Нуно Eспиpитo Санто е човек на вярата. Приличен вратар, резерва в големия отбор на Порто от 2004-а, спечелил Шампионската лига, а след това участник и в победата с дузпи над Онсе Калдас за Интерконтиненталната купа. Справи се отлично в Рио Аве като треньор, много добре и във Валенсия, където завърши четвърти в първия сезон, а от август миналата година оглави Порто. Отбор без трофеи в последните 3 кампании и следващ съперник на Ювентус в Шампионската лига (днес от 21:45 часа). Наслаждавайки се на красивия залез на плажа, 43-годишният специалист даде интервю за "Гадзета дело Спорт" преди първия осминафинал на "До Драгао".
Да започнем от Ювентус.
- На първо място е важно за нас да помним откъде сме дошли. От много сложен плейоф срещу Рома, един от най-добрите отбори в Италия. При това през август, само няколко месеца след пристигането ми. Но ние го преодоляхме и след това се сблъскахме в група с още 3 тима, които са станали шампиони на страните си (Брюж, Копенхаген и Лестър). Възходи и падения, но затворихме с 5:0 над миналогодишния първенец на Англия. Заради това да можем да се изправим срещу Ювентус - финалист в турнира само преди 2 години, е важна история и супер предизвикателство.
Как ще се изправите срещу тях?
- С респект, страхопочитание и едно нещо сигурно: нашата идея за футбола няма да се промени. Срещу Ювентус или който и да е друг отбор начинът ни на игра няма да варира, защото той е идентичносттa ни и не подлежи на коментар. Ако искаш да създадеш нещо в млад отбор като Порто, трябва да искаш и да се опиташ да се конкурираш с най-добрите. Да защитаваш собствените си принципи.
Ювентус напоследък показа някои пукнатини...
- Зависи. Гледах загубата им от Фиорентина и имам чувството, че головете, които допуска Ювентус, са нещо епизодично. Това бе един от онези мачове, в които излизаш победен, но с усещането, че съперникът не е направил нищо повече от теб. Ювентус не позволява на съперника да играе. Реакцията при загуба на топката е изключителна, а това е аспект от играта, на който отделям голямо внимание. Уважавам Юве и Алегри по абсолютен начин. Загуби важни фигури като Видал и Погба и въпреки това продължава да печели, да създава мощни и конкурентни формации. Очевидно те имат пари, но и способността да обновяват състава. Не мога да гадая в какво състояние ще сме ние в деня на мача, но така или иначе Ювентус си остава голям съперник във всяко отношение. И още нещо: те си построиха отбор за Шампионската лига, това е тяхното голямо предизвикателство, тъй като се борят за шестото си поредно скудето и в Италия вече са постигнали абсолютно всичко, което можеше да вземат. Сега е ясно за всички, че истинската цел на Ювентус се нарича Шампионска лига. Но преди това те трябва да се борят срещу нас.
И имате ли средства, за да ги спрете?
- Чувстваме се силни, имаме идеите и желанието да останем в Шампионската лига. Знаем потенциала на Юве, но ще се изправим срещу тях, знаейки, че сме в състояние да се борим с нашите оръжия. Решителността, която виждам у моите играчи, е максимална. Познаваме добре съперника, но системата, която те ще изберат в защита, би променила много неща. С 3-4-З или 3-5-2 например много важни за Юве са Алекс Сандро и Куадрадо по крилата, но ние ще бъдем готови да се възползваме и ще сме наясно по какъв начин да вземем преимущество от тяхната схема. Знаем как да ги атакуваме, а и у дома на "До Драгао" сме силни.
Защитата с трима е на мода, дори и в Англия?
- Не, това не е мода. С отбрана от трима запазваш ширината на терена, играеш с двама нападатели и в същото време насищаш средата на терена. На съперника му е трудно да те контраатакува. Но зависи дали по фланговете поставяш защитници или играчи с по-атакуващ нюх. Едно е да сложиш Бараган и Гая например, друго е с Пиати или Кансело, ако говорим как с Валенсия спрях Реал на Анчелоти след серията им от 22 поредни победи. При Конте бе различно с Лихтщайнер, сега на същия пост разчита на Моузес. Видяхме и нови последователи. Почетино започна да използва тази схема, за да се изправи срещу Челси, а нещо подобно направи и Зидан в сблъсъка със Севиля. Това пък подкани Сампаоли да се върне към отбранителна четворка. Аз в Порто играя с 4 отзад, но при атака опорният халф се връща по-назад, за да могат бековете да се включват в предни позиции, да натискат и да пресират. Най-важна е идеята. Искаме да намалим размерите на терена. Да използваме 60 метра в атакуващ, както и в защитен план. Да се сгъстяват дистанциите между линиите, което пък позволява да се реагира по-успешно в трудни ситуации.
Ами тримата нападатели на Юве?
- За мен е невъзможно всички те да играят по едно време. Игуаин е матадор, Манджукич е допълнение за някой, а Дибала - креативен. Атаката на Юве не ми е приоритет. Работата ми бие към другата посока. По какъв начин и къде ние можем да ги ударим. Играем първо на нашия стадион и не можем да се откажем от фактора домакинство. Това е нашият манталитет. Винаги мислим как да атакуваме, създаваме много в предни позиции, стремим се да отнемаме топката възможно най-близо до тяхната врата. Потенциалът в атака на Юве е много голям и ще се опитаме да го неутрализираме, но мислите ми са насочени в друга посока. Не променям идеята си, защото се изправям срещу велик съперник. Точно обратното - опитваме се да я консолидирам и да я засиля.
Може ли Дибала от Юве да се сравнява с Меси?
- Не искам да бъда несправедлив, но двама са над останалите: Роналдо и Меси. Всички други тепърва могат да се развиват, за да стигнат до тяхното ниво. За Дибала ще бъде твърде рано да започнат да го сравняват с такива имена. Но при всички положения има страхотни качества.
Кой е по-добър: Меси или Кристиано?
- За мен Кристиано е №1 в света, най-завършеният играч, когото съм виждал в живота си. Нормално е да има и спадове, а и това е свързано със състава, в който играе. Роналдо е по-завършен от Меси. Плюс това Кристиано има нещо историческо, което липсва на Меси с екипа на неговия национален отбор. Славата със собствената страна е нещо незаличимо, което остава във времето.
Мачът Порто - Ювентус е и сблъсък между вратарите Касияс и Буфон...
- Те са легенди, обичащи живота, които са свикнали да играят на максималното ниво. Възхищават се един на друг и са големи спортсмени. Имат опит да четат играта. И това им позволява с много по-малко усилия да бъдат на точното място в правилното време. Те са от старата школа. Дават ти комуникация, харизма, спокойствие и ефективност, което е най-важното нещо.
Интервю на Филипо Мария Ричи, „Газета дело Спорт”
