17,56 секунди, 3 паса и удар със 121 км/ч от крака на Емил Костадинов.
Това е количественото измерение на един от най-великите моменти в историята на българския футбол.
Победата на „Парк де Пренс" направи 17 ноември Великден за феновете, които празнуват вече 24 години.
За съжаление обаче, след това големите мигове се броят на пръсти. Особено през последните години. 24 години няма да имаме и участие на световно първенство, като спомените от великото американско лято започват да избледняват.
Но като няма нови, остават да ни топлят сърцата и националното самочувствие.
„Може би няма по-трудна квалификация в историята на националния ни отбор. Събрахме тези, които искахме, едва в Париж. Във всеки един мач липсваха по един-двама. Дали заради контузии, дали заради картони", обяснява помощникът на Димитър Пенев Красимир Борисов.
„Отделно дойдоха бойкотите на играчи, журналисти, цялото напрежение", допълва той.
Борисов и до днес пази декларациите на левскарите, с които се отказват от националния отбор, пише „24 часа”.
„Всичките са писани с един почерк, доста неграмотно. Знае се кой ги е писал, но нека сам си признае. Това ще е мъжка постъпка", допълва той.
Всъщност заради бойкот от мача отпада Наско Сираков. Всички останали са върнати от Димитър Пенев.
„Обясних им, че в „Левски" няма кой да ги забележи на Запад. Само националният отбор им остава", обяснява Пената.
Но Наско е категоричен, че продължава с бойкота, защото е недоволен от статута си на резерва. Вместо него се е наложил вече Йордан Лечков.
Здравословни проблеми има и преди решителния мач в Париж. Христо Стоичков се връща с болки в адуктора и леко придърпване. Любослав Пенев е с проблеми в гърба. Най-тежко е положението на Трифон Иванов. Железният защитник излиза на инжекции на „Парк де Пренс". Но въпреки това не дава на Жан-Пиер Папен да диша - образно казано.
„Поработихме доста с покойния вече д-р Гевренов. Само за няколко дни успяхме да вдигнем Стоичков и Пенев. Проблемите на Трифон обаче продължиха", обяснява легендарният масажист на националите Христо Запрянов-Доцента.
По това време отборът е скрит предвидливо на лагер на 80 километра от Дюселдорф. За да няма разсейване при играчите. „Беше един университетски комплекс. С много терени, зали, всичко, което бе необходимо", обяснява Борисов.
Нашите дори правят и спариш със студентски отбор, преди да тръгнат за Франция.
В Париж обаче кацат само 14 играчи. Любослав Пенев и Емил Костадинов са прекарани сухопътно с автомобила на съотборника на Борислав Михайлов в „Мюлуз" Георги Георгиев-Гецата.
„Предния ден преди тръгването започна подготовката. Александър Динев събра паспортите на всички. И изведнъж обяви, че двамата са без френски визи. А те трябваше да си ги изкарат в Испания и Португалия, където играеха. Тогава се роди този вариант с Георгиев. Имаше още два-три резервни, но всичките бяха свързани с доста разправии и ходене по мъките", обяснява Красимир Борисов.
Проблемът идва на летището, където двамата трябва да пътуват за Париж. То е тройно. Обслужва Мюлуз, швейцарския Базел и германския Фрайбург. Георгиев ги изпраща на вътрешни полети, където не би трябвало да има проверка на паспортите. Но франзуците решават да обединят полета с международен. И всъщност цялата операция е нахалост. И един добър граничен полицай пуска бъдещите екзекутори на Франция да се качат на самолета.
„Всички бяха категорични, че този път ще ги победим. Най-твърди в победата бяха Данчо Лечков и Краси Балъков. На всяка крачка обясняваха как французите не са толкова силен отбор, паднали са от Израел и имаме всички шансове", казва Христо Запрянов.
Българите отсядат в доста елитния „Трианон Палас" във Версай. Това е първият луксозен хотел край бившите дворци на френските крале. Построен е през 1910 година. Точно в неговата зала се подписва Версайският договор за края на Първата световна война на 28 юни 1919 г. След това там са отсядали актрисата Сара Бернар, индустриалецът Анде Ситроен, тенисистът Жан Борота.
