Двама са много, но един е малко

Пропуснахме едно престъпление към българския футбол

Двама са много, но един е малко

Улисани в нелицеприятното футболно ежедневие, пропуснахме и още едно престъпление към българския футбол. Забравихме единствения български отбор, играл в европейски турнири срещу великия Манчестър Юнайтед. Програмката от историческия мач, проведен преди 34 години, стои във витрината на музея на червените дяволи. Но посетителите, които минават покрай нея и се заглеждат, едва ли си дават сметка, че ЖСК Спартак Варна отдавна е една руина.

 

А този отбор не е емблема само на Варна, той е богатство за България. И възраждането му ще донесе само позитиви. Защото за да има варненски футбол, трябва да има и варненско дерби. Което е започнало като Тича срещу Шипченски сокол и преминало след това между Черно море и Спартак. Пълно копие на вечното дерби, но на варненска почва.

 

Ще се чуят гласове, че във Варна стадион нямат, два отбора в А група искат! И това е болка, защото един от най-красивите стадиони в България бе този, на който се игра онзи незабравим мач с Юнайтед. "Юри Гагарин" във Варна и "9 септември" в Пловдив също са руини. А това бяха вторият и третият по големина стадион в страната. Големите мачове на Варна и Пловдив се играеха там, защото събираха по 30-40 хиляди зрители. Сега това е само спомен.

 

В по-глобален аспект България е единствената страна с толкова жестоко разрушена футболна традиция. Спартак Варна е само част от дългия списък. Марек игра с Байерн, който по онова време бе три пъти последователно шампион на Стария континент. Етър игра с Интер, а по-късно и с Кайзерслаутерн. Дунав, който се съвзема след четвърт век летаргия, срещна Рома. Сливен, който почти изчезна от картата, прие Ювентус на Скилачи. Всички тези епични мачове се играха на стадионите в градовете и поне докато има живи очевидци, ще бъдат най-важните събития в тяхната история. Ще ги помнят, ама само със спомени не става!

 

Защо обаче са толкова важни тези местни съперничества? Защото поне в големите градове трябва да бъдат поддържани на ниво два клуба. Вижте примера с Пловдив, където има толкова оригинална атмосфера в местно съперничество. Същото бе във Варна преди 20 или 30 години. По съвсем различен начин се поставя интересът. Ако Спартак е в елита, интересът към футбола не само във Варна, но и в целия регион ще се върне.

 

Сега се водят някакви извънфутболни битки не за футбол, а за земя. Не за интересите на хората, а за интересите на бизнеса. Независимо че го няма толкова време на картата, Спартак е жив, защото феновете му не са го изоставали. Тяхната голгота е много по-страшна от тази на оплаканите ЦСКА и Локомотив София. Мъченичеството на спартаклии не познава граници, а помощ отникъде не се задава.

Щангите превъртяха играта! Върнаха загробил ги президент

Коджабашев почти уби спорта си през 2008 г., сега може да го довърши

Кои са големите губещи от Конгреса на БФС

Венци Стефанов, групичката на Бербатов, Градев и Руди Гела няма да липсват на никого

Барби, пак ли кръв?

Депутатите да инсталират Бербатов за пожизнен президент на БФС със закон

Гонзо спечели титулярното място в може би най-важния мач

Често пренебрегван в националния отбор за сметка на Бербо, Иванов сега е президент на БФС

Защо Бербатов не получи доверието на клубовете

Вижте причините

Шампион пред отказване: ММС няма адекватна политика, при Кралев беше друго

Разказът на Йордан Колев, който се бие за България и все още продава мартеници

Невъзможният избор 7: Най-нелепата кандидатура

Ето какво представлява неадвокатът Георги Градев

НЕВЪЗМОЖНИЯТ ИЗБОР 3: Ще стане ли Гонзо президент на БФС

Вижте кандидатурата му

Левски и ЦСКА продават най-скъпо

Вижте подробности

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки