Един от новите шефове на “Герена” - Андрей Желязков, се надява, че с мениджърските си умения ще помогне за изграждането на боеспособен тим, който най-накрая да се пребори с Лудогорец за титлата у нас, както и да се представи добре в евротурнирите. Шампионът на Холандия за 1984 година с Фейенорд даде интервю за "7 дни спорт", в което коментира актуални теми около 26-кратния шампион на България.
- Г-н Желязков, вече близо две седмици сте в Левски, какво успяхте да свършите до момента?
- На мен ми се искат доста неща, но за толкова кратко време няма как да ги свършим. Или ако ги свършим, ще кажем, че сме взели доста състезатели, които в крайна сметка може да се окажат, че не са на постовете, на които ни трябват.
- Кой ви покани в Левски и колко време ви трябваше да отговорите?
- Първо, когато човек бъде поканен от Левски, не трябва много да се замисля, стига да си е изяснил правата и задълженията с ръководството. И второ, да си направи преценка дали може да се справи, или не. Аз съм убеден, че мога да свърша работа колкото и нескромно да звучи. Затова и приех предложението. Човек, който се съмнява дали ще свърши работа, въобще не трябва да се захваща.
- Споменахте права и задължения, но в Левски имаше един период на тотален хаос, в който членове на Управителния съвет се замерваха с декларации...
- Това е на по-високо ниво. Николай Илиев е новият председател на Управителния съвет. Моите функции са да оглеждам играчи, да ги подбирам и след това да одобряваме дали въпросният футболист трябва да бъде привлечен в Левски. Като, естествено, се съобразяваме с цена, качество, възможности...
- Кой има последната дума за трансферите в Левски?
- Аз си казвам моето мнение, пишем доклади. Станислав Ангелов също трябва да даде своето становище за играча и, естествено, треньорът. Не може треньорът да ходи да гледа всички играчи и за два дни да каже дай ми този или онзи...
- А кой ще носи отговорността при провал?
- Няма да се правим на великани, измислили футбола. Грешки ще допускаме, но се надяваме те да са минимални.
- Люпко Петрович настоява за централен защитник, с привличането на играч за поста ли ще приключи селекцията?
- В момента отборът разполага с трима централни защитници. Треньорът изхожда от ситуацията, че Лукин беше контузен и се очакваше да се оперира. За радост обаче той се оправи. В момента Александър Александров има проблем, но не е сериозен, въпреки че за това е най-добре докторът да каже. Нормално е Люпко да се притеснява и да иска да има повече опции. Ще се постараем да му осигурим качествен човек за поста. Но не мисля, че с това ще приключи селекцията. Отворени сме за преговори, за наблюдения, но в никакъв случай не трябва да допускаме да се вземат по-нискокачествени играчи от тези, с които разполагаме в момента. Ние сме отговорни хора и нямаме право да действаме така лекомислено.
- Николай Илиев каза, че целта пред отбора следващия сезон е титла и купа. Изпълнима ли е тази задача?
- Това вече зависи от отбора, който ще бъде сглобен. На “Герена” съм от десетина дни. Моята задача си я изпълнявам така, както аз виждам нещата. Нормално е Левски да си поставя такива цели, но друг е въпросът моментното състояние докъде ни позволява да стигнем.
- Колко далеч е Левски от Лудогорец?
- Не желая да се сравняваме с нито един клуб. Нито да ги надценяваме, нито да ги подценяваме.
- Единият от акционерите - Иво Тонев, каза, че Левски е финансово стабилен. Имате ли уверението на ръководството, че ще разполагате със средства, за да осигурите на треньора футболистите, които искате?
- По този въпрос трябва да се обърнете към финансовия благодетел. При нас хубавото е, че всеки си знае правата и задълженията и не се бърка на другия. Сигурно има някакви рамки, в които трябва да се вместим. Но аз, когато направя доклада и кажа, че въпросният играч е от много висока класа, клубът може да си позволи да плати и малко повече. Зависи от това каква е перспективата, дали може похарчените за него средства да се възстановят или дори да се спечели от евентуален следващ трансфер след година-две или три. Във футбола от едни печелиш, от други губиш. Спортно-технически печелиш от играчите с по-голям опит, но финансово губиш от тях. Това може да бъде компенсирано обаче от младите, които трябва да израстват покрай тях. Ако някой си мисли, че от всичко може да се печели, значи не е наясно с нещата.
- По какво си прилича и по какво се различава Левски в сравнение с предишните ви два престоя на “Герена”?
- Те бяха съвсем различни. При първия ми престой в клуба работеха 5-6 души. С Томас Лафчис се оправяхме в какви ли не ситуации. Накрая се намесиха трети фактори и както става при дългото съжителство дори в един брак има раздори. Важното е да се събереш пак.
- Тогава успяхте да осъществите едни доста гръмки продажби, като тази на Мариан Христов в Кайзерслаутерн. Сега възможни ли са подобни трансфери?
- В момента сме се насочили върху изграждането на отбора. Когато искаш да продаваш, не е добре. Когато те те търсят да купят твой играч, тогава значи си работил добре. А за да искат, трябва да имаш отбор, да излезеш на витрината и да видят, че си заслужава да се спрат пред нея. Иначе, ако стоката ти е отзад в склада, колкото и да я предлагаш, няма кой да ти обърне внимание.
- Витрината са евротурнирите най-вече. Доколко е готов Левски за мачовете с Марибор от Лига Европа?
- Това е луксозната витрина. Иначе оценка на досегашното представяне на отбора не мога да дам, защото това са само едни контролни срещи. Има отбори, които са много силни в приятелските мачове и когато започне сезонът, изглеждат по съвсем друг начин. Затова нека да се доближим още малко до мачовете с Марибор и тогава можем да говорим къде се намираме. В момента идват нови състезатели, някои се контузват. Треньорът си е правил схема на игра с едни играчи, затова, особено когато участват в евротурнирите, трябва да имаш една група от 17-18 равностойни футболисти.
- Доколко познавате съперника от Марибор?
- Благодарение на съвременните технологии не е много трудно ние да ги познаваме и те да познават нас. Като влезеш в интернет, се вижда всичко. Сигурно ще започнат да показват и какво правят вкъщи.
- След жребия се чуха доста мнения, че Марибор е фаворит. Защо се стигна дотам Левски да се плаши от отбор от Словения - държава, която също като нас не се класира на на европейско?
- Имената вече не играят, видяхте какво направи Лестър в Англия. Идват млади и амбициозни играчи и треньори, които не се плашат срещу кого излизат. Ако се бяхме паднали с отбор от Азербайджан, какво трябваше да кажем, че ще ги елиминираме ли? Това, че преди еди-колко си години сме ги били и тях, и гръцки, и турски отбори на клубно и на национално ниво, не значи нищо. Ситуацията сега е обратна. Ако живеем с успехите от 1994 г. на националния отбор или с тези на Левски от влизането в Шампионска лига, няма да мръднем и крачка напред.
- Защо е толкова зле националният отбор?
- Защото залитнахме в привличането на слаби чужденци. Много по-слаби от българските играчи. Именно поради тази причина някои от тях се обезверяват и се отказват, на други не им се дава шанс и стоят резерви. Лично за мен това е главната причина.
- Какъв е изходът?
- Неволята те учи. Безпаричието те принуждава да пускаш млади български играчи. Ето в Славия например трима-четирима момчета вече са твърди титуляри. Победиха третия в Полша, пък дали ще се класират, е отделен въпрос. Ботев (Пловдив) също почват да пускат млади момчета. Ние също сме взели на лагера в Правец 5-6 играчи от школата. От тях, като гледам, двама-трима още тази година ще намерят място в първия състав, при това не с връзки, а с качествата си.
- На 9 юли празнувате рожден ден. Какво си пожелавате?
- Пожелавам си здраве и да си осъществя идеите в Левски.
- Как ще празнувате?
- Скромно както винаги. Без дискотеки, чалга клубове и т.н.
- Чалгата е доста актуална сред младите футболисти...
- Господ ни е дал две уши и една уста, по-малко да говорим и повече да слушаме, затова им казвам от опит, а и от Йохан Кройф, Бог да го прости, го знам: Ако искат да са популярни, могат да го постигнат само чрез футбола. Хубавата кола и дискотеката те правят известен за няколко часа, колкото да се уредиш с някоя хубава мадама. Иначе известен за цял живот се става на терена.
