Нов в Локо Пд: Гледам на трансфера си като дни на скромното начало

- Благодаря на Господ за всичко. Играчите и треньорският щаб бяхме отдадени, свършихме доста работа. Щастлив съм от това, което постигнахме - достигането до финал и сребърния медал, който е първи за Нигерия от това състезание (б.р. - Нигерия губи финала от Мароко). Е, целта бе да спечелим-златото, но трябва да сме благодарни на Бог и за това постижение.

Вече играеш в чужбина, как се чувстваш?

- Всеки мечтае да играе в чужбина и аз не съм изключение. Още преди да започне турнирът, вярвах, че пред мен ще се открие възможност, убеден бях, че е само въпрос на време. Щастлив съм, че такава изскочи по време на надпреварата. Сега трябва да работя здраво, да съм отдаден на професията си - да продължавам в същия дух, за да имам след време и по-добри предложения. В България започна нов етап от кариерата ми, това е ново предизвикателство за мен. Гледам на трансфера си в Локомотив Пловдив като дни на скромното начало. Както се казва в Библията - "Не презирайте дните на малките работи". Благодарен съм на Бог и съм сигурен, че ще получа и по-добри оферти - дали „от България или от друго място.

Посвети наградата си за Играч на мача срещу Либия на новия си клуб, въпреки че все още не бе изиграл и един мач за него. Защо?

- Защото те ме подкрепяха по време на цялото първенство. Официално трансферът все още трябваше да бъде завършен, но въпреки това от Локомотив не спряха да ме окуражават. Директорите и хората от щаба ми пращаха есемеси с пожелания за късмет. Затова и след като спечелих наградата, реших да я посветя именно на тях.

Записа победа още в дебюта си (б.р. - 1:0 над Пирин, а Езе се появи на терена през второто полувреме). Какво могат да очакват феновете на Локомотив от теб?

- Чувствах се фантастично по време на дебюта. Още повече се зарадвах, че успяхме да спечелим. Мисля си, че ще постигна много с Локомотив. Ще направя всичко, за да оправдая привличането ми.

Виждаш ли се като част от състава на Нигерия за световното първенство?

- Трябва да продължа да правя това, което мога, на най-високо ниво. Всичко останало ще решава спортно-техническият щаб на националния. Нещата зависят от това, колко усилия ще положа, а след това се надявам да ми предстоят хубави моменти.

Как стана футболист?

- Започнах от училищна възраст. По това време също помагах и на родители си, очаквах разрешение да отида в по-престижно училище. То обаче се бавеше. И така един ден казах на нашите, че трябва да започна да използвам таланта си, за да си помогна. Така отидох в аматьорския клуб Макурди. След това ме забелязаха Лоби Старс, които подписаха с мен.

В кой от нигерийските клубове се наслади най-много на престоя си?

- Животът те учи да взимаш урок от всяка ситуация. Имах възможността да се уча от всички отбори, в които съм играл - като започнем от Лоби Старс, та чак до последния ми тим в Нигерия Кано Пиларс. Най-много съм благодарен на Лоби Старс, защото там ми дадоха възможност да покажа таланта си. И особено на бившия председател на клуба Доминик Йорфа, който ме прие като собствен син. Взе ме от улицата и ме превърна в звезда

Ако не беше футболист, какво щеше да правиш?

- Щях да бъда бизнесмен. 

Съжаляваш ли, че не стана бизнесмен?

- Не. Вече постигнах доста във футбола и не мисля да спирам.

Защо стана защитник, а не нападател?

- Всъщност започнах като нападател, но когото бях на 16 години, ме направиха защитник. Отидохме на турнир с училищния отбор и нямаше кой да е отзад. Оттогава съм централен бранител. Всеки иска да отбележи гол, но съм щастлив с това, което върша. Благодаря на Бог, че се справям добре на сегашната ми позиция. Всичко 8 живота зависи от отдадеността и решителността. Вярвам, че ако бях останал нападател, щях да съм успешен.

Кой ти е идол, в кой клуб искаш да играеш?

- Докато растях, обикнах Манчестър Юнайтед. Обожавах да гледам Рио Фърдинанд. Обичам стила му. Иначе всеки иска да играе в голям клуб от Западна Европа. Аз мечтая за Манчестър Юнайтед.

Кой треньор е белязал кариерата ти?

- Не мога да отлича един - много са, и всеки е оставил отпечатък върху развитието ми.

Какво извън футбола те прави щастлив?

- Музика. Евангелска музика, за да бъда точен. Понякога излизам навън с приятели. За ядене обичам питки от еба и супа от егуси (растение, подобно на фъстък).

Къде се виждаш след 5 години?

- Най-добре знае Господ, който е всемогъщ. Трябва да се учиш от грешките - собствените и тези на другите хора. Видял съм доста, за да знам, че трябва да съм подготвен за бъдещето. Млад и силен съм. Вярвам, че здравата работа ще ме изведе на върха.