Времената се менят, менят се u нравите. Безвъзвратно в миналото остана харизматичният герой на прехода, облякъл костюм от пясъчна коприна, гарниран с бели хавлиени чорапи, задължителния черен мерцедес и чантата с кинти кеш отзад. Хората, които преведоха българския футбол от държавна хранилка към частна икономика, Вече не са актуални. Все по-рядко биват търсени за интервюта, защото, каквото имаше за казване, вече е казано. Написаха се и книгите за мутренските времена, а нови читатели на вехти подвизи няма.
Така да се каже, интериорът почти изцяло се подмени
Бъдещето на българските клубове вече е в ръцете на ново поколение. То не е толкова приказливо и не държи да присъства редовно в медиите. Отделни мохикани все още са на сцената, но по-скоро за да напомнят за добрите стари времена. За какво да си даваш парите във футбола, ако няма да си всеки ден в медиите? Това златно правило все по-често е нарушавано. Някой да знае как се казва собственикът на Дунав или пък този на Локомотив Горна Оряховица? Определено не са хора, които търсят пет минути слава. Не ги интересува публичността и нейните благини. Не желаят да се превърнат в постоянно присъствие по сутрешни блокове и неделни следобедни предавания. Явно не са чували и онази чутовна глупост за добрата и лошата реклама, която създаде жьлто-кафявия печат у нас.
Има клубове, които въобще не се интересуват от медийната среда около тях. Работят по друг начин, говорят само спортно-техническите фактори. Справка - Черно море и Берое. Към този работен ритъм се е ориентирал Ботев Пловдив, спорадични са изявите на собственика на Верея Галин Михайлов. Трябва Монтана пак да стигне до финал, за да се чуе нещо от Златко Живков. Пълна тишина е и в Благоевград. Трите големи са друга бира - техните собственици имат друга политика. Нарича се редки, но ударни появи.
А какви само колоритни герои изстреля футболът в орбита! Толкова важни, че в тяхната сянка оставаха футболистите и това, което се случваше на терена. Интересното започваше отвън, рядко очакванията биваха излъгани. Какви само цветисти изрази, каква красноречива стилистика!? Всеки привиден фишек изглеждаше като атомна бомба. И трябва да признаем, че това придаваше цвят. Да излезе Порточанов и да се мине без скандал - това бе невъзможно! Беше толкова убедителен в своята заплашителна позиция, че стъклата на "Кърниградска" се напукваха. Знаеха го, умееха го, можеха го! Бяха артисти, жонглираха с думите и паузите като номинирани от академията за Оскар.
Вижте как само го умее Венцеслав Стефанов - последният оцелял от онова време. Играят се някакви умрели мачове, но като излезе Венци да говори, винаги става интересно. Винаги има подготвен мизансцен. Никога, ама никога не е скучно. Ако мачът не е бил достатъчно занимателен откъм съдийство, ще се разгледа международното положение и пак ще стане интересно. Но затова трябва да си многостранна личност и същевременно малко пенкилер. Сега гледам, че, общо взето, Крушарски върви по стъпките на Стефанов. Ама всеки ерзац е лошо копие на оригинала. И все пак добре е, че го има и него. Мине, не мине време и вземе, че даде магистрално интервю пред някоя репортерка. Гарантирам, че журналистите ще го заобичат. Не отказва и това е добре, защото медиите съвсем ще залинеят. И бързо си създаде имидж на атрактивен собственик. Следва няколко важни правила - пуска лафове и дава крайни оценки. Критичен е към собствените си футболисти, но в интерес на истината отборът върви не лошо при неговото управление. Ролята на гръмоотвод, който отвежда проблемите нагоре, е печеливша позиция поне засега. Не се стреми да показва изкуствена компетентност, но остава пълна загадка защо толкова убеден в липсата на здрав смисъл човек се занимава с футбол. Но това определено ни е добре познато и някак мило, родно.
Давам си парите, за да си пиля нервите
Нали това бе основният лайтмотив на всеки преминал през футбола. Безспорен факт - в българския футбол се наляха стотици милиони. Нещата обаче се променят. Държавата се завръща във футбола с модерни понятия като обществени поръчки. Новите собственици не са толкова независими колкото предишните. Някои дори бяха назначени във футбола от държавата. Новите разбраха, че държавата може да стане ортак на харчовете. Дори безподобният Крал Слънце взе едни пари от държавата, за да построи трибуна. Не че ако го направи, сам, бълха ще го ухапе, но е правилно като има едни милиони от Брюксел, да се усвоят. И няма лошо - трибуната е като слънце, лошото е, че няма кой да я напълни!?
Наскоро футболният съюз обяви новината, че нито един от играещите в Първа лига не е сериозно застрашен финансово. Ако наистина е така, защото се чуват и други мнения, значи новите ръководители са много по-добри финансисти от старите. Защото има едни европейски правила за финансов феърплей. И там са описани някои неща, които няма как да се случат в български клуб, ако той не се казва Лудогорец. Мога само да предполагам как се съставя графата приходи на български клуб. Много по-интересна е от разходи. В държава, в която няма пари за нищо, толкова лесно се намират такива за футбол!?
Тръгнах от медийната слава, но тя е само привидност. Загадката е смисълът. Да се намери такъв, при положение че половината отбори не играха на собствените си стадиони и пред градския си електорат, е трудна задача. Да се намери смисъл да се плащат баснословни за нашите условия заплати за чужди футболисти също е трудна задача. Да се намери смисъл за общинското участие във футбола също е трудна работа. Но го правят и явно намират някакъв смисъл. Може би упо-ванието идва от бъдещето. Смятат, че някога хората в тази страна отново ще се интересуват от футбол и ще се върнат на стадионите. Изглежда като утопия, но кой знае, всичко е възможно. Тогава наистина собствениците ще изглеждат като визионери. Прозрели са нещо, което никой друг не е видял!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
