В средата на седмицата Стара Загора беше домакин на футболно шоу. Двубоят между Дрийм тима на Барселона и приятелите на Христо Стоичков събра над 10 хиляди зрители на стадион "Берое". Един от пристигналите за звездния мач беше Яри Литманен. Финландецът даде интервю за зрителите на Българската национална телевизия.
"Приех поканата на Христо Стоичков, защото както и всички други се наслаждавам на играта, а и на това да бъда известно време с приятели. Резултатите в тези мачове не са най-важното нещо. Дори напротив. Когато играехме професионален футбол, винаги сме били под известно напрежение, защото целта винаги е да спечелиш, а сега това са мачове на приятелството. И естествено най-важното е публиката да се забавлява, да даваме настроение по трибуните с някои по-нестандартни отигравани", каза Литманен.
- Изградихте ли приятелство с Христо Стоичков?
- Да. Познавам Христо от много, много време. В началото играехме един срещу друг. Това беше през 90-те години, когато Финландия и България бяха в една квалификационна група за Световното първенство в Съединените щати. Тогава се срещнахме за първи път. Той беше играч на Барселона, а аз на Аякс. Започнахме да поддържаме по-тесен контакт и да се опознаваме, когато преминах в редиците на каталунците, а тогава той живееше в града. Радващо е, че в последно време играем за един отбор - този на легендите на Барселона, с който направихме няколко мача.
- Завиждахте ли му, когато той спечели Златната топка? Тогава вие бяхте осми в класацията.
- Не. В никакъв случай. По това време аз бях в Аякс и все още бях много млад футболист, едва в началото на кариерата си. От друга страна, Барселона се представяше страхотно. Христо беше на едно изключително ниво, както в клуба си така и с националния отбор на България на Световното първенство. Той заслужаваше тази награда. Тогава българският футбол направи историческо представяне в Съединените щати, а той беше голмайстор на турнира. Година по-късно аз се представях много по-добре и бях трети в класацията, което си остава най-доброто подреждане за финландски футболист.
- Кой момент от кариерата си няма да забравите никога?
- Със сигурност ще посоча спечелването на Шампионска лига с Аякс. За първи път финландец спечели трофея. Тогава осъзнах колко трудно е да постигнеш това. Имахме възможност да спечелим най-престижния турнир две години поред, но през 1996 загубихме от Ювентус след изпълнение на дузпи. 20 години по-късно Реал Мадрид стана първият отбор, който успя да защити трофея си от предишния сезон. Това беше нещо наистина специално за мен. До тогава бяха гледал финал само по телевизията, а във Виена през 95-а бяха част от всичко това. Бях част от един невероятен отбор на Аякс.
- Защо не опитахте да бъдете треньор, след като спряхте с професионалния футбол?
- Всъщност има няколко причини. Имам две момчета, семейство. Ако бях започнал треньорска кариера тогава щеше да се наложи да се местим постоянно. Да живеем на път едва ли не. Прецених, че на този етап семейството ми е щастливо там, където живеехме. Вярвам, че хората около мен също трябва да имат свой собствен живот. А ако бях треньор, щях да го да наруша този на най-близките си. Да бъдеш треньор ти трябва точен момент, точното място. В интерес на истината имам лиценз. В момента някои от треньорите на юношеските национални отбори на Финландия ме търсят за съвет и аз винаги съм готов да им помагам. Гледам много мачове, за да съм запознат с тенденциите и играчите. Чувствам се малко и като треньор, ако трябва да съм честен.
- Христо Стоичков написа книга с 88 съвета как да бъдем победители във футбола. Какъв е вашият най-важен съвет, който давате на младите играчи?
- Ще дам два съвета. Здрава, упорита работа и да правиш правилните неща. Имам предвид че е възможно да тренираш усилено, но да вземаш грешни решения и да поемеш в неправилна посока, но ако си фокусиран всичко ще бъде наред.
