Стефан Велев към Десподов: На думи всеки е силен, важното е както става на терена

Вътрешният халф Стефан Велев (28 г.) подписа със Славия на 13 март тази година след престой в грузинския гранд Динамо (Тбилиси). 28-годишният играч помогна на бе­лите да запазят мястото си в елита, като вкара 2 го­ла в 12-те си шампионатни участия през пролетта. През този сезон Велев и белите обаче имат по-амби­циозни цели. Халфът е с договор до ля­тото на 2018 г. и желае да го изпълни, а за разлика от доста други родни футбо­листи излизането в чужби­на не му е самоцел. Велев даде интервю за "Тема Спорт", в което говори за обстановката в "Овча ку­пел", предстоящия двубой с ЦСКА, престоя си в Левс­ки (2013-2015 г.) и периода в Динамо (Тбилиси). Халфът е юноша на белите и на Сеп­тември София, но първия си официален мач за Славия изигра едва през 2017 г.

Стефане, с какви амбиции Влиза Славия в първенство­то след тежката битка за оцеляване през пролетта?
- Както обикновено, кога­то си на прага на нещо ново, настроението е позитивно. Амбицирани сме да влезем в първенството с победа и да гоним по-предно класиране от миналия сезон.

Със сигурност обаче може­ше да ви се падне и по-лесен първи съперник от ЦСКА. До­колко си запознат с армейци­те, какви са впечатленията ти от тях?
- Наистина е доста серио­зен стартът за нас, но няма от какво да се плашим. Не съм запознат в детайли с ЦСКА, но е ясно, че е силен отбор с оглед на това, което видяхме в контролите. Спечелиха всичките си мачове, изглеж­дат добре и ще се борят за титлата.

Крилото на ЦСКА Кирил Десподов заяви, че отборът му няма да има проблеми с вас, какво ще му отгово­риш?
- Всичко ще си проличи след края на мача. На думи всеки е силен, но важното е какво става на терена. Всеки се стреми към успеха, а аз смятам, че в Сла­вия имаме нужните качества, за да изненадаме ЦСКА.

През лятото напуснаха двама от основните играчи през миналия сезон - Сердеров и Божидар Васев, докол­ко това ще се отрази на от­бора?
- Ще ни липсват, но това е футболът - текучеството винаги го има. А и в Славия има доста млади футболис­ти, които опитват да про­бият в първия отбор и са го­тови да им заемат местата. Ще се справим и без тях.

Какви са впечатленията ти от работата със Загорчич?
- Много приятно съм изне­надан от Загорчич. С него се работи добре, вкарва настроение. Той е изключителен професионалист, иска от нас да сме дисциплинирани и да го слушаме. Ако всички сме ръка за ръка, ще имаме успехи.

Имаше ли предложения от други клубове през лятото?
- Имах запитвания, но дори не съм разговарял с ръковод­ството на клуба. Щастлив съм в Славия и съм се съсредоточил върху работата си в този отбор. Ако има нещо сериозно, ще видим. Но най-важното за мен е да съм жив и здрав. Мо­ята лична амбиция е Славия да бъде фактор в първенството. Искам да ни гледат с друго око спрямо миналия се­зон.

Ще се отдалечите ли от битката за изпадане?
- Разбира се, това е целта на всеки от нас. И треньорът иска да сме по-нагоре в класи­рането. Е, не казваме, че ще станем шампиони, но трябва да направим всичко възможно да влезем в шестицата.

Какво е мнението ти за чуждестранните попълне­ния - в Славия дойдоха грък, бразилец и нигериец...
- Ще им трябва време да се аклиматизират, все пак са са­мо от месец с нас. Но мисля, че ще допринесат с качества­та си.

Ти самият беше чужденец в един момент от кариера­та си - през есента на 2016 година в Динамо Тбилиси. Разкажи как се стигна до трансфера ти там и какво ти направи най-силно впе­чатление в Грузия?
- Връзката беше осъщест­вена чрез един чуждестранен агент. Той ми каза, че Динамо са ме гледали известно време и имат интерес. В един мо­мент нещата станаха по-дъл­боки, казаха, че са съгласни да ме привлекат и да пътувам за Грузия. Доста бързо се стигна до трансфера. Всичко в Дина­мо Тбилиси е на много профе­сионално ниво откъм органи­зация, бази... Много малко отбори в България имат подобни условия. Амбицията на президента бе­ше да пробием в евротурнирите. Тръгнахме добре в Шам­пионската лига, отстраних­ме арменския Алашкерт. Пос­ле обаче се контузих и пропус­нах срещите с Динамо Загреб, от който отпаднахме. След това отидохме в Лига Евро­па, а там съперник ни беше ПАОК. Аз се върнах чак за ре­ванша (0:2), но вече беше къс­но - паднахме с 0:3 още в Гру­зия в първия мач... Гърците бя­ха от много по-висока класа и заслужено ни отстраниха. Иначе грузинското първен­ство не е нищо особено. В България има доста по-силни отбори, а и като условия по стадионите и организацията сме много по-добре. Само Ди­намо се отличава в Грузия, това е стабилен клуб. Друго­то, което не ми хареса, е, че смениха формата на първен­ството и стана като в Каза­хстан - март - ноември. В крайна сметка напуснах, но не съжалявам.

Защо реши да се върнеш в България? Не смяташ ли, че е стъпка назад?
- Не. След като напуснах Ди­намо, имах два варианта за чужбина, но прецених, че не искам да ги избирам. И се ока­за правилно с оглед на това как се стекоха обстоятел­ствата около въпросните клубове. Няма значение кои са, минало е. Стана по-добре, че избрах Славия.

През 2013 година се утвъ­рждаваше като титуляр в Левски, но тогава скъса връз­ка на коляното. Смяташ ли, че това ти попречи да нап­равиш по-добър престой на „Герена" и въобще по-силна кариера?
- Така се случи, но аз и след контузията пак играх в Левс­ки. Изпълних си договора, кой­то беше за две години и поло­вина, а това доста малко иг­рачи на „Герена" го правят (смее се). С оглед на обстоя­телствата реших, че е по-добре да напусна клуба и да си гледам своя път. Няма за как­во да съжалявам. Да, можех и повече да постигна и по-доб­ре да се справя. Но понякога не ти дават възможност...

Това ли беше основната причина да не останеш в Левски?
- Може и така да се каже, но аз съм човек, който не се роби в миналото. Така е трябвало да стане, не се връ­щам назад.

Следиш ли ситуацията в Левски? Какво е мнението ти за начина, по който се развива отборът, както и за шансовете му да елимини­ра Хайдук?
- Следя и Левски, и другите си бивши клубове, въобще це­лия български футбол. Не мисля, че това е играта, с която Левски ще направи пробив в Европа. Но се надявам, че отборът ще отстрани Хай­дук. Стискам палци и на Бо­тев, който постигна добър резултат в Израел, а и на Лудогорец. Клубните имена не са важни, важното е, че след тях пише България. Искам да имаме успехи на международната сцена, за да не забравят страната ни във футболно отношение.

Виждаш ли се отново в националния отбор в скоро време? Последните ти ма­чове бяха на злощастното турне в Япония, когато иг­ра срещу домакините (2:7) и Дания (0:4), макар че влезе като резерва в тези сре­щи...
- Така беше. Да кажа, че съм на 100 процента сигурен, че ще се върна - не мога да го направя. Работил съм с г-н Хубчев, познава ме и ако се представям добре и прецени, че се нуждае от моите каче­ства - винаги съм готов да иг­рая за националния отбор.