Томислав Павлов се завърна в ЦСКА 1948 ден преди началото на сезона. Перничанинът беше капитан и лидер на Миньор (Перник), но нямаше как да откаже офертата. За трансфера, неделния мач и още много неща халфът говори пред клубния сайт. Интересното е, че на интервюто Томи пристига с друг перничанин – Александър Асенов. Лявото крило дойде при юношите, но вече тренира с първия тим и дори направи официален дебют в турнира за аматьорската купа. Сашо е под крилото на Томислав и слуша с интерес разговора ни.
- Томи, как се запали по футбола?
- Покрай баща ми винаги съм бил запален. Бях много, много малък. Нямах търпение да се запиша на тренировки. От 6-годишен започнах в Перник. После ме взеха в школата на ЦСКА, още се намираше на „Червено знаме“. Стана през 2003 година. Бях на 12 години. Изкарах 4 сезона, първо при Весо Яневски, после при Антон Димитров. 2007 година отидох в Шотландия, а през 2009 година се прибрах и започнах в мъжкия футбол. Всичко по реда си. Първо в Миньор, после в дубъла на ЦСКА
- Разкажи повече за годините на „Червено знаме“, за хората, с които си бил там?
- От моя набор не излязоха кой знае колко футболисти в професионални отбори. Томи Костадинов стигна в един момент до мъжете на ЦСКА, също Благой Пасков . Вратарят Иво Василев игра пък за мъжете на Левски. За тях поне се сещам. Иначе имаше доста таланти, но не всички стигат до професионалния футбол. Тренирахме на Мараканата, мнозина си спомнят онзи терен. То си беше сгурия, доста тежко за трениране, но любовта към ЦСКА ни държеше, изигра роля. Всеки иска да остане в първия отбор.
- Тогава ли стана цесекар, все пак баща ти направи доста добра кариера в Миньор и Локо (София)?
- От дете съм си цесекар. С идването ми в София, естествено, станах доста по-запален. Дето има една дума – гонил съм топките по мачовете. Между другото, някои от тях бяха с Вальо Илиев и Емил Гъргоров. А сега работя с тях. Невероятно е! Разбира се, пазя място в сърцето си и за Миньор, от Перник съм, играл съм за този клуб.
- Интересна тема, помниш ли мачове,на които си гонил топките като дете?
- С Ливърпул. Паднахме 1:3, а на реванша Валентин Илиев вкара гола за победата 1:0. Тук се разписа Велизар Димитров, друг градски. Имам незабравим спомен и от мача с Байер. Тогава целият тим бяхме на трибуните, по-големите май гонеха топките. Но Бербатов ни подари преди срещата негови фланелки от Леверкузен. На целия набор 91! Страхотен жест, че е бил в същата школа. Радостното е, че бихме 1:0.
- Баща ти ли е най-големият ти съветник?
- Той , да. На него имам пълно доверие. Зная, че е откровен. И не обича да ме хвали. Набляга на грешките ми. Наясно е с играта и иска да ми помогне.
- Разкажи как се стигна до трансфера ти в Селтик?
- Доста любопитна история, защото ме харесаха в мач, в който паднахме 0:5. Бяхме с юношите до 17 години за приятелски мач в Букурещ с Румъния. Не знам защо, Селтик решиха, че аз съм интересен. Бях капитан на този отбор. Ответният мач беше в Русе. Скаутите им дойдоха отново. Победихме 4:3, аз вкарах два гола, за единия подадох. Ходих една седмица в Шотландия, за да видя ситуацията. Явно съм се представил добре, защото ме потърсиха и други клубове. Дори бях в Ливърпул за тренировки, изкарахме две седмици. Посетих базата на мъжете, въобще, пазя хубави спомени. Но съм бил дете – на 15 години, едва ли съм осъзнавал тогава. В крайна сметка ме поискаха и Ливърпул. Но с баща ми решихме, че Селтик са ме потърсили първи и така ми е било писано. А и тогава в отбор беше Стилиян Петров. Друго е да има българин в клуба. Е, аз подписах договор и след месец Стилиян замина за Астън Вила. Но за това време сме се виждали, разговаряли. Той е страхотен човек.
- Разкажи повече за престоя в един велик клуб като Селтик?
- Хиляди спомени. Все пак се докосваш до супер ниво, всяко година играеха в Шампионска лига. Интересното е, че за всеки мач четирима човека от младежкия отбор се вкарват в съблекалнята на мъжете, за да попиват от атмосферата. Имах щастието да съм избран за мача им с Барселона. Едва ли е случайно, защото знаеха, че съм луд фен на този тим. Уникално. Отсреща бяха Шави, Иниеста, Меси вече се налагаше. Какво налагаше, даже вкара два гола!
- Накрая не успя да се впишеш в първия тим на Селтик?
- Така се случи, че имах още една година договор, когато навърших 18. Поне тогава правилникът гласеше, че за работна виза трябва да имам 25 мача за мъжкия национален отбор на България. Нямаше как, трябваше да се разделим. Но Селтик прояви страхотно уважение. Изплати ми парите до края на контракта. Хората казаха – нито ние сме виновни, нито ти. Разделихме се приятелски.
- Кои хора от първия тим ти направиха впечатление?
- МакГийди, до скоро поне играеше. Венегор оф Хеселинк . Японецът Накамура също беше интересен тип. Три години вече играеше в Селтик, но не знаеше дума английски. Постоянно с него ходеше преводач. Отказваше да научи.
- И на тренировка ли ходеше с преводач?
- И на тренировка. Луда работа! Не знам как се беше договорил, но той се ползваше със статут на голяма звезда, беше много важен за отбора.
- Да се върнем към ЦСКА 1948, чух, че когато си получил покана да се върнеш, не си се пазарил за нищо, само си искал да облечеш десетката на любими отбор, каквато мечта си имал от дете?
- И така, и така. Исках много да дойда в ЦСКА, това е извън съмнение. Но бях капитан на Миньор, трябваше да взема решение ден преди старта на първенството. Не беше лесно да оставя тима. В един момент си казах, че това е голям шанс и израстване нагоре. ЦСКА си е ЦСКА. Давам всичко, нещата се нареждат. При този професионализъм и футболисти – няма как да не се получи.
- Чувал съм от странични хора, че нивото на подготовка и организация в ЦСКА 1948 е като това в „А“ група?
- Даже и нагоре. Всичко е коректно . Очарован съм. Наистина мислим само за футбол. Не са много клубовете в България, които са на това ниво
.
- Усеща ли се армейския дух с хора като Вальо Илиев, Гъргоров, Котев, на теб също много се разчита в това отношение?
- Разбира се. Това са хора, които са били лидери на ЦСКА в шампионските години. Всеки знае какво значи това. ЦСКА е топ отборът на България. Те пренасят това мислене, че всичко освен победа е неприемливо. Направихме два хикса и това се понесе много тежко – като загуба. Дори гостуване на пряк конкурент като Хебър не се приема по друг начин – играе се само за трите точки.
- Мачът с Миньор ще е по-особен лично за теб?
- Разбира се. До преди 2 месеца бях част от този отбор, капитан на Миньор. Уважавам публиката им, уважавам хората в клуба. Дано не са останали с лоши чувства, въпреки че ги напуснах в последния момент. Ходих да се видя с тях 2-3 пъти. Иначе мачът ще има по-сантиментална стойност, но излизам като всеки друг път. Давам не 100, а 1000 процента. За моя отбор, а това е ЦСКА.
- Предполагам, в Перник вече ти подхвърлят майтапи по темата?
- Има майтапи. Дори съм хванал басове с бивши съотборници. Те са убедени, че не може да ги победим. Аз твърдя обратното. Не е за пари, приятелски са.
- Съмняваш ли се, че ЦСКА 1948 може да направи нещо друго този сезон, освен да спечели промоция в „Б“ група?
- Честно казано, не съм човек, който прави толкова далечни планове. Искам да съм концентриран за следващия мач, за седмицата, в която трябва да се работи за него. Иначе има ръководство, което мисли за целите в по-дългосрочен план. За мен целите са ежедневни – да израствам всяка тренировка, да израстваме като отбор. Има много качествени момчета, със сигурност таванът им не е „В“ група.
- Томи, все пак за неделя - един призив към нашите привърженици?
- Всеки един от нас ще излезе да даде максимума срещу Миньор. Имаме нужда от нашите фенове, които не спират да ни подкрепят до момента. Дано продължават в същия дух, а ние ще ги радваме с добра играе и победи!
- С тази фенска фланелка на Барса е излишно да те питам кой е любимият ти отбор извън България?
- Барса, разбира се. Е, следя и Селтик. Дори поддържам връзка с две момчета от моя отбор, които сега са основни играчи на мъжкия тим – Форест и Калъм МакГрегър. Пишем си по фейсбук. Не съм вече осма година в Селтик, но държим връзка. Интересно е, че като отидох там, живеех година в една къща с Килиан Шеридън, който беше в ЦСКА. Той е ирландец. Загубих му следите, последно беше в Кипър.
- Тук мнозина го наричаха „дърво“?
- А, как ще играе на 19 години в първия тим на Селтик и ще е „дърво“. Много добър футболист, но тук изживя културен шок. Много голям! Излизахме заедно, говорихме. Не успя да се адаптира към България.
