Както се казва, нищо ново под слънцето. Историята е една и съща, само детайлите и нюансите са различни. От 21 века насам винаги има прекарани, винаги има злосторници и винаги има Пилат Понтийски, който да си измие ръцете с чиста като сълза бода.
Сагата с ЦСКА официално ще завърши в понеделник, но дори и при неочакван обрат наслагването на действия и събития доказва по категоричен начин тезата ми за Пилат Понтийски. Тя бе потвърдена и от думите на самия Михайлов, който през седмицата каза, че за БФС ЦСКА има редовен евролиценз. И тук възниква съвсем логичният и естествен въпрос, защо за България е едно, а за УЕФА съвсем друго. Ако правилата са различни, защо тогава България членува в УЕФА? Още повече че в случая става въпрос за единствената, и то съмнителна файда от УЕФА, която българските клубове получават. Правото да играят в някакви летни мачлета, след които, като ударят чертата, могат да са някое евро напред в касата. От друга страна, светлият пример на Лудогорец, който се дава като пътеводна пътека на всички останали, е, че битката за първото място у нас се осмисля с шанса да станеш приказно богат, ако влезеш в групите на ШЛ.
Но да се върнем към хронологията. Въпросът със статута на ЦСКА при евентуално класиране за евротурнирите се коментираше още от миналата година. Мантрата, че пред УЕФА няма да минат българските номера, бе повтаряна многократно главно от зложелателите на Гриша Ганчев. Стигна се до май и заваляха запитвания, отговори, обжалвания на отговори, докато накрая по един поне за мен странен начин всичко се реши в последния момент. Въпросът е обаче дали всичко се е решило в последния момент, или се разигра поредният театър на абсурда. Защото все пак в Нион бяха и Димитър Пенев, и представител на Дунав. В крайна сметка от няма проблем ЦСКА да участва в евротурнирите според КАС се стигна до има проблем да участва в следващите две години според УЕФА, ако приемем, че генералният секретар не е действал на своя глава.
Защо обаче се стигна до разиграване на театър на абсурда в последния момент? Защо БФС издаде лиценз, който на практика УЕФА не призна? Явно ставаме свидетели на типичен мизансцен за наивници. Боби Михайлов направил Всичко възможно, дори не му се ходело на финала в Лига Европа Манчестър Юнайтед - Аякс, но в името на българския футбол се жертвал с пътуване до Стокхолм. Той и БФС направили всичко по силите си, но накрая резултатът е различен от техните очаквания. Или пък е точно такъв според очакванията им?!
Защото решението на УЕФА дава сериозен отпечатък върху българския футбол. На практика следващите две първенства се лишават от спортно-технически смисъл. Предопределя се ситуацията от 2008 година, когато на "Армията" празнуваха последната си засега титла, а на "Герена" потриваха ръце, че имат право на атака за влизане в групи на ШЛ. Понеже уредените под масата работи са обречени, атаката завърши плачевно и от тогава ФК Левски бял ден не е видял. След три седмици започва първенство на страната и дори ЦСКА да стане шампион, към групите на ШЛ пак ще се насочи Лудогорец. Естествено моралната награда да свалиш самозабравилия се хегемон от трона е налице, но материалните й измерения отсъстват напълно.
А този свят е прекалено материален и накрая печели този, който има повече ресурси. По неофициални приблизителни изчисления спасяването на редник Райън, да се разбира ЦСКА, ще струва около 50 милиона лева, преди да се получи каквато и да е възвращаемост. За справка - проектът на Лудогорец, още преди да стигне 30 милиона лева инвестиция, си върна почти същата сума от участието в груповата фаза на ШЛ. Което е изцяло заслуга на Кирил Домусчиев. Той си знае кое как е постигал. Но на "Армията" дори при правилна стратегия, каквато те безспорно имат, нямат шансове да осребрят даването в кратки срокове. Защото евентуална червена титла през новия сезон ще е лишена от основния си смисъл - право на атака на групите в ШЛ. Сами са си виновни, ще каже някой, и какво обаче от това. Какво първенство ще гледаме в следващата година? Начинът, по който завърши последният шампионат, очерта съвсем категорично битката между Лудогорец и ЦСКА. Друг конкурент поне засега на хоризонта няма. Иска ми се в играта да е и Левски, но това са само пожелания. Там нещата са ясни, буксуването ще продължава.
При начертана голяма битка между Лудогорец и ЦСКА имаме предизвестен финал. Има ли поне един глупак в България, който да смята, че шампионската титла без право на атака на ШЛ би имала значение за Краля Слънце. Смисълът на неговата доминация във футбола е единствено европарите. И със седма, и без седма титла му е все тая, след като може да си осигури ново участие в груповата фаза на ШЛ, ако наказанието на ЦСКА остане в сила заради правилото за трите години.
Стигам и до това правило, защото и тук Пилат Понтийски си остави ръцете. И ще го обясня защо. Правилото за трите години е създадено по съвсем логични причини. Приема се, че един нов отбор тръгва от началото, тоест от ниските групи и се изкачва непрекъснато нагоре. Когато вече е В най-високото ниво и добие право за участие в евротурнир, трите години са минали. Даже в страни като Англия например ще ти трябват седем години, за да добиеш това право. Оказва се, че в бандустани като България може да изминеш разстоянието и за една. И УЕФА се задейства. Обаче кой създаде проблема - БФС. Те и го признават на глас, за тях ЦСКА не е нов отбор, а е приемник, ясно на кой. Следователно правилото за трите години не се отнася за този случай. Да, но лекото, почти незабележимо разминаване в имената обърква работата. Следователно кой изначално прецака работата - Пилат Понтийски от Бояна, преди - "Иван Асен II". И забележете, дали ЦСКА ще участва в Лига Европа или не, формално въобще не е важно за БФС. За тях е важно този отбор с огромния си ресурс като фенове да присъства в Първа лига, за да вървят телевизионните права и интересът към първенството. Безспорно им се получава, защото втора година поред нямат проблеми с представителството в елитния футбол. Всичко това стана, защото се върна ЦСКА и нещата се нормализираха. Долу-горе футболът е такъв, какъвто винаги е бил.
Обаче пак стигаме до формата на първенството. През май се нагледахме на циркове около така наречените баражи. В случая БФС бяха напълно прави, защото при бараж Дунав - Верея съвсем щяха да се овапцат гащите. Но такава ситуация се задава и за следващия програмен период. При всички положения неясният статут на ЦСКА, защото можете да бъдете сигурни, че догодина Пилат Понтийски ще разиграе абсолютно същия сценарий и ще издаде евролиценз на червените, ще създаде същия прецедент и пак ще има драми до последно. Дали ще са пред Лудогорец или след него, е без значение, тези по-надолу в класирането ще се питат на кое място трябва да завършат, за да получат право на участие в Европа. При повторение на класирането от тази година пак третият няма да иска да играе на бараж, а четвъртият ще получи правото на евроизлаз, без да го е спечелил на терена. На практика Дунав административно зае мястото на ЦСКА. Е, по съвсем елементарната логика трети ли е по-добре да станеш или четвърти!? Нали не сте забравили драмата на Левски с Верея! 45 години гледам футбол и винаги съм знаел, че третото място е над четвъртото. Според правилата на БФС обаче е точно обратното. Обобщено, цялата тази вакханалия бе, за да си спестят едни неприятности. За разлика от предишни години сега имаше и очистително - УЕФА и Теодоридис. Пилат Понтийски си изми ръцете, а разпънатите трябва да приемат реалностите такива, каквито са. И да се стягат, защото им предстои много дълъг път, докато върнат клуба там, където му е мястото. Е, остава им и някаква надежда, свързана с КАС... Може пък да станем свидетели на нов обрат в последната минута. Или най-малкото да измислят нещо за догодина. Да видим...
