През 2005 година на пазара в Обединеното Кралство се появи книгата на Стилиян Петров "Наричайте ме Стан". Днес, 11 години по-късно, неговата лична книга, написана от всички, които му се възхищаваме, трябва да се казва "Наричайте го Голям". Да, наистина Стилиян е Голям, защото решението му да се завърне след повече от 4 години пауза на футболния терен при професионалистите е желание по силите само на Голяма личност.
Не че не е правено, но в неговия случай желанието му е уникално. Ерик Абидал и Хонас Гутиерес се завърнаха във футбола след същото заболяване, но след много по-кратки периоди на отсъствие. Стилиян го прави след цели 5 години, когато започна премеждието, бе на 32, сега е на близо 37, а след края на следващия футболен сезон ще навърши 38. Малцина са въобще футболистите на 38 години, които практикуват професионален футбол. Сещам се само за Хуанфран от Леванте, който гони четиридесетака и все още играе като десен бек на мадридския отбор. Но Стилиян няма как да бъде сравняван с хора, които не са минали през неговото премеждие.
Измеренията на това, което възнамерява да стори Стилян, са невероятни. Той ще играе в едно от най-интензивните първенства на света - Чемпиъншип. С 40 изключително наситени седмици и над 50 мача във всички турнири. И като го познаваме, сме сигурни, че ще иска да бъде на терена във всяка една минута. Никой не може да се съмнява в пълната отдаденост на Петров и това, че той с цялото си сърце възнамерява не да присъства, а да играе пълноценно футбол на най-високо равнище. И цялото това нечовешко изпитание всъщност е един красив жест.
Не някаква амбиция за рекорди или доказване - това не е S характера на Стенли. При него няма показност, лустро и лицемерие. Единствената му цел е да завърши един прекрасен цикъл. Той връща на Астън Вила, на България и на света това, което получи многократно като подкрепа в превърналата се в култ 19-а минута. Сълзите, които винаги напираха в очите му, сега ще се превърнат в щедра усмивка. Онази неповторима и само негова усмивка, с която неизменно го свързваме.
Завръща се в Астън Вила и защото клубът, който му даде толкова много, има нужда в този труден момент от него. Не всеки би го сторил, периодът ще е труден и мъчителен, привържениците са обезверени и сега "Вила Парк" е с рехава по сещаемост, във второто ниво нещата могат да станат катастрофални, ако остане сегашният собственик. Но Големия се връща, когато е най-трудно. За да даде пример и се превърне в пътеводна светлина. При традициите на английската футболна култура е повече от сигурно, че дори само заради него публиката ще ходи на мачове. Защото не всеки ден може да гледаш на терена човек, който е заслужил да бъде наричан Герой. Не само заради това, което преживя, но и заради начина, по който го направи.
Вече всички тръпнем в очакване на невероятния извънземен, магически миг, в който Стенли ще изведе европейския шампион Астън Вила с капитанската лента. Ще протича леко тромаво първите си метри на зеления килим. Ще спре на центъра на терена и ще поздрави хората от трибуните. Всички те, без значение на кои отбори са фенове, ще му отвърнат, защото мигът ще е изключите- лен. Ще го очакваме с трепет!
Макар и да не е задължен и никой да не го иска от него, това трябва да се случи и с екипа на българския национален отбор. Този красив миг на съпричастност трябва да се състои и на българска земя пред неговите сънародници. Които имат повече от всякога въпиюща нужда от пример. От човек, който е синоним на благородство. Хората имат нужда от светлината, която струи от този русокос ангел. Пратен ни на земята, за да вярваме винаги в доброто и да се придържаме към Десетте Божи заповеди. Той ни показа, че може и трябва нещата винаги да се правят с любов. Стилиян ни дава упование да обичаме повече ближния и да не виждаме в негово лице конкурент и враг.
Решението на Стилиян да се завърне и играе дава надежда и вяра на милиони хора по света, че красотата и доброто винаги ще надделяват. И че животът всъщност може да бъде прекрасен!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
