Този път да се направи нещо различно

„Синдром еуфория" на български означава лесна прогноза за бъдещ резил

Този път да се направи нещо различно

В последните няколко дни се случиха хубави неща за българския футбол. Дори прекалено хубави. Успе­хът над Холандия бе първият поне от 15 години, заслужа­ващ прозвището Озарен от факлите на победата. Нещо друго обаче се случи, което озари футбола ни не само с ед­на победа, а с една голяма на­дежда. Българските футболи­сти до 19 години триумфално се класираха за финалите на европейското първенство по футбол, където ще бъдат са­мо с още 7 участника. За по­стигнатото заслужават похвала и огромно признание. За мла­дите футболисти, за техния треньор Ангел Стойков, за клубните им наставници, за предишния им селекционер Са­шо Димитров, при когото бя­ха 17-годишни, дори куфарите от БФС също заслужават пох­вала, защото този път не бя­ха във Франция само на екскур­зия. Да не се забравя и фак­тът, че тези момчета са би­ли готвени още от малки де­ца от треньори с минимални работни заплати, гарантира­щи им гладни и студени дни. Тези безименни герои също за­служават уважение. Ще се из­леят много дитирамби по слу­чай успехите, но темата си я бях планирал много по-рано, още преди да се случат събит­ията във франция. И тя по­ставя ребром много важни въ­проси.

Върнах се няколко години назад, за да проследя какво се случи с момчетата, които играха също на финален кръг на европейско първенство до 19 години. И също преливаха от талант тогава. Видимият и системен проблем е, че тях­ното развитие не се осъще­ствява по най-добрия начин. Те са вече на 22-23 години и ни­то един не се е превърнал в сериозен футболист, факт, е че всички имат работа, сме­нят отборите почти всеки сезон, от време на време бля­сват в единичен мач, но не са тези футболисти, които ще върнат България на футболна­та карта на света. Само ня­колко имена - Никола Колев, Десподов, Антонио Вутов, Стефан Велков, Георги Мин­чев... Нито един от тях не е стабилизирал кариерата си. Да изброя ли още - Гамаков, Дрянов, братя Цоневи, Орачев, Стивън Петков, Христо­фор Хубчев, Александър Васи­лев и още много други. Десет­ки талантливи момчета, които някак прекалено трудно осъществяват футболните си мечти. Не се отказват лес­но, но пътят им изглежда на­сочен към посредственост.

Правя анонс и към победа­та на мъжете над Холандия. Нито един от този състав не може да бъде наречен звезда. Да, изиграха мача с Холандия суперзащитно и дисциплини­рано, но и след тази победа си остават също толкова безин­тересни за каймака на играта - големите отбори и големи­те първенства. Същото е с момчетата, които се върна­ха като триумфални победи­тели. Спечелиха срещу све­товната сила франция, но ни­то едно българско име не е би­ло записано в тефтерчето на скаутите. Ще ми се да не е така, но съм убеден, че съм прав. В същото време играчи на същата възраст от Аржен­тина, Бразилия, Колумбия, от цяла Африка вече са в полезре­нието на големите отбори. Повечето дори имат догово­ри, преотстъпват ги, обигра­ват ги, чакат ги да станат звезди.

Една от причините дори след спорадични успехи да не вдигаме нивото е това, че играчите не биват развивани по правилен начин

Да се вгледаме в победите­лите от Франция. Те са пра­тени основно от Лудогорец, Левски, ЦСКА, Славия и Сеп­тември. Има и едно момче от Испания. Да се подчертае фак­тът, че всичките са родени през 1998 година, което озна­чава, че са между 18 и 19 годи­ни. Две максими на българския футболен специалист, който задължително е играл футбол, звучат като окончателна присъда. Първата е "Няма ни­какво значение какви резулта­ти си постигал на юношеско ниво, важното е играчите да се изграждат за първия от­бор". И втората максима е "Младите не могат да получа­ват шанс наготово, трябва да го извоюват". Тези две мак­сими дори са влезли в учебни­ците по футбол на НСА. Логи­ката им изглежда желязна. Но с тези две максими българ­ският футбол се убива мето­дично от десетки години.

Този национален отбор, който се класира за Грузия, трябва да се бори за медали, дори за титлата. Но дори и да се постигне възможно най-доброто класиране, то това ще е далеч по-маловажно, ако момчетата не получат истински шанс в клубовете си. Голямата промяна или голям­ото начало, както сега го на­ричат, не става с победи на футболния терен, а с промяна на мисленето. Цветята и по­тупването по рамото ще останат само приятен и мил спомен, ако момчетата на Ангел Стойков не получат право на развитие. И то вед­нага. Някъде вече го правят, тези от Славия играят редов­но и неслучайно имат само­чувствие. Но какъв шанс имат примерно момчетата от Лудогорец да стигнат до първия състав и на 20 години да играят в Шампионска лига? Почти никакъв! Левски, кой­то всяка година е във все по-голяма криза, има трима от героите във франция. Защо тези момчета не са на тере­на, а ги взимат само по лаге­ри. Защо в Септември може да играе 18- или 19-годишен, а в Левски или ЦСКА не? Само припомням, че БфС премахна и правилото за младия българ­ски футболист, за да се угоди на Лудогорец. Това отноше­ние също е показателно.

Омръзнал съм на читатели­те със сравнения от едно вре­ме, но ще дам само два приме­ра - Жоро Соколов на 16 годи­ни титуляр в Левски и Хри­сто Стоичков на 19 години су­перзвезда на ЦСКА. Защо тога­ва максимата за узряването не е била в сила? Не може си­стемата да спъва непрекъсна­то играчите. Не може на 25 години да ги броят още за млади и дебютанти. И като станат на 27-28, с натрупа­ния опит вземат местата на 18-19 годишните. Вижте тези отбори, които играят с бъл­гарски футболисти. Треньори­те са толкова страхливи, че дори имат една тяхна си при­казка - трябва ми опитен, бъл­гарски футболист. Тези вър­вят най-добре на пазара, за­щото знаят две и двеста и могат да бъдат вкарани във всякакви схеми.

В страни като сразената Холандия преди 10 години въ­ведоха негласно правилото на 23-24 години да им дават пътя на футболистите. И много футболни първенства се на­пълниха с посредствени хо­ландци. Научени, школувани, но без качествата на звезди. И на тяхно място на конвейер се пускат 18-19 годишни. Забе­лежете, в състезателни усло­вия, и след няколко сезона се разбира, кой има качества и характер и кой не. И независи­мо, че Холандия бра срам на "Васил Левски", все пак техни­те играчи са в Юнайтед, Ливърпул, Лацио, Рома, Галатасарай, Лион, Спортинг, Тотнъм. А от нашите никой не се интересува. Ето, бият Франция, преди това Порту­галия. Значи имат качества, но трябва да се работи в по­сока налагане и утвърждаване.

И за финал нещо за еуфория­та. Царе сме на резките ам­плитуди. Почти от минус 15 до плюс 40 градуса. Преди ня­колко месеца националният отбор до 21 години имаше ва­жен мач срещу Дания в Стара Загора. Играха безобразно и бяха направени за смях. Дори отговорникът Емил Костади­нов им отправи унищожител­на критика. Не само за млади­те, но и за всички футболи­сти най-важното нещо е ста­билността. В Италия казват така - Ювентус не е по-силен от другите в първенството, но е най-стабилен. И винаги става шампион. Голям футбо­лист не се става с една добра седмица в живота. Трябва много повече, трябва по­стоянство през цялата карие­ра. Това тези момчета тряб­ва да разберат, за да не ми­нат по пътя на предишни­те.

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"

Днес е паметен ден за световния баскетбол

Майкъл Джордан спира със спорта на 16 април 2003 г.

Левски - Напук на всичко!

Пропадането на "сините" продължава, но всичко е точно

И школата на Левски е кръгла нула!

На „Герена“ не могат да се съвземат, след като бившия шеф Йончо Арсов отнесе ценната флашка

Бандата на невинните

На "Герена" няма нито един отговорен за резултатите и дълговете

Футболна еуфория завладява Добрич

Добруджа играе най-важния си мач от 21 години насам

Ще изхвърлят ли съдиите Черно море от тройката

Отношение по темата взеха треньорът Илиев и капитанът Димов

Непостоянството на Костов

Треньорът затвърди стара слабост

Всички червени картони на Роналдо през годините

Португалецът с грозна проява в Саудитска Арабия

Левски отново е тъжна картинка!

"Сините" вече не са опонент на Лудогорец и ЦСКА

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки