Футболната легенда Божидар Искренов изкара три месеца като треньор на китайски юношески отбор. Заедно с Бисер Хаздай той води тим до 14 години от град Ухан. През последния месец малките китайци бяха на подготвителен лагер в Сливен и изиграха серия контроли с български отбори. След като изпрати момчетата за родината им, Радостта на народа сподели своите впечатления за футбола в Китай пред "България Днес".
- Г-н Искренов, как премина лагерът на китайския юношески тим, който доведохте?
- За времето от отиването и нивото им при първата ни среща напреднаха видимо. С Бисер Хаздай работихме три месеца с децата и техните треньори. Опитват се вече да правят неща, които им показахме и са правилни. Малки са още и на тях им беше странно тук. По една система се работи в Китай, а ние тук по съвсем различна. Доволни сме от работата, която свършихме с тях. Бяха добри деца, послушни. Стараеха се да изпълняват всичко. Останахме с много добро впечатление и се надявам да вървят напред. Да имат по-добро бъдеще и от тях да излязат футболисти.
- Това означава ли, че вашата работа с тях приключи?
- Да, нашата работа приключи. Условието беше да отидем да поработим три месеца с тях. Евентуално след тяхната Нова година може да заминем отново, но това зависи от много неща. Каквото трябваше и се искаше от нас, ние го свършихме. Мисля, че го направихме много добре. Всички са доволни - и деца, и треньори, и хората, които са в тази среда. Оставихме добро впечатление и се надяваме и в бъдеще да продължим да работим с тях. Нищо не се знае. Те си имат техни планове и виждания за развитието.
- Как се стигна до това да започнете работа с този тим?
- Имаше уговорка между Българския футболен съюз и тяхната асоциация. Тя се състоеше в това да отидем за тези три месеца и да помогнем за развитието им. Обадиха се на мен и на Бисер. Разбрахме се и заминахме. Уговорката беше за три месеца и евентуално след Нова година да отидем за по-дълго.
- В последно време се говори за огромните суми, които се влагат във футбола в Китай? Какви са вашите лични впечатления?
- Наистина всички футболисти и треньори, дори и от България, са се запътили за Китай. Това е нормално, защото всеки мисли, че там вървиш и парите ги береш по дърветата. Това е грешно. Освен това много играчи на вече преклонна за футбола възраст и неможещи да са на високо ниво в Европа, предпочитат да отидат в Китай. Да вземат тези прословути много пари. Но щастливците се броят на пръсти. И треньорите масово искат да отидат там. Според мен нещата постепенно ще утихнат. Ще започнат да намаляват бюджетите на клубовете. Футболът в Китай с всичките тези пари не е на висота, каквото би трябвало да е при такива инвестиции. Всички знаем, че с вълшебна пръчка нищо не може да стане.
- Какво им трябва?
- Изисква се време и търпение. Ще отнеме много години евентуално Китай да постигне високи успехи във футбола. Надяват се да е по-бързо, но не всичко правят парите. Ако те не си сменят мисленето и подхода за развитието на техния футбол - да започнат отдолу, чужденецът няма да им направи футбола. Трябва да имаш собствени кадри и да гледаш как се развиват. Да работиш с тях, за да може да придобият качествата на играчите в Европа и света. Независимо че имат много пари и са страшно много хора, футболът им не е на кой знае какво ниво. Ходихме на няколко мача с Бисер. Тяхното първенство особено пък във Втора лига е много зле. Колкото и да им е неприятно, когато го чуят. Аз казвам истината и не мога да си променя мнението.
- Държавна политика ли е развитието на футбола там?
- В интерес на истината имат страхотни бази и се правят уникални неща. Искат да се развиват, и то не само в този спорт. По принцип Китай е спортна държава. Една от водещите в света. Единственият спорт, в който не могат да са сред елита, е Цар Футбол. Така че ще им трябва много време. Но те се опитват. В отбора, в който бяхме, на провинция Хъбей, правят нова база. Тя е за $300 млн. Ще има 7-8 игрища с големи общежития за децата. Ще разполагат с ресторанти, спортни центрове. Продължават да влагат. Да, наистина е държавна политика, но за тях парите не са проблем. Като искат нещо, го правят.
- Какви са условията за работа в Китай?
- Има бази за юношески футбол на много места. Там, където бяхме, е стара. Затова правят новата, която до година - година и половина ще е готова. Това е началото на промяната.
- Имаше ли нещо, което не можахте да възприемете там?
- Живял съм дълги години в чужбина. Бързо се приспособявам. Наистина това е съвсем друга държава с различен манталитет и мислене. Човек трябва да се приспособява бързо, за да бъде спокоен и да работи добре. Ако има напрежение, не става. Много хора не могат да издържат там и си тръгват. Нещата не им харесват. Но като си отишъл и това ти е работата, не можеш да си заминеш.
- Работили сте с деца и в Америка, когато започна бумът на футбола там. Можете ли да направите съпоставка между работата в двете държави?
- И в двете държави започват с големи проекти за развитието. В Америка беше много популярно да се работи с децата в онези години. Точно тогава направиха Мейджър лигата - 1996 г. Всички се запалиха след световното 94-а. Популярно беше и между момиченцата. Женският футбол в Америка беше на много високо ниво. Бяха световни шампиони няколко пъти. Оттам-нататък след световното първенство, което беше уникално и където България направи най-големия си успех, който едва ли някой преди това можеше да си помисли, започнаха да работят и прогресивно растяха. Америка на почти всички световни първенства е участвала. Стигаме до извода, че те вървят в правилната посока и са направили правилния подход и план. Те продължaват натам. Колкото и странно да е, България, която бе 4-ата в света, вече колко години не може да се класира на голям форум. В Китай е същата работа. Искат да имат добър футбол, имат потенциал и бази. Ще им трябва дълго време, за да се развият.
- Вие заминахте за там заедно със съпругата ви Кремена, която тренира гимнастички там. Смятате ли да се върнете?
- Жена ми беше в един от най-хубавите градове в Китай според мен - Шенжен, на границата с Хонконг. Направи много, постара се да им помогне да се развият в добра насока. Постигна много за тези 7-8 месеца, които беше там. Но тя не можа да издържи и предпочете да се прибере тук в България. Майка й има проблем със здравето. Тя направи това, което може, в Китай. Казва ми сега, че са се разбрали евентуално във времето да идват тук на лагери. След това тя ще отиде там лятото, когато имат състезания, да им помага. Останаха с добри отношения и намерения за бъдещето.
- Успяхте ли да гледате някои от мачовете на "Левски" след завръщането ви и какво е вашето впечатление?
- Гледал съм. Направиха добри двубои. Биха 2-3 мача. Не искам да коментирам "Левски", защото аз съм далеч от много време. Няма никакъв смисъл да казвам какво е моето мнение, какво мисля или не мисля. Имат си ръководство, президент и хора в клуба, които да решават какво да правят. Не искам да давам съвети на никой. Но все пак "Левски" е моят отбор. Имаха проблеми, но се надявам да се оправят. Кога ще стане това, ще видим. Всички се надяваме да е по-бързо. На "Левски" не му отива да е на второ-трето или четвърто място. Все пак това е "Левски". Един от най-големите български клубове.
- Имате ли планове за ново предизвикателство тук в България или в чужбина?
- Имам разни планове. Сигурно ще заминавам, но не знам конкретно кога, какво, що. Около празниците съм тук. След това ще видим какво ще стане. Имаме с жена ми наши планове. Има варианти и места, където може да стане. Но зависи от много неща. Всичко е въпрос на уговорки, на предпочитания.
