Филип Виденов: Не виждам как Лукойл ще стане шампион с такава игра

Заради момчетата се надявам да не съм прав, защото няма да е честно спрямо тях, казва доскорошният капитан

Филип Виденов: Не виждам как Лукойл ще стане шампион с такава игра

Филип Виденов се съгласи да говори пред "Тема Спорт" за раздялата си с Лукойл Академик. На 36 години доскорошният капитан на студентите напуска тима преждевременно за втори път в кариерата си. Това се случи в седмица, която премина доста напрегнато за шампионите.

Г-н Виденов, изминаха ня­колко дни след раздялата с Лу­койл Академик, как се чувства­те?
- Добре. То беше по взаимно съгласие, но се съгласих, защото се разбрахме за финансовата част, а другото е, че Тодор Стойков ми каза, че това е заповед на г-н Златев, че аз трябва да си тръгна и не подлежи на обсъждане. И не сме го и обсъждали. Беше ми ясно накъде отиват нещата още отпреди това и се разбрахме без сръдни. Не е имало драми или нещо подобно. Не съм аз чо­векът, който да каже какво е ставало в отбора и какво не. Надявам се Лукойл все пак да си постигне целите, защото всички, които са в отбора и докато аз бях там, минават през едно и също. Санкциите и наказания­та са за всички.

Защо според Вас се стигна до тази ситуация?
- Явно са преценили, че аз съм виновен, за да се стигне до то­ва състояние, в което е в мо­мента клубът. Това е тяхно ре­шение и политика. Те са хора­та, които определят кой да е в отбора и кой не. Съвсем нор­мално е да е така. Вече е друг въпрос кой е прав и кой не. Явно са обсъждали ситуацията и вза­имно са стигнали до извода. Бъ­дещето ще покаже кое е пра­вилно и кое не. Заради момче­тата се надявам да е било пра­вилно, защото няма да е чест­но те да отнесат евентуален неуспех и нова порция глоби. За­ради тях се надявам всичко да е наред.

Последният един месец след отпадането от европейс­ките турнири бе доста тежък за отбора. Защо изпад­нахте в тази криза?
- След като отпаднахме от Европа, е нормално да има срив. Изгубихме спечелен мач срещу Енисей в София. Тотален наш контрол върху играта, водехме с 15 точки 8 края на третата част, но паднахме и тогава за­губихме шанс да се класираме. След това се борихме в Холан­дия, но, честно казано - там съ­дийството бе просто безобраз­но. Играл съм много мачове, но така не ни бяха рязали. После бихме Берое, за да дойде този много слаб мач с Рилски спор­тист. На купата видяхте какво стана. Ямбол се бяха предали предварително, втория мач с Балкан играхме добре до полув­ремето, след което рухнахме.

Случва ви се за втори път да си тръгвате по подобен на­чин от Лукойл. Хората могат да кажат, че грешката е във вас, не е ли така?
- Най-вероятно е така. Чест­но казано, отдавна не ме вълну­ва какво ще си кажат хората. Различните неща се интерпре­тират по различен начин. Но нека не ги подценяваме, мисля, че хората не са толкова заблудени и могат да оценят нещата. Отстрани се вижда всичко по начина, по който играем. А ние бяхме много слаби на финала за купата и второто полувреме с Балкан. Няма кой друг да ни е ви­новен.

Имало ли е конфликт меж­ду вас и други играчи, или пък с треньора, за да се стигне до раздялата?
- Конфликт между мен и играчи прос­то няма как да ста­не. Никога не се е случвало. Бил съм и в други отбори и никога не е имало. Освен, ако ня­кой не е имал проб­лем с мен и да ме е провокирал, но това не се е случвало в Лукойл и, честно казано, никъде не ми се е случвало. Напротив - къде­то и да съм бил, винаги съм ос­тавял приятели след себе си. Разбрах, че се говори, че аз съм провокирал конфликти в  съблекалня­та. Питайте останалите момчета, те ще ви кажат каква е исти­ната. Колко­то до трень­ора, преди време той явно имаше някакъв проблем и не ме пускаше много - по няколко минути. Направи ми забе­лежка, че много го­воря, което го взех под внимание и спрях да се обаждам по всякакъв начин по време на мачове. Стана така, че треньорът да е доволен и да нямаме проблем. И нещата се оправиха, поне според мен, то­ва беше декември и след това не сме имали никакъв проблем. С него не се познаваме от вчера, знаем се отдавна. Когато ми казаха, че пречи това, че се обаждам на пейката и че не трябва да го правя, си взех бележка . Мислех, че това помага, но както и да е. Опитвал съм се да направя онова, което са ми указвали.

Тоест би­ло е по-скоро изненада, че е трябвало да се разделите?
- Не, прекалено съм опитен, за да съм бил изненадан. Със Стойков също се знаем отдавна и се разбрахме без проблем. Надявам се, аз да съм бил проблемът и с това да прик­лючат всички неприятности. Не искам да преча на никого.

Виждате ли Лукойл като шампион?
- Не. Ако така продължат нещата, както са сега, няма как да стане и мисля, че всич­ки го осъзнават. Времето обаче ще покаже дали съм прав.

Като доскорошен капитан подобно изказване не звучи добре...
- Аз съм честен, просто каз­вам, че не играем добре. Казах на треньора още след мача с Бе­рое за първенство, където спе­челихме, че тази игра няма да ни изведе до нищо добро. В крайна сметка загубихме още от Рилски спортист, а след то­ва и купата. Мисля, че тогава бяхме на едно мнение с треньо­ра. След това заиграхме малко по-добре на тренировки, но ед­но е на тренировка, съвсем дру­го е на мачове.

С вашето освобождаване и привличането на Димитър Ди­митров обаче клубът може и да тръгне нагоре, нали така?
- Възможно е. Но не съм оп­тимист. Митко можеше да се вземе доста по-рано, въпреки че Басейби реално не е трени­рал повече от месец и бе нор­мално да изглежда така. Друго­то момче - Бийн, не мога да ка­жа, нищо лошо за него, то е добро момче. Но не съм сигу­рен, че е за клуб като Лукойл. От университет трудно се влиза в отбор с голямо напре­жение, факт е, че не играем добре, и това е.

Къде се виждате вие в ско­ро време?
- Някъде навън. Защото ми беше достатъчно в България, стига ми.

И друг път сте го казва­ли, но се върнахте, при то­ва именно в Лукойл.
- Върнах се, защото си­туацията в Лукойл тогава бе друга. Дойдоха, както се казва, „наши хора", познаваме се. С Тошко сме играли дълги години, братът на Тони Дечев ме е учил как да стре­лям. Първият ми трень­ор също е Дечев, техен братов­чед. Познаваме се от доста го­дини. Когато подписах, все едно се върнах у дома.

Съжалявате ли за нещо?
- Не, не бих казал. Знам какво съм направил и къде са били при­чините за всяко едно нещо, кое­то е станало. В крайна сметка, каквото съм им казал, за съжале­ние се е случило и съм се оказал прав. Видях доста неща и на 34-35-36 години се сблъсках с неща, които не бях виждал.

Колко още баскетбол има във Филип Виденов?
- Ако се чувствам така доб­ре, нямам контузии, играе ми се още много. Докато има кой да ме използва правилно и се чувствам добре, ще съм част от баскетбола. Знам, че веднъж спра ли, ще съжалявам след време защо не съм продъл­жил. Все още намирам смисъл в баскетбола. Въпросът е дали ще има кой да ми плати, защо­то за кеф мога да си играя и у дома, в Русе.

Историческо! Първи испански треньор в НБА

Жорди Фернандес ще поеме Бруклин Нетс

Ужас! Почина бившият баскетболист на Спартак (Пл) Илия Станков

Той си отиде след борба с коварна болест

Българка е реализатор №1 в Адриатическата лига по баскетбол

Вижте подробности

Днес е паметен ден за световния баскетбол

Майкъл Джордан спира със спорта на 16 април 2003 г.

Бъкс остава без Янис за старта на плейофите

Гръцката звезда още лекува травма

Косовският Сигал спечели Балканската лига по баскетбол

Вижте подробности

Везенков игра, но не вкара при разгром на Сакраменто (ВИДЕО)

"Кралете" ще търсят място в плейофите през плей-ин турнира

Треньорът на Балкан след успеха над Черно море: Не беше особено красив двубой

Вижте какво каза Васил Христов

Черноморец смачка ЦСКА и записа пети пореден успех в НБЛ

Бургазлии се наложиха убедително над столичани

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки