесменът Кирил Домусчиев взе Лудогорец и от­борът бързо извървя пътя от втора дивизия до златните медали в елита и груповата фаза на Шампионска лига, където даде отпор на Ливърпул и Реал. От друга страна хегемони­ята на клуба от Разград в България се обяснява с кризата, която цари в лагера на грандовете на българския футбол -софийските ЦСКА и Левски. Заради огром­ни дългове „армейците" бяха пратени в трета дивизия, а вечните им съперници се сблъска­ха в последните години с рязка смяна на поко­ленията в отбора. Въп­реки това в текущия шампионат след 16 кръга именно Левски е лидер.

- През август 2008 г. за първи път получа­вате покана за нацио­налния отбор. Паме­тен ли се оказа дебю­тът ви?

- На 20 август на на­ционалния предстоеше пътуване до Сараево за контрола с Босна и Херцеговина и тогаваш­ният треньор Пламен Марков реши да ме тества. Помня, че вля­зох в последните 5 ми­нути на десния фланг в халфовата линия. При първото спиране на иг­рата погледнах към те­рена и видях в централ­ния кръг да се съвеща­ват Мартин Петров от Манчестър Сити и Сти­лиян Петров от Астън Вила. В тази секунда, от мисълта, че съм ре­дом до тези звезди, все едно мравки ме полазиха. Иначе победихме с 2:1, а Бербатов се от­чете с два гола.

- За следващата по­кана се налага да ча­кате почти половин година, но пък на 29 март 2009 г. в Дъблин срещу Ирландия за­почвате в стартовия състав. Изненада ли бе това за вас?

- Признавам, че бе­ше. Това бе важен мач от квалификациите за световното в ЮАР през 2010 г.. Не се огънахме и записахме 1:1.

- Как смятате, по си­лите ли бе на Бълга­рия да се пребори с италианците и ирлан­дците за световното в ЮАР?

- Смятам, че споменатите от вас нацио­нални отбори заслужа­ваха повече от нас да се класират. За пример ще дам такива звезди като култовия за Нюкасъл вратар Шей Гивън и легендите Джон 0'Шей и Роби Кийн. За итали­анците няма смисъл да говорим достатъчно да споменем Буфон, Дзамброта, Киелини, Канаваро, Де Роси, Маркизио, Пирло, Каморанези, Джи-лардино, Якуинта...

- За  Евро 2012 българи­те съвсем се провалиха- последно място групата и общо 0:7 от мачовете с Англия...

- Истината е, че при спомена­ването на тези мачове ми става тежко на сърце­то. Работата е в това, че първи­ят мач от ква­лификациите срещу англи­чаните   на „Уембли" се оказа пър­ви за но­вия тре­ньор на нацио­налния Станмир Стоилов. Само че ние го позд­равих­ме с де­бюта му много своеобразно - паднахме с 0:4. Надявахме се след година в София да взе­ме ре­ванш, но отново рано допуснахме гол, а после Уейн Рууни направи резултата унизи­телен - 0:3. Каква е причината за тези ре­зултати? В течение на квалификациите при нас два пъти сменяха треньорите - скоро след първата загуба от англичаните вместо Стоилов бе назначен Лотар Матеус, но загу­бата от Швейцария в предпоследния кръг, му струваше поста. В мача срещу Уелс Любослав Пенев бе начело на наци­оналния. Тра­гичното е, че всеки от тре­ньорите се впускаше в екс­перименти със състава и за 2 години в националния минаха 60-70 играчи! Надявам се такъв кошмар в историята на националния повече да не се повтори.

- На 7 септември 2012 г. в световна квалификация вка­рахте красив гол на Италия. Очаквахте ли от себе си такъв ше­дьовър?

- С този гол е свърза­на любопитна история. Преди това домакинст­во при нас на трени­ровки често бе Стоич­ков. Когато веднъж се разговорихме с него. Христо  нео­чаквано ка­за: „Зна­еш ли, Стас, никога не съм се страхувал да шутирам от далеч­но разстояние". Тога­ва си помислих, защо ми го казва точно на мен? Направихме 2:2, а после Стоичков се хвалеше, че е пред­сказал моето попадение.

- Имате ли обяснение, защо след португалс­кото Евро-2004 пътят на България към големи­те междуна­родни сърев­нования оста­ва закрит?

- Струва ми се, че нашите отбори страдат от своеобразно „заболяване”. Изпускаме точки там, където в никакъв случай не трябва да губим. Така беше в миналите квалифика­ции срещу Малта. След бърз гол взехме нещата в свои ръце, но началото на второ­то полувреме си дока­рахме дузпа и резул­татът стана 1:1. В ос­таващите до края ми­нути нанесохме към малтийската врата около 20 удара, но техният вратар тази вечер имаше ден и извърши удивителни спасявания. За капак 15 минути преди края съдията отсъди дузпа и на нас ни се стори, че това е шансът да извадим мача. Към точката за изпълне­ние тръгна Ивелин Попов. Доколкото си спомням още от съв­местните ни изяви за Литекс, в отговорни моменти, нервите не го подвеждат, но тук неочаквано стреля в небето....

- Имате ли вътреш­но убеждение, че потенциалът на се­гашния национален отбор на България съвсем не е изчер­пан и ние ще видим това през 2018 г. на световното в Русия?

- За да прогреси­рат, нашите футболисти не трябва да се боят за ходят във водещите футболни страни   в Европа. Много  се радвам, че някои наши млади момчета вече тръгнаха по този път. 22-годишният Ивайло Чочев играе втори сезон в Серия ,А" за Палермо, а връстни­кът му Тодор Неделев се опитва с всички сили да пробие в първия отбор на Майнц. Повече­то български млади иг­рачи обаче не се реша­ват на подобни стъпки в своята кариера и пред­почитат да си търсят щастието в Източна Ев­ропа. В този контекст достатъчно показате­лен е примерът с халфа на ЦСКА (М) Георги Ми­ланов. На 23 години той вече успя да стане шампион на Русия и всеки сезон играе в Шампионската лига, но аз съм убеден, че с не­говия огромен потенци­ал е необходимо в ско­ро време да замине за Англия или Германия и да се превърне във футболист от световно ни­во.

- Защо през зимата на 2013 г. в момент, когато ПСВ спореше за титлата, се отпра­вихте във Фулъм под наем?

- През лятото на 2012-а след като взех­ме Купата на Холандия неочаквано бе уволнен Фред Рутен и мястото му бе заето от Дик Ад­вокат. Новият треньор промени климата в съб­лекалнята и и аз прес­танах да получавам удоволствие от футбо­ла. Реших да послушам сърцето си и да изка­рам оставащите месеци от договора ми под на­ем.

- Имаше ли други варианти пред вас ос­вен Англия!

- Знам, че Бешикташ много искаха да ме ви­дят в редиците си, но аз от юноша мечтаех да поиграя в Англия и се появи такава възмож­ност...

- След първите ма­чове в руската Преми­ер лига усетихте ли разликата в сравне­ние с първенствата в Холандия и Англия?

- Набива се в очи, че в Русия много отбори играят откровено за ре­зултат. Тук много тимо­ве, особено от долната половина на таблицата, отиват в гостуванията с мисъл за равенство и от първите минута пар­кират автобуса в своята половина на терена. Затова най-зрелищни се мачовете между ли­дерите като дербито Динамо - Спартак, ат­мосферата на което усетих от вътре.