Жозе Моуриньо: В Манчестър станах Спокойния

 

- Разбира се. футболът обаче много се промени. Осъзнах, че всеки трябва да се адаптира към проекта на големите клубове, в които работи. Трябваше да приема философията на Манчестър Юнайтед, без да променям самия себе си, нито пък да ставам друг човек. Привличам предизвикателствата, очакванията, отговорностите. Никога не се крия и съм директен. Споделям нещата в лицето. Казвам това, което мисля, а понякога и това, което не мисля. Пристигнах в труден момент в Манчестър. Беше същото за Дейвид Мойс и Ван Гаал, защото периодът след сър Алекс е сложен за управление, при това не само заради неговото напускане.

 

- Защото това е напълно нова ера в английския футбол. Епоха, в която финансовата сила на отборите стана прекалено голяма и дори е плашеща за всички. Тази мощ не се концентрира само в два клуба, както е в Испания, един в Германия или максимум два във франция. Тук всеки е силен, панорамата се промени. За разлика от минали години, когато сър Алекс Фъргюсън взе Карик и Бербатов, аз вече не мога да купя играч от Тотнъм, нито пък от Ман Сити или Арсенал.

 

- Най-вече от чужбина. Помните ли кога Байерн започна да печели титли всяка година? Когато взе най-добрите играчи на Дортмунд. Първо Гьотце, след това Левандовски, накрая и Хумелс. В Англия нито един отбор не може да доминира по този начин. Силата е поделена и всичко е много по-трудно - да купуваш, да печелиш, да конструираш.

 

- Всички са под натиск. Натискът от медиите е огромен. В последните 2 години феновете не бяха доволни от начина, по който играе Манчестър Юнайтед. Тръгваха си от стадиона 10 минути преди края. Първата задача бе да ги върнем на наша страна. Бяхме с 4 поредни хикса, направихме 0:0 и с Бърнли, но подобрихме рекорда за най-много удари към вратата във Висшата лига - 37. Това означава, че връщаме стария атакуващ стил на Юнайтед. Онзи стил, който хората искат да виждат.

 

- Всеки може да говори каквото си иска. В момента виждам много дефанзивни отбори, които печелят мачове, без да са скучни. Но това не е проблемът. Трябваше да тръгна в определена посока. И точно това направих в Манчестър Юнайтед.

- Абсолютно! Да бъдеш офанзивен, да доминираш, да владееш топката, да създаваш положения, да не се страхуваш, че ще ти вкарат, да си интензивен. Също така да не играеш с петима защитници или двама опорни халфове... Или поне да се опиташ, защото понякога е трудно.

 

-Да се адаптирам. Към реалността в клуба, към неговите нужди и изисквания. Да бъда интелигентен. Юнайтед вече няма суперхарактери, каквито бяха Скоулс, Гигс и Рой Кийн. Останаха само Рууни и Карик, които са последните лица от старата генерация. Затова бе толкова важно за мен да вземем Златан Ибрахимович. Без да е англичанин, без да познава клуба, той имаше нужните качества да бъде нещо повече от обикновен играч.

 

- Опитвам се да разбера защо Луис Енрике напуска Барселона. По същия начин се питах защо Гуардиола също си тръгна. Най-важното качество е да умееш да се справяш с напрежението. Да бъдеш достатъчно силен, за да приемаш критиките. Гуардиола има право. Той каза, че следващият треньор на Барса трябва да отговаря на едно основно изискване - да се научи да не слуша. Или по-скоро да не обръща внимание на това, което му говорят. Да бъде силен и да не се оставя да му налагат влияние. Да не го е страх да взима непопулярни решения. Клаудио Раниери например се оказа на улицата само 6 месеца след спечелването на титлата. Същото се случи и на мен в Челси.

 

Тази работа става луда!

 

Раниери направи нещо, което бе невъзможно да повтори, а шефовете не бяха достатъчно лоялни, за да го разберат. В Манчестър е по-различно. Когато загубих няколко мача в началото, ми казаха: "Имаш време, работи. Вярваме в теб".

 

- Не вярвам. Венгер ще бъде последният. Когато той напусне Арсенал, няма да има друг като него. Вече е невъзможно.

 

- Човекът Моуриньо се опитва да бъде пълна противоположност на мениджъра. Да бъде дискретен и спокоен. Да намери начин да се откъсне от футбола. Да се прибере вкъщи и да не гледа мач. В началото на кариерата ми мислех по 24 часа за футбол, сега вече не е така. Станах по-зрял, по-спокоен. Една победа не води в рая и обратното - една загуба не ме праща в ада. Смятам, че съм способен да дам спокойствие на тези, които работят с мен. Начинът, по който съм посветен на футбола, е същият, професионализмът -също. Но контролирам по-добре емоциите си.

 

- Не е вярно. Този сезон имаме огромен контрол

в почти всички наши мачове. Но всичко зависи от профила на играчите, с които разполагаш. Все пак първата цел си остава да вкараш и да победиш, а това няма нищо общо с владението на топката. В Реал Мадрид вкарахме 121 гола, разчитайки на контри. Бяхме ефикасни в пресирането и след това бързи в прехода към фаза нападение. Роналдо бе на 27, Ди Мария на 23, Бензема и Игуаин на 23 и 24. Този отбор убиваше всичко. Докато Юнайтед е различен. Отборът е по-бавен, затова повече се задържа топката. Няма ги бързите играчи. Спечелил съм титли навсякъде, където съм бил, но по-скоро моят успех е, че съм се адаптирал във всички отбори.

 

- Абсолютно. Не ми трябват хора, които само казват "да". А помощници, които имат собствено мнение, оспорват решенията ми и дори ме критикуват през седмицата.