22 години по-късно споменът за златното лято от САЩ '94 още топли душите на иначе изстрадалия български запалянко. Интересното е, че знаменитите победи над Аржентина, Гърция, Мексико и Германия са живи и в съзнанието на шведите. Предстоящият съперник на „трикольорите" в световните квалификации обърна сериозно внимание на наи-голе-мия успех на България във футбола. Тогава отличното представяне на двата тима ги отведе до малкия финал на „Розе Боул" в Пасадена, спечелен от скандинавците с 4:0.
Шведското издание „Афтонбладет" направи сериозен анализ на представянето на Пеневата чета, а основният акцент пада върху Трифон Иванов.
„Беше лято, когато Господ бе българин, а по това време в отбора се подвизаваше Трифон Иванов - централен защитник с дълга и къдрава коса, брада и вълчи очи", пише в своята статия журналистът Ерик Нива, циниран от вестник "Труд".
"Той е и първият от онзи отбор на българите, който си отиде от този свят. Всеки, който се интересува от футбол в Швеция, знае кой е Трифон Иванов. Неговата история е свързана изцяло с България - от сенките на комунизма до влизането в Европейския съюз. Възходи и падения. Часовникът беше спрял на 89:59 мин, когато в същия момент Емил Костадинов смълча „Парк де Пренс". Господ е българин, крещеше от еуфория коментаторът Николай Колев. Господ е българин, заяви и широко усмихнатият Христо Стоичков след победата над Аржентина с 2:0, а същата фраза изрече и Борислав Михайлов след двете уловени дузпи срещу Мексико. 22 години изминаха оттогава и по всичко личи, че Господ вече не е българин."
