През 1968-а в Конгсвингер се ражда една от най-големите легенди на норвежкия футбол въобще - Столе Солбакен. В 17 000-ото градче има футболен отбор, който дори е бил вицешампион, но по една или друга причина настоящият треньор на Копенхаген никога не е тренирал в него. Дебютира за националния отбор на Норвегия през 1994-а, когато е в Лилестрьом, а с екипа на канарчетата печели наградата за най-добър халф на годината (1995). През 1997-а става част от лудата банда на Уимбълдън, където обаче изиграва едва 6 мача, скарва се брутално с мениджъра Джо Киниър и бива изгонен.
За разлика от клубната кариера на Столе, която очевидно не върви, в националния нещата наистина изглеждат добре. Той е част от буйните норвежци, които се класират на световното във Франция (1998), не допускат загуба в квалификациите, а после побеждават шампиона Бразилия и стигат до осминафинал, загубен от Италия.
Солбакен вече е на 32 години през 2001-а, когато му се случва нещо, което преобръща живота му завинаги. Получава сърдечен удар и това преждевременно прекратява кариерата на един голям футболист. Истинското чудо в случая е, че е обявена клинична смърт. Причината е вроден порок. Лекарят на Копенхаген успява да го реанимира. След 8 минути сърцето му отново започва да бие. Той е върнат към живота като по чудо и носи пейсмейкър. В интервю години по-късно споделя, че съжалява за две неща - не успява да играе за любимия си Ливърпул и никога не печели титлата на Норвегия.
"Бях решил тотално да обърна гръб на футбола", казва бащата на три деца. Предложение да поеме треньорския пост в ХамКам обаче променя мнението, му, а през 2005 г. се завръща в ужасния за него Копенхаген. Започва победоносен поход, превръща го в редовен участник в групите на Шампионската лига.
"След случилото се с мен приемам всеки ден като подарък", споделя специалистът с викингско изражение.
В Копенхаген вижда възможност, която не е за изпускане. Действа бързо и агресивно, привлича изключителни футболисти като Бреде Хангеланд и Йеспер Гронкяер. Атиба Хътчинсън и Либор Сионко са други примери за правилната трансферна политика на норвежеца. Солбакен започва още в самото начало да прави впечатление с отказа си да привлича прекалено много чужденци и разчита предимно на датски играчи. Сплавта между млади и опитни започва да се изгражда. През същия сезон 2006/07 Копенхаген се класира за групите на ШЛ, след като отстранява Аякс, а в групите не допуска загуба като домакин - 1:0 срещу Манчестър Юнайтед, 3:1 срещу Селтик, 0:0 срещу Бенфика.
След известен спад отборът се завръща с гръм и трясък, печели дубъл 2008/2009 и не остават никакви съмнения кой е най-добрият скандинавски отбор въобще. Столичани минават групите на Купата на УЕФА, след което трябва да срещнат богаташите от Манчестър Сити.
Бесен от жребия Столе избухва, че отбори като Ман Сити трябва да бъдат закрити, защото рушат футбола с невероятните си трансфери. Разбира се, това не му помага особено и "злото побеждава".
Най-големият успех бе през 2010/11, когато стигна 1/8-финал в ШЛ, взимайки точка у дома срещу могъщия Барса на Гуардиола (1:1). Столе се пробва и в чужбина, но без успех в Кьолн и Уулвърхемптън. Ето защо през 2013-а се завърна в собственото си голямо творение - ФК Копенхаген.
