„Надявам се да продължа по футболния път, макар и по различен такъв – треньорския.”
Това каза един от любимите на всички български футболисти – Красимир Балъков, който в събота даде брифинг по повод 50-годишния си юбилей.
Бала си припомни някои от незабравимите мигове в бляскавата си състезателна кариера и получи от председателя на Българската асоциация на спортните журналисти подарък - първата страница на в. "Спорт" от времето, когато плеймейкърът бе играч на Спортинг.
Заглавието на нея е цитат на думите на тогавашния президент на "лъвовете" от Лисабон "Няма пари, които да могат да платят Балъков".
„На 50 години да си здрав и да си доволен от това, което си постигнал... мисля, че това е достатъчно”, посочи Краси пред репортер на Novsport.com, а после си пожела:
„Искам да се реализирам като наставник, може би това не съм постигнал, което аз желая.”
За най-незабравимия спомен от славната си кариера:
„Никога да забравя световното първенство в САЩ през 1994 година, макар че тогава не можах да отбележа гол. Мачът с Германия бе нещо незабравимо - победихме световния шампион и се класирахме за полуфиналите, а това бе невероятно преживяване.”
За първите си стъпки във футбола:
„В началните си стъпки направих голяма грешка, но човек като е млад, допуска такива. Бях подписал 2-3 договора, ама като затвориха пътищата, ме накараха да играя за Етър. Благодаря на ЦСКА, че тогава отстъпи и не ми спря кариерата.”
За най-големия пропуск в кариерата си:
„Той дори доведе до един спор между мен и Ицо Стоичков. Това бе на ¼-финала срещу Германия, Ицката ми подаде и аз не прецених ситуацията, ударих леко с външен (фалц) и топката не влезе, за жалост. След това имаше искри през цялото полувреме, а и на почивката, знаете, но явно е било за добро, защото видяхте какво се случи през втората част. Кой знае какво щеше да стане, ако всичко беше спокойно и си бяхме направили разбора. На почивката аз и Ицо нямахме разбор, защото Димитър Пенев ни отдели от отбора. Нищо не си казахме, говорихме си без да казваме, с динамични упражнения, но междувременно дойде сигналът за второто полувреме и г-н Пенев нямаше време да ни направи разбор. Така, че ги отстранихме без такъв, а ако бяхме имали, сигурно щеше да бъде и по-убедителна победата.”
За отношенията между четвъртите в света:
„Животът е такъв, понякога има конфликти и неразбирателства. Аз обаче се надявам, че всичко, което сме преживели заедно, ще натежи и в един ден, навярно няма да ги има тези ситуации. Аз се опитвам да задържа това приятелство, дори понякога отстъпвам с крачка или две назад, за да има мир. Това нещо обаче, което направихме и тази летва, която вдигнахме толкова високо, изисква и много отговорност. Наистина изисква много отговорност, особено в публичното пространство.”
За най-красивия си гол:
„Труден въпрос. Може би най-красивият е срещу Сетубал, когато минах през почти всички от центъра, но за мен винаги ще изплува попадението ми срещу Шалке с екипа на Щутгарт. Тогава, в последната секунда, успях да вкарам и така да победим с 1:0. Това бе предпоследен мач и в крайна сметка ни остави в Бундеслигата. Да не кажа голяма дума, но става въпрос за около 20-30 млн. бюджет, който нямаше да го има, ако бяхме изпаднали. Това щеше да доведе до съкращения и да се започне от хората на най-ниско ниво - домакин, чистачи, те щяха да си заминат първи. Затова този гол ми е много скъп", добави Бала, който от 20 години е посланик на ФИФА за SOS детски селища в България.
„Радващото е, че мога да помагам на много деца. Ако не им помагаме, значи правим грешка. Тези 20 г. няма да останат само толкова, ще бъда и следващите толкова, дай Боже и повече да са. Ние българите понякога нямаме това социално чувство, както една Германия, например. Дори и да дадеш 5 лв. обаче, пак ще си от полза за тези деца.”
За журналистите:
„Вие винаги сте били с нас и ние без Вас не можем, както и обратно, затова трябва да работим заедно, за да може футболът ни да върви нагоре.”
За сегашния националния отбор:
„Може би е дошло времето да тръгнем по един нов път. Време е да се зарадваме малко, въпреки тежките квалификации, които всички сме отписали. Много трудно ще направим нещо, но ако направим, самите футболисти ще израстат много бързо. Аз съм позитивно настроен, надеждата умира последна.”
За БФС:
„Не съм аз човекът, който може да дава оценки, но да ръководиш футболен съюз не е чак толкова лесно, особено в България. Тук редът и дисциплината не са чак толкова сериозни. Хората се стараят и се опитват да правят възможно най-доброто. Не винаги се случва, но ако тръгне националният отбор, ще има по-голяма еуфория и дай Боже, държавата да помогне, този път истински на футбола. Защото това е един социален продукт. Няма друг спорт... футболът си е футбол. Никъде другаде по света не се събират по 50-60 000 души за два часа. Футболът трябва да бъде подпомогнат от държавата. Скоро ще има събиране, на което да се разсиква какво може да се направи, за да се променят нещата в българския футбол. Надявам се да има конструктивни разгвори.”
