В последните няколко сезона Манчестър Юнайтед започна да практикува един прекалено прагматичен и недотам приятен за наблюдаване футбол, а често причината за това бе свързана с липсата на качествен разиграващ халф. Затова и се наложи Пол Скоулс да се върне на игрището, а Райън Гигс да счупи няколко рекорда, приемайки по-централна роля.
Отдавна настъпи моментът тези играчи да бъдат заменени, а идването на Шинджи Кагава през лятото хвърли в екстаз 32-те милиона почитатели на „червените дяволи” в Азия. Освен „самурая”, на „Олд Трафорд” акостира и един доказан нападател като Робин ван Перси, така че всичко изглеждаше наред, докато не стана ясно, че Рио Фърдинанд, Крис Смоулинг, Фил Джоунс и Джонката Еванс няма да играят срещу състава на Евертън, който отне титлата на Юнайтед насред „Театър на мечтите” с онова незабравимо 4:4 в края на миналия сезон.
Затова и кризата в сърцето на отбраната при наличието на Маруан Фелайни и Никица Йелавич в редиците на „карамелите” бе по-притеснителна. Тук обаче Алекс Фъргюсън реши да заложи на тандема Карик-Валенсия, вместо на този със Скот Уутън и Рафаел да Силва, които са играчи, подвизаващи се точно на постовете, запълнени с халфове от шотландеца, и според мен сбърка. Вместо това Скот Уутън донесе успеха над резервите на Стоук Сити ден по-рано, а неубедителният за Бразилия на Олимпиадата бразилски близнак изгледа мача от пейката.
Неговото присъствие обаче щеше да освободи Валенсия и той можеше спокойно да си действа по крилото, а Нани да прави компания на Бербатов сред резервите, нищо че португалецът е любимец на едно от внучетата на сър Алекс. Сигурен съм, че шотландецът би заложил на младостта, вместо на опитни играчи извън позиция, преди десетилетие, но напоследък той показва по-различно лице и вярва повече в грозния успех, отколкото в красивата победа. Защото в края на 90-те бе по-важно колко ще вкара Юнайтед, понеже бе ясно, че ще инкасира поне два гола с Бермудския триъгълник в защита в лицето на Фабиен Бартез, Микаел Силвестър и Уес Браун, които правеха по минимум една глупост на мач.
Тогава играта на „червените дяволи” бе директна, резултатна и приятна за наблюдаване, но напоследък всички тези неща се свързваха с Уейн Рууни, а той не винаги е на високо ниво. Точно обаче, когато трансферното лято бе толкова горещо, се стигна до нагледното показно, че във Висшата лига вече никой не се интересува кой кой е. Евертън излезе отлично подготвен и мотивиран от Дейвид Мойс, а Нани - да си покаже фланелката.
Горкичкият… цяла лятна подготовка, редом с Хавиер Ернандес, показваше колко дълго трябва да седи на скамейката, а Уутън, че стои по-добре от Йакъл Карик като партньор на Рио или Видич в сърцето на отбраната. Дори и Кагава демонстрира, че се чувства в свои води точно в средата на терена, а разбирателството му с Рууни бе заявено и от двамата. Типичните тарани в лицето на Ван Перси и Бербатов обаче седнаха на пейката, а Уейн, който по редица компоненти страшно наподобява на Скоулс в ранните му години, игра на върха на атаката.
Там където, с присъствието на Рууни, Валенсия, Уелбек, Кагава и Клевърли, всеки от горепосочените тарани спокойно ще се бори за „Златната обувка” на Висшата лига, а дори Чичирито ще мине котата си от 12 гола и ще счупи редица рекорди по изпадане в засада. Двамата юноши (Дани и Том) спокойно могат да бъдат заместени от Ашли Йънг и Андерсон, ако нещата не потръгнат, като същото важи и за човека на върха на атаката (Ван Перси/Бербатов).
Така обаче Юнайтед изглежда прекалено атакуващ , а това не е стилът на печелившия футбол в днешно време, освен ако не говорим за Барселона, но и каталунците бяха отстранени от Челси, така че това също не е убедителен агрумент. Истината е, че в Юнайтед заместници на Скоулс ще се намерят, но не и такива на Гигс, тъй като в момента клубът разполага само с трима офанзивни, флангови футболисти, а Нани не е толкова добър, за да получава прекомерна свобода, каквато имат Кристиано Роналдо и Меси например.
С гений като аржентинеца, подпомаган от Шави и Иниеста, можеш да пробваш и схема с двама защитници в някой мач, като Стоичков например, но това е друга тема.
Сега обаче е редно да се запитам „Кой съм аз та да давам акъл на сър-а?” и да замълча…
Емил Арсов, Novsport.com
