Инсталирай - Novsport Alert

ЕВРОПА

Манчестър Юнайтед
Ливърпул
Арсенал
Челси
Интер
Милан
Ювентус
Рома
Реал Мадрид
Барселона
Атлетико Мадрид
Байерн Мюнхен
Манчестър Сити
ПCЖ
Лацио
Борусия Д

Анкета

Ще успее ли България да завърши на първо място в групата си в Лига на нациите?

Ще успее ли България да завърши на първо място в групата си в Лига на нациите?


Реклама

Facebook

01 февруари 2016 09:01 
Фото: Официален сайт на Левски


Емил Спасов на 60: Бях целунат от съдбата

 

Официален сайт на Левски

Емил Спасов днес чества 60-годишния си юбилей. Той е роден на 1 февруари 1956-а в София. Легендата на Левски е част от няколко поколения на "Герена" между 1974 и 1990 г. с малки прекъсвания - като войник рита в Спартак Варна, а после играе за шведския Браге (1985/86), белгийския Антверпен (1986/87) и кипърския Омония (1988/89). Шесткратен шампион на България с Левски (1974, 1977, 1979, 1984, 1985 и 1988), петкратен носител на купата (1976, 1977, 1979, 1982 и 1984). Има 313 мача и 83 гола в първенството и 68 двубоя със 17 попадения за купата. В евротурнирите е с 34 мача и 12 гола. Шампион и носител на Суперкупата на Кипър през 1989 г. Пред "Тема Спорт" той говори за славните моменти в кариерата си.

 

Г-н Спасов, как започнахте и вярвахте ли, че ще постигнете толкова?

- Баща ми бе запален по футбола и оттам и аз. Роден съм 6 квартал „Лозенец". Живеех в къща с двор, но когато станах на 7 години, комунистите ни отчуждиха имота - взеха ни къщичката и ни дадоха апартамент. За късмет жилището бе в „Хаджи Димитър", близо до „Герена". Най-вече под давлението на хора, които живееха около мен, започнах да тренирам. Георги Аспарухов в онзи момент живееше точно срещу нашия блок, Кирил Ивков бе два етажа под нас, а Иван Вуцов в съседния вход. Рудолф Витлачил също живееше в нашия блок при първия си престой начело на Левски.

 

Ритайки с Гунди в кварталната градинка, той ме забеляза и насърчи. Каза ми на всяка цена да отида да тренирам в Левски. Мен ме беше срам, а той в един момент ме нахока, че не съм отишъл да се запиша. Прати едно момче да го стори вместо мен и започнах на 9-10 години. Минах през всички възрастови групи и влязох в първия отбор.

 

И се задържахте на терена при три поколения...

 

 

- Сбъднах детската си мечта - да играя при мъжете, да ме гледат много хора. Но тогава ценностите бяха други. Потръгна ми и заиграх. По онова време нямаше чужденци, а отборите се попълваха от школите. Тук-таме се взимаше и някой играч от провинцията, но той трябваше да е изтъкнат и задължително национален състезател. От 1966 до 1990, с малки прекъсвания, съм бил в Левски...

 

Чувствахте ли се специален? Все пак Гунди ви е избрал...

 

- Да, бях целунат от съдбата. Беше ми мъчно, че напускам квартала, в който съм роден -имаше поляни, игрища... Там обикнах футбола. Изживях тежко момента с отнемането на имота ни, но пък, от друга страна, отиването в „Хаджи Димитър" ми помогна в развитието като футболист. Ако бях останал в „Лозенец", нямаше да мога да играя на „Герена", защото тогава имаше райониране - щях да съм или в ЦСКА или в Спартак. След 1967-1968 г. с Кирил Ивков станахме много близки. Носеше ми обувки, чорапи, фланелки. Тогава екипировката беше кът, но той ми помагаше с каквото може. Така започнах. А с много труд и желание успях да играя толкова време. Сега това се опитвам да предам и на футболистите, които са в подготвителна възраст. Казвам им, че това, което правят в клубовете, не е достатъчно и трябва да тренират както допълнително, така и самостоятелно. Навремето се прибирахме в квартала и играехме мачове, имаше училищни турнири... Това беше от изключителна важност за развитието ни, за разлика от сега.

 

С кой от плеядата футболисти ви е било най-приятно на терена?

 

- Много са. Като започнем от най-старото поколение - Кирил Ивков, Павел Панов, Кирил Миланов, Иван Стоянов - Типеца, Бисер Михайлов... След това с младите от школата - Боби Михайлов, Божидар Искренов, Наско Сираков, Емил Велев, Краси Коев, Ники Илиев. С тях направихме изключителен състав - един от най-силните, ако не и най-силният за всички времена на Левски. Говоря за времето от 1982 до 1985 година. До наказанието с ЦСКА... За съжаление не успяхме да използваме този момент и да се класираме за полуфинал за КЕШ - знаете за мачовете с Днепър.

 

Казахте наказанието с ЦСКА - успя ли изваждането от футбола тогава да ви пречупи?

 

- Да ме пречупи - не, но това бе повратен момент в живота ми. Ако до тогава животът ме галеше и покровителстваше -тогава това нещо ме напусна. И след това не ми е вървяло особено много. Но съм благодарен на Господ, че съм жив и здрав, както и семейството ми! Но футболно - 1985 година бе повратна за мен. Вместо да използвам момента, за да натрупам дивиденти, аз трябваше да спра заради наказание.

 

Не успях да се облажа и да поиграя голям футбол

 

Имах подписан договор с Порто (б.а. - той става еврошампион през 1987-а), но след финала с ЦСКА комунистическият режим не ми позволи да замина. Бях наказан доживот, не играх 1-2 години, но след това ни опростиха. Бях в Швеция, след това в Кипър, но тогава в тези страни футболът бе аматьорски и не се взимаха кой знае какви пари, но бе по-добре, отколкото тук. На 34 години през 1990-а приключих в Левски, след което бях за малко в Осъм Ловеч. Можех да играя още, но нямаше смисъл, защото парите бяха малко. Реших да се захвана с треньорска дейност на „Герена". От 1999 до 2004 година бях шеф на школата на Левски и в момента върша това - регионален треньор съм на юношите към БФС.

 

Кой миг няма да забравите?

 

- Имам много щастливи, но и много тежки. Като този през 1985-а с ЦСКА. Също и предишната година, когато пропуснах дузпа срещу Днепър в Днепропе-тровск. Радостни моменти съм имал повече, но като че ли поиз-бледняват. Но как могат да се забравят победи над Аякс, Барселона, Щутгарт, Атлетико Мадрид, Боависта... Да не говоря за сблъсъците с ЦСКА - хората препълваха стадиона и се радваха на играта.

 

Как човек трябва да тренира, да се пази от контузии и наказания, че да изиграе над 120 поредни мача за тима си?

 

- Не знаех, че са толкова. Като изиграх 121-ия, един журналист ми го каза. Четири поредни сезона не бях пропуснал и един мач - не съм бил болен, контузен, наказан - от 1980 до 1984 година. Нямаше почивка, само радост от играта. Така бе в последния двубой от сезон 1983/84, когато в последния кръг от първенството вечното дерби трябваше да определи кой да е шампион. Спечелихме с 3:1, а аз отбелязах първия гол срещу ЦСКА. Тогава феновете написаха стихотворение, а в него се казваше „Емо Спасов гол им вкара, някъде от „Сточна гара". Е, не беше от там, а от 22-23 метра, но както и да е (смее се). Пазех стихотворението дълго време, агитката го пееше като песен - хубави спомени. Ще помня и обратите срещу ЦСКА, в които губехме с 0:2, но печелихме с 3:2 - единият бе през 1977 година, когато влязох втората част и помогнах на тима. Другият път бе през 1988-а. Падахме до осмата минута с 0:2 с голове на Любо Пенев и Емо Костадинов, но до 30-ата минута вече водехме с 3:2! Няма да забравя и един мач с Локо Сф за купата през 1976-а - 3:1 с мой хеттрик. Тогава дойде един стар масажист - бай Насо, който е бил в Левски по времето на Гунди. Каза ми: „Ще те пипна само малко за късмет". Тогава бях млад, не ми правеха масажи, но се съгласих. Той ми каза, че ще вкарам поне 2-3 гола, но не му вярвах. Бях му обещал, че ще му дам дребни пари, ако реализирам поне един. След мача се радвах, но бях забравил, а той ме подсети, че съм му обещал три лева.

 

Виждате ли ваш наследник в сегашния Левски?

 

- Има добри деца, но някак си като навършат 17-18 години, в тях се прекършва нещо. Спират да обичат толкова футбола, мислят си, че вече са постигнали нещо. Увличат се по сладките неща на живота - дискотеки, компютри, вместо да се усъвършенстват.

 

Как се чувствате на 60 и какво още искате да постигнете?

 

- Не мога да се усетя, че съм на толкова. Последните двадесетина години минаха много бързо. Чувствам се млад и способен - още спортувам и играя. Продължавам да показвам на децата финтове. Има какво да дам на децата и юношите. Защото най-радващото е да видиш след години момче, на което си дал шанс, да успява. Това е най-ценното и приятно изживяване. Като треньор се гордея със Захари Сираков и Христо Йовов. А като директор на ДЮШ, ръководител и селекционер с привличането на „Герена" на Ивелин Попов, Иван Бандаловски, Валери Домовчийски, Николай Димитров - Хичо, Мариян Огнянов. 

Реклама

Коментари

Секция "Коментари" е предоставена за мнения и коментари от читателите на novsport.com. Препоръчителна минимална възрастова граница 18 години.
Novsport.com не носи отговорност за съдържанието на тази секция. Посетителите използват и четат раздела на своя отговорност.

Bookmark and Share

bg
Изпратено от Анонимен на 02 февруари 2016 12:10. |
Emo nali ne si zabravil za ubiistvoto,koeto izvarshi... Dano i niakoi ot blizkite ti da go spodeli sashtoto...
Мутко (Мустафа) Уеефскара
Изпратено от Анонимен на 01 февруари 2016 20:08. |
Абсолютно лайно на терена в живота не знам и не ме интересува.
...
Изпратено от анонимен на 11 февруари 2016 15:55. |
ти ли си бе велинов
...
Изпратено от анонимен на 02 февруари 2016 07:09. |
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НАБОРЕ..!!!''
chestit rojden den Emo dasi...
Изпратено от Анонимен на 01 февруари 2016 18:24. |
chestit rojden den Emo dasi jiv i zdrav az kato armeetds ti blagodarq za spomenite s CSKA
Воденичаров
Изпратено от Анонимен на 01 февруари 2016 18:12. |
Да си жив и здрав, Емо, благодарности за насладата, която ни създаваше години на ред с хубавите и важни голове! За целувката от съдбата - да, защото на истина беше надарен футболист, но съдбата в същност се подигра с таланта ти, когато този боклук А.Ясенов изпълни поръчката на Милко Балев и опорочи финала за купата, от което най-ощетен беше ти!
октопода
Изпратено от анонимен на 02 февруари 2016 09:35. |
Точно така беше мамицата им комунистическа.Бъди жив и здрав Емо.ЧРД.
Armeec
Изпратено от Анонимен на 01 февруари 2016 15:15. |
Chestit praznik ! Dobar igrach i sportsmen!
...
Изпратено от Анонимен на 01 февруари 2016 14:20. |
Велик
Много здраве, беше коректен футболист!
Изпратено от Анонимен на 01 февруари 2016 12:01. |
Всичко хубаво и най вече здраве! Радвам се, че вече има нормален тон между сини и армейци в коментарите. Дано се запазят и в другите статии. Да кажем всички: Стоп на простотиите!
az67
Изпратено от Анонимен на 01 февруари 2016 10:48. |
От един Армеец пожелание да си жив и здрав,беше добър футболист!
...
Изпратено от Анонимен на 01 февруари 2016 10:30. |
Страхотно крило...нуждаем се от футболисти като него ! Емо бъди жив и здрав още дълго време !Никога няма да те забравя !
Krilo??? ...
Изпратено от анонимен на 02 февруари 2016 11:22. |
Krilo???

 

Още от БГ Футбол

Още от БГ Футбол

Актуално

11:30 17/11 Левски - Монтана 2:3
14:30 17/11 U19: България – Гибралтар 6:0
14:00 18/11 Зенит - Шалке 2:1
16:00 18/11 Англия - Хърватия 2:1
19:00 18/11 Молдова - Люксембург 1:1
19:00 18/11 Северна Ирландия - Австрия 1:2
19:00 18/11 Сан Марино - Беларус 0:2
21:45 18/11 Гърция - Естония 0:1
21:45 18/11 Унгария - Финландия 2:0
21:45 18/11 Испания - Босна и Херцеговина 1:0
21:45 18/11 Швейцария - Белгия 5:2

Реклама

Видео

България (19) - Гибралтар (19) 6:0 Лудогорец - Виторул (Констанца) 0:2 Левски - Монтана 2:3
България (19) - Гибралтар (19) 6:0
Лудогорец - Виторул (Констанца) 0:2
Левски - Монтана 2:3

Резултати на живо

Всички мачове Още РЕЗУЛТАТИ

Футболни Прогнози

Любопитно

Летният сезон продължава за сексапилна фенка на Левски Бойците на десант - безпощадни на VENDETTA в Австрия, чака се мача на Александра Тончева Андреа: Става ми лошо като видя булчинска рокля
Летният сезон продължава за сексапилна фенка на Левски
Бойците на десант - безпощадни на VENDETTA в Австрия, чака се мача на Александра Тончева
Андреа: Става ми лошо като видя булчинска рокля

Реклама

Фото Галерия

Лудогорец с минимален успех над Берое Нов кошмар за Левски на "Тича"! Ударен жребий за Купата! Сблъсъкът Лудогорец - ЦСКА е гвоздеят на 1/4 финалите!
Лудогорец с минимален успех над Берое
Нов кошмар за Левски на "Тича"!
Ударен жребий за Купата! Сблъсъкът Лудогорец - ЦСКА е гвоздеят на 1/4 финалите!

Реклама

Автоновини

Себастиан Ожие завоюва шеста титла Титла в рали стринта за Ангелов и Сивов Toyota спечели "6-те часа на Шанхай"
Себастиан Ожие завоюва шеста титла
Титла в рали стринта за Ангелов и Сивов
Toyota спечели "6-те часа на Шанхай"