Вратарят Димитър Евтимов кара своята шеста година зад граница. Стражът, продукт на академията на Христо Стоичков в Етрополе, се завърна отново на Острова след шестмесечен престой в португалския „Олянензе“. Пред „Труд“ той говори за целите си през 2017-а, за причината да стане вратар и за трудностите, с които родните легионери се сблъскват в чужбина.
През лятото премина в „Олянензе“, за да трупаш игрови минути. Как се развива кариерата ти в Португалия и ще продължиш ли да играеш и през пролетта там?
– Престоят ми в „Олянензе“ имаше своите плюсове и минуси. Най-важното за мен беше да трупам игрова практика, което успях да направя, въпреки че пропуснах няколко мача заради контузия. Приспособих се доста бързо към отбора. Футболът там е много техничен, но в сравнение с този на Острова не е толкова бърз и силов. След месеците в Португалия реших да се върна на Острова, защото е време да се утвърдя в английския футбол. В момента съм във „фаза изчакване“. Нямам подписан договор, но има няколко отбора, които са заинтересовани да ме вземат под наем до края на сезона. Много е важно да избера правилното място, за да може кариерата ми да продължи по най-добрия начин. Към момента провеждам тренировки с „Нотингам“, докато изчаквам развитие.
Преди време немският полузащитник Марко Марин призна, че докато е бил преотстъпен под наем , от „Челси“ са правили месечен анализ на развитието му и е разговарял по скайп с представител на клуба след всеки мач. „Нотингам“ поддържа ли връзка с теб и наясно ли са с твоето развитие и състояние?
– Да, поддържам връзка най-вече с треньора на вратарите в „Нотингам“. Всяка седмица след кръга трябва да правя обзор на мача по телефона, като наблегна на моето представяне. Доста често срещите се предават по сателитния канал на португалската телевизия, а и аз при възможност изпращам и видеа с моите изяви. Поддържам връзка и с главния доктор на „Нотингам“ за моето физическо състояние.
Разговарял ли си с представители на английския клуб относно твоето бъдеще на „Сити Граунд“?
– Имам доста разговори с мениджъра на тима Филип Монтаниер. В началото на сезона той искаше да ме остави в отбора като втори вратар. След доста разговори успях да го убедя, че за мен е по-добре да трупам игрова практика. Смятам, че във „Форест“ оценяват моя потенциал и се надявам рано или късно да се утвърдя като титуляр. Дотогава трябва да трупам колкото се може повече мачове под наем.
Вече шеста година си зад граница, минавало ли ти е през ума да се върнеш в България и търсили ли са те родни клубове?
Миналия сезон имах оферти от България, пак за наем. Тогава от „Нотингам“ не ме пуснаха, защото бях нужен на отбора, а и за мен е по-добре да тренирам и играя в чужбина и по-специално в Англия. Но човек никога не знае как ще се развие животът му и някой ден може да се озова в България.
През последните години все по-рядко наш футболист пробива в чужбина. Колко трудно е за един български вратар да се наложи зад граница?
– Изключително трудно е за български вратар да се наложи в чужбина, казвам го от личен опит. Започнах своята кариера в Англия като юноша на „Нотингам“ и стълбичката до мъжкия тим беше изключително трудна и дълга за изкачване. Успях да стигна до първия отбор, но все още не съм се утвърдил напълно. За това ще ми трябва още време, тренировки и мачове. Но най-трудната част си остава да излезеш от България. За това ти трябва много късмет. Правилният човек да те види на точното място и да покажеш, че си достатъчно добър да продължиш кариерата си в чужбина.
Имат ли българските вратари някаква изявена слабост, която е характерна за всички? Например излизанията или играта с крака?
– Не мога да кажа някаква конкретна слабост. Всеки един вратар има стил на игра с различни добри и слаби страни. Моята слабост в началото беше играта с крака, което за един вратар в Англия е изключително важно. С много тренировки и постоянство мисля, че доста се усъвършенствах в този аспект.
В едно интервю легендарният Джанлуиджи Буфон, къде на шега, къде не, призна – станал е вратар, защото го е мързяло да тича. Ти защо избра точно този пост?
– Доста хора са ме питали дали и при мен е станало така. Даже баща ми все още се шегува с мен, че заради същата причина съм станал вратар и аз. Истината е, че в ранна юношеска възраст бях защитник. Заради дълго боледуване отсъствах от тренировки и когато се върнах, трябваше да играем мач и нямахме вратар. Тогава треньорът ми каза аз да застана под рамката, и то без ръкавици. В началото бях доста скептичен, но в течение на мача осъзнах, че имам талант и това беше моето място на терена.
Когато пристигна в „Нотингам“ заедно с теб беше и Христо Стоичков. По-различно ли е посрещането, а и отношението в такъв случай?
– Когато за първи път отидох в Англия, беше с академията на Христо Стоичков за приятелски мач с „Форест“. Спомням си много добре как хората го спираха за снимки и го разпитваха за годините в „Барселона“. Това беше като стимул за нас, младите футболисти, да стигнем до неговото ниво. Просто уважението към него беше огромно.
А в съблекалнята разпитвали ли са те за Камата?
– Разбира се! Доста пъти са ме питали какъв човек е Христо Стоичков извън терена. За него мога да кажа само хубави неща и винаги съм се чувствал горд, че го познавам. Може би това вече е клише, но където и да отида по света, първото нещо, което чувам, след като кажа, че съм от България, е Стоичков.
Вратарите се славят като най-суеверния пост във футбола. Имаш ли някакви по-специални прийоми, които правиш преди мач или в хода на срещата?
– Аз наистина съм много суеверен, особено преди мач. Всичко трябва да се направи по три пъти преди самата среща. Винаги си връзвам първо лявата обувка и на терена стъпвам първо с левия крак.
И за финал – можеш ли да разкриеш за какво мечтае Димитър Евтимов през 2017 година?
– Искрено се надявам да заиграя редовно на високо ниво, но нещото, което най-много желая, е година без контузии и добро здраве за моето семейство и близките до мен.
