Бившият футболист и треньор на ЦСКА Стойчо Младенов определи Христо Стоичков като "емблемата на България". Той сподели какво мисли за Камата пред вестник "Тема спорт" по случай 50-годишния юбилей на Ицо:
Какво си спомняте от първите дни на Стоичков в ЦСКА?
Още от първия му ден в ЦСКА се видя, че има характера, хъса и спортната злоба, за да стане голям играч. Той заедно с Емо и Любо изпъкваха над всички останали млади футболисти, които влизаха в ЦСКА. Во веки веков Ицо ще си остане най-великият наш играч.
Кога разбрахте, че той ще стане най-великият играч в историята на българския футбол?
Около него веднага се усещаше, че има качествата да стане голям. Огромно самочувствие имаше, но с покритие. А най-хубавото е, че никога не се отдели от земята. Не си навири носа, не се самозабрави. Остана си стъпил здраво и изпитваше огромно уважение към всеки, направил нещо за него. За съжаление, тук, в България, остана неразбран и ние му дължим извинение.
Коя история с него никога няма да забравите?
Има една история от времето ми в Португалия. Тогава бях с Белененсес на турнир в България. Направихме контрола с ЦСКА, а Ицо вкара страхотен гол от фаул. Започна да се радва, да маха ръце, да крещи: "Йес, йес!", и идва при мене и ми вика: "Виж колко съм велик, бате Стойчо!" Толкова убеден беше, че ще постигне големи успехи, че нямаше как да не се случи.
Иначе има още една история, която аз не си я спомнях, но той ме подсети наскоро. Навремето тренирахме на 4-ти километър, на сгурията. Аз тъкмо се бях възстановил от травма и Ицо ми влезе с един остър шпагат, като ме удари точно на контузеното място. И той ми припомни, че съм станал и съм му ударил плесница. Ицо не цепеше басма на никого. Спомням си и онзи случай от съблекалнята, точно като беше дошъл в ЦСКА, бях му казал да ми почисти обувките, а той на свой ред поиска аз да лъсна неговите. Тези майтапи си бяха ежедневие в съблекалнята. Неговото поведение беше неповторимо.
Какво направи Стоичков любимец на феновете на ЦСКА?
Той стана любимец не само на феновете на ЦСКА, но и на Барселона, защото винаги се хвърляше на терена в името на своя клуб. С цената на всичко искаше да спечели. И във всеки един мач даваше най-доброто от себе си. Без своя характер и хъс нямаше да го постигне. Беше закърмен с успех! Друг не е способен да съчетае толкова много неща като характер, качества, класа, манталитет... Затова Ицо е неповторим. Трябва да се гордеем с него, да го пазим, да го ценим, да го защитаваме. Да бъдем винаги зад него. Той е българската емблема в света. Абе, хора, заради Ицо знаят какво е България! Никой нямаше да чуе за нас, ако не беше той. Христо ни постави на картата. И затова трябва да си го пазим като зеницата на окото!
