Един бивш национален селекционер използва преди време една от тези емблематични реплики, които остават дълги години в съзнанието на феновете и журналистите. Разбира се, че става дума за Любо Пенев, който е "майстор" в тази област. Та легендарният нападател обяви, че "националният отбор е отлепил ютията от дъното" след една поредица от няколко успешни мача в квалификациите за Мондиал 2014.
Тогава "трикольорите" бяха в подобна позиция на сегашната в Левски - дълги, мъчителни години без никакъв повод за радост. И няколко успешни мача изведнъж върнаха апетитите и настроението сред феновете. Нещо такова се случва и на Герена в последните няколко седмици. Два месеца и половина след драматичния плейоф с Верея, на който два пропуска от бялата точка на гостите предотвратиха нахлуване на недоволни фенове на терена и непредвидимите последици от това, настроението сред "синята" общност се завръща.
Достатъчни бяха две дебютни победи на новия треньор Делио Роси, няколко магически отигравания на Обертан, голове на Мапуку и "синя" България отново започна да мечтае - на първо време за победи над Славия и Лудогорец в първенството, след това за титли, купи и нови европейски приказки...
Въпросът е доколко желанието и реалността се покриват и докъде могат да се простират надеждите и мечтите на феновете. Безспорно е, че на Герена за пръв път в последните 8 години започна да се прави нещо голямо. Собственикът развърза кесията, нает бе треньор със сериозна визитка от първенство в Топ 4 на Европа, купени бяха футболисти, доказали класата си в същите шампионати.
Та кой левскар би повярвал само преди два месеца, ако му бяха казали, че на Герена идват бивш играч на Манчестър Юнайтед и халф с над 100 мача във Висшата лига...Плюс закупуването на млад, перспективен футболист от Румъния срещу сериозна сума и разговори за завръщането под рамката на Ники Михайлов. И те ще бъдат тренирани от специалист, направил сериозно име в Серия А през годините. Наистина това звучеше доскоро като утопия, но в момента е абсолютна реалност!
Всички тези усилия на собственика Спас Русев и спортния директор Даниел Боримиров нямаше как да не доведат "до отлепяне на ютията от дъното" и радост за измъчените "сини" души на запалянковците. Големият въпрос е колко дълъг ще бъде пътят нагоре и докъде ще стигне той. Ясно е, че Левски все още има да наваксва много до нивото на Лудогорец, а трябва да се пребори и с още един противник, също нахъсан да се пребори за титлата още този сезон.
Самият Дели Роси засега запазва спокойствие и опитва да вкара трезва нотка сред еуфорията на Герена. Опитният италиански специалист е наясно, че отборът има много "трески за дялане" и желаният от всички супер тим е доста далеч. Факт е, че и срещу Дунав, и срещу Пирин, Левски дълго време се луташе на терена. Победите бяха извоювани с голове след 70-та минута и то благодарение на проблясъци на отделни футболисти - Яблонски, Мапуку, Обертан. Проблемите в халфовата линия все още не са напълно отшумели, а защитата тепърва ще бъде тествана в големите дербита на сезона.
Въпреки всичко, Левски като че ли най-после попадна на правилния път. Дали ще продължи по него като магистрала или по обикновен селски път предстои да видим. Но е факт, че на Герена има сериозно раздвижване. И ще става все по-интересно...А от това печеливш е българският футбол!
