Един мач на два фронта

Предстои най-вълнуващата чер­вена седмица след онази от края на май миналата година, чийто апогей бе вдигането на Купа­та на България пред 35 хиля­ди зрители на националния стадион. Подвигът на третодивизионния тогава от­бор и енергията, която се съ­здаде около него, дадоха мо­щен тласък в развитието на клуба. Завръщането му чист и подреден сред най-добрите стана възможно не само с ре­шителността на ръковод­ството, но и заради сплоте­ността на червената об­щност. Като юмрук те опа­зиха правото да подкрепят своя отбор, незасегнат от пипалата на политико-икономическата мафия. Предстоя­щите дни до края на седмица­та сякаш се явяват като по­следен епизод в битката за спасение и утвърждаване на свободния ЦСКА. Защото съ­битията, които ще се слу­чат в тях, могат да запалят фитила на червената енер­гия, а тя неведнъж е преобръ­щала историята. Дългооча­кваното завръщане на обно­вената база в Панчарево подгря страстите, сега пред­стоят две ключови и наглед коренно различни събития, но с толкова много общо зад фа­садата.

Откупуването на ембле­мата с три златни звезди се оказа изключително важен аргумент в борбата с дирижираната кампания срещу червените. Не са малко хора­та, които доскоро смятаха, че е излишно клубът да пра­хосва близо два милиона лева, които могат да бъдат инве­стирани за развитието на клуба, школата, базата. Не са малко те и сега, все пак ЦСКА е сменял емблемата си много пъти, а и в момента водещи европейски отбори посягат към ребрандирането от чисто маркетингова гле­дна точка. Но предвид несекващия вражески огън през по­следните две години откупу­ването на емблемата се превърна в ключово символично действие. Акт, който ще мо­билизира допълнително неде­лимата червена общност и ще забие последния пирон в

ковчега на мъртвородения фалшификат

събрал на едно място редица компрометирани фигури. Ня­кои ги наричат еничарска трупа, но това е несправед­ливо. Еничарите са били от­веждани от семейното огни­ще насила в най-ранна детска възраст и едва след това са обучавани в ненавист към ро­да си. А онези са в разцвета на силите си и никой насила не ги е отвеждал никъде, тях ги събраха най-низките ко­ристни цели. Шепа сребролюбци и нагаждачи застанаха доброволно и осъзнато под знамената на най-големите врагове на ЦСКА от послед­ните години и заговориха на техния език, заиграха с тех­ните мръсни методи... Всъ­щност никой нямаше да им обърне внимание, ако не бяха част от голямата задкулисна машина, която се опитва да подчини армейския клуб. За­това връщане назад за тях няма и май това прочиства­не беше за добро. Очевидно е, че кукловодът и марио­нетките му не признават моралните граници, но нека поне се смирят и не се наме­сват там, където никой не ги иска.

Факт е, че за кратката си история в елитния български футбол за Лудогорец

няма друг подобен дразнител

като ЦСКА. Хегемонът може да минава лежерно през реди­ца стадиони, но дойде ли дву­бой срещу ЦСКА, в неговия ла­гер наистина закипява. Ако върнем лентата и минем на­бързо през съперничеството между двата отбора, ще ви­дим пълния спектър на едно култово противопоставяне -драми на терена, съмнения за вътрешни пробиви, медийни престрелки, декларации, съдийcкu скандали, главорези срещу фенове и какво ли още не. Затова победата в този двубой не носи просто 3 точки. Те не са изобщо значими в настоящия момент, няма да повлияят ни най-малко на класирането. Успехът има по-скоро морални измерения. Победа за Лудогорец за пореден път ще означава подчинябане на клуба, който най-сериозно се противопоставя на техния модел, философия и поведение. Победа за ЦСКА ще означава на първо място чувство за възмездие за всички          

обективни и недоказани посегателства

срещу армейския клуб през по­следните години, идващи най-вероятно от фараонския ви­лает в далечния североизток. Ще означава и ударно, венозно вливане на вяра в собствени­те сили. Нещо като това, ко­ето направиха националите преди няколко дни с Холандия. Впрочем четирима от на­стоящия състав на ЦСКА бяха на терена. Така че ключовите червени състезатели имат на своя страна много пресен урок. И то урок точно по те­мата - съотношението в кла­сите между ЦСКА и Лудогорец на практика е аналогично с това между България и Холан­дия.

Двубоят е от изключител­но значение и за ръководство­то на червените, което свър­ши не малко работа по струк­турирането на клуба и модер­низирането на базата, но все още не може да се зарадва на сладки победи на терена. Легенди се носят за болезнено­то приемане на загубата във вечното дерби, затова ма­чът с Лудогорец може да е то­ва сладко отплащане за уси­лията, което до този мо­мент убягва на ЦСКА.

И тук сякаш най-ключова е фигурата на Стамен Белчев, който вече трябва да е раз­брал, че няколко успеха срещу Пирин, Дунав, Черно море и Берое не бетонират на ска­мейката на ЦСКА. Защото за армейците сериозните изпи­ти в първенството са два -срещу Левски и Лудогорец. В единия Белчев се провали, ако и сега стъпи накриво, ще отбори наново треньорския казус на "Армията" още преди топлите летни месеци. Сла­бото му присъствие на пей­ката, очевидната липса на силни мотиваторски каче­ства и изтъкваната роля на "учителя" Станимир Стоилов също не работят в негова полза наред с чисто дискуси­онния му избор на титулярни футболисти 8 последните ня­колко двубоя. Излъже ли Лудо­горец обаче, ще има на своя страна далеч по-сериозни ар­гументи, защото заслугата му за отбора няма да се оце­ни само с три точки за класи­рането.