Любомира Бачева: Не резултатът, а пътят до него е важен

"Българските деца ми правят добро впечатление, много са възпитани и мили"

Любомира Бачева: Не резултатът, а пътят до него е важен

Любомира Бачева е бивша тенисистка на България, достигнала до №68 на сигъл и до №53 на двойки в ранглистата на WTA, години наред в топ 100 на света. Талантът й е открит рано, когато печели европейската титла до 14 г. през 1989-а. Участвала е в 7 мача за България във „Фед къп”. Играла е в основните схеми и на четирите турнира от Големия шлем. На турнира на WTA в Ещорил през 1999 г. тръгва от квалификациите и достига полуфинал. Има 9 титли на сингъл от ITF и 11 на двойки, както и 2 титли на двойки от WTA (в Будапеща 2000 и Казабланка 2001). Стана европейска шампионка на смесени двойки в София при ветераните „35+”, заедно с брат си Теодор Бачев. Сега живее със семейството си в Холандия, където заедно със съпруга си Анатоли Стоянов развиват свое тенис училище. В понеделник тя проведе лична мотивационна среща с националните ни състезатели до 14 г. от програмата "3Т" на БТНЦ. Ето какво сподели след нея Бачева:

- Любомира, доволна ли сте от срещата, която проведохте с националните ни състезатели до 14 г.?

- Да, доволна съм. Мисля, че получиха обща представа за това, какъв може да бъде тенисът и светът за тях след няколко години. Пък и в ежедневието си да придобият самочувствие, че нещата, които правят, ги правят добре. Аз ги поразпитах дали знаят за малките детайли – преди тренировка, след тренировка, дали знаят какво трябва да се яде, как да се разтяга, как да се загрява, и те ми отговориха правилно на всички въпроси. Това много приятно ме изненада. На 14 г. ние не бяхме така добре информирани, както са те сега.

- Казахте, че българските деца ви правят по-специално отношение. Наистина ли е така?
- Наистина е така, аз съм много искрена и казвам нещата, както ги чувствам. Правят ми добро впечатление, много са възпитани и мили – като ме срещнат един път и се запознаят с мен, след това всеки път ме поздравяват. При тях няма лигавщини по кортовете, няма негативни емоции, няма ревове след загуба. Прави ми впечатление, че имат план, че им е известно, че трябва да следват план за всеки мач и, ако не са го следвали, това трябва да ги разочарова, а не самата загуба. Много добро впечатление ме прави това, което пък означава, че и треньорите са на високо ниво и работят правилно. Защото в крайна сметка не резултатът е важен, а пътят към върха, самото действие трябва да бъде добре свършено.

- Често правите инициативи с малките тенисисти и участвате в събития на Българската федерация по тенис. Защо го правите, какво ви носи това?
- Доставя ми удоволствие да съм сред младежта и да влизам в техните мисли, да видя какво ги стимулира да играят този спорт. Това е едно мое любопитство да бъда в техните обувки, както се казва, да бъда на тяхно място. И ако се доверят и се допитат до мен за съвет, би ми било много приятно. Защото смятам, че имам доста „багаж“, преживяла съм доста неща и, ако мога да бъде полезна с нещо, бих се зарадвала.

- От години живеете в Холандия и имате тенис училище. Какво по-различно намирате в работата с деца там и в България?
- До колкото мога да направя сравнение за малкото седмици, които се прибирам в София, е това, че българските деца са по-мотивирани. Има една вътрешна мотивация и стимул още от едно време, от моето време, да се докажат, че са най-добрите и да блеснат като звезда в другите страни. В Холандия са много задоволени. Те и в България вече започват нещата да вървят в тази насока, но в Холандия наистина са презодоволени децата. Те си казват, че ако не тръгнат в спорта, ще стане с учението. Ако не стане с учението, ще хванат бизнеса на мама и тате. И има някак си план за бягство. Тук са някак си по-праволинейни, искат да успеят, да се докажат и да покажат, че могат, което много ми харесва. Може би това при нашата генерация беше още по-изявено, защото тогава бяха затворени границите и ние, за да можем да имаме някакво бъдеще, трябваше да сме част от най-добрите.

- Вие сте била част от тези най-добри в света на тениса. Връщате ли се често в мисли си в онова време?
- Тези турнири за подрастващи ме връщат. Често казано, като гледам тези мачове на децата и мен ме сърбят ръцете. Като гледам как се раздават, как загряват, как не им върви едно или друго, някак си се връщам назад в моето време, когато съм чакала за мача, колко досадно е било това, как съм изгаряла от нетърпение да изляза на корта и да, докосвам се отново до моето минало.

- Сега какво е ежедневието ви?
- Тези две седмици съм в София с моята дъщеря Софи Стоянов, която е на 12 г. и участва на турнирите до 14 г. на ТК „Левски“ и на БНТЦ. Така че ежедневието ми е в турнирна обстановка – всичко правиш, за да можеш да се подготвиш за даден мач. Ако биеш, се подготвяш за следващия. Ако загубиш, правиш разбор и гледаш да се справиш колкото се може по-бързо с разочарованието, защото твърде дълго време ако има сълзи, няма да ти помогнат с нищо.

- Разкажете ни за тенис училището ви в Холандия.
- Работим с моя съпруг Анатоли Стоянов и имаме 40-50 деца между 4 и 18 г. и още други 100-ина клиенти, които са на много високо средно ниво при аматьорите в Холандия. Начинаещи почти нямаме, защото всички идват в нашето училище с ясната цел да станат по-добри. Нашата цел е да бъдем различни, екзотични. Ние се харесваме с това, че сме строги, колкото и странно да звучи това за Холандия. Смятам обаче, че възпитанието тръгва още извън корта, не само вътре в него. Затова ние се опитваме да превъзпитаме децата, които идват при нас, защото кортът е огледало на това как си възпитан извън него. Ако си дисциплиниран и имаш желание, значи нещата извън корта вървят добре.

- Какво искате да предадете и да направите от дъщеря си?
- Опитвам се да я науча и да й предам опита и най-вече желанието, вътрешната мотивация, стимула към перфекционизъм във всеки един удар, достигането до прага на болката всеки един ден и преминаването през този праг и след това изпитването на удовлетворение от това, че си постигнал добра работа. Това се опитвам да й предам. Не е лесно да останеш майка особено, когато живее в къщата ти или пък тренировката или мачът не е минал по начин, по който ти се иска. Но смятам, че досега добре се справяме със съпруга ми. Имаме и по-малка дъщеря на почти 8 г., с която също се занимаваме сериозно. Не е лесно да се намери балансът между това да бъдеш топъл родител и строг треньор. Много е сложно. Аз търся този баланс всеки ден, всяка вечер и това ми коства будните нощти.
Но иначе нямам някакви такива цели София да стане тенисистка от топ 100 или номер едно в света, защото тя самата трябва да си постави целите.

- А тя има ли подобни цели?
- Има цели, но още работата, която трябва да свърши, не й е ясна. Не е готова за това. Има още много какво да научи.

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки