Ивелин Попов е сред водещите футболисти в Русия

По едно време Амкар бе като националния отбор на България, казва босненецът

Ивелин Попов е сред водещите футболисти в Русия
Без съмнение Елвир Рахимич е една от най-интересните фигури в щаба на Роберт Просинечки в нациопналния отбор на Босна и Херцеговина. Тенерапа, както е наричан в Русия, прекара близо 2 десетилетия в страната домакин на Мондиал 2018, като името му се свързва с най-големите успехи на ЦСКА Москва. Фактът, че той игра с голяма част от сегашните национали, обяснява защо най-голямата компания за разговори е неговата, а в нея влизат и звездите Миралем Пянич и Един Джеко. Осигурявайки си веднъж възможността за контакт с него, Рахимич мигновенно се превръща в сладкодумен събеседник за "Меридиан мач".
 
- Как решихте да влезете в щаба на Роберт Просинечки след толкова прекарани години в Русия?
 
- Така е, в Русия отидох през 1999 г. и след 2 години преминах в ЦСКА. Със сигурност ми бе добре в Москва, тъй като и семейството ми е там. Спокойно мога да кажа, че Русия е моята втора родина. От друга страна се радвам, че след толкова време се върнах в националния отбор, макар и в друга роля. Надявам се да постигнем големи успехи и да се класираме на Евро 2020.
 
- Отстрани изглежда, че атмосферата в ЦСКА Москва е специфична. Вие печелехте титли дори когато бяхте на шесто-седмо място по бюджет, а дори и в момента „армейците" са единственият останал руски отбор в евротурнирите...
 
- Със сигурност има такава и тя е много важен фактор във футбола. Виждате, че и в момента играчите, с които бяхме в един отбор, все още са в състава и именно те придават тази атмосфера. Казахте го добре - бюджетът ни не бе сред най-високите, но спечелихме много титли и трофеи. Надявам се да имаме подобна атмосфера и в националния отбор.
 
- Въпросът, който всички си задават, е докога стартовият състав на ЦСКА ще започва с Акинфеев, братята Березуцки и Игнашевич?
 
- (Смее се) Всички ме питат това и аз им отговарям, че те ще са заедно поне още 5 години. След като играят добре, значи няма по-добри от тях. Трябва да се състезават, докато могат.
 
- Каква бе основната причина за успехите на ЦСКА. Всичко въпрос на пари ли е?
 
- Определено не. Когато аз отидох в Русия, парите не играеха толкова голяма роля. Първоначално треньор ми беше Павел Садирин, но той се разболя, почина и го смени Валерии Газаев. С неговото идване дойдоха много нови играчи, а собственикът бе начело година преди аз да дойда и нещата постепенно започнаха да си идват по местата. Със сигурност и парите са изиграли роля, но не те са главната причина проекта „ЦСКА" да успее.
 
- След вашата тренировка в четвъртък Георги Миланов ви търсеше, за да поздрави. Двамата играхте заедно в ЦСКА. Какво си спомняте за него?
 
- Нормално е в самото начало на всички млади играчи, особено чужденците, да им е тежко, докато свикнат с отбора, града и живота в него. Със сигурност му беше по-лесно, след като аз и Зоран Тошич бяхме в отбора. Мисля, че му помогнахме да са адаптира и да започне да показва най-доброто, на което е способен. Той даде своя принос за трофеите на ЦСКА.
 
- В началото в Русия за него се казваше, че не е физически подготвен и затова бе изпратен под наем в Грасхопър...
 
- В Русия много обръщат внимание на физиката, тъй като просто такъв е стилът на игра. Проблемът с него бе решен именно със споменатия наем, с който той придоби и опит.
 
- Капитан на националния отбор е Ивелин Попов, който през миналата година стана шампион на Русия със Спартак Москва. Какво мислите за него?
 
- Прекрасен играч и поне по мое мнение един от водещите футболисти в Русия.
 
- За толкова години в Премиерлигата сте играли срещу много българи. За кои се сещате? Може би ви е направил впечатление транспарантът на фе-новете на Амкар „Без болгара нет Амкара"...
 
- Не мога да се сетя за всички имена, но на първо четене ми идва това на Занев. Захари Сираков също дълги години беше там, Георги Пеев... Наистина са много, трудно ми е да си спомня всички. Но за Амкар се сещам, че по едно време беше като националния отбор на България (смее се).
 
- В нашето първенство треньор е бившият босненски национал Бруно Акрапович. Какво може да кажете за него?
 
- За съжаление го познавам само като име. Но според мен манталитетът на българи, босненци и руснаци е близък и мисля, че той ще се справи със своята задача.
 
- Играли сте в националния отбор заедно с Джемал Берберович, който беше и в нашето първенство за Литекс...
 
- Да, дълги години сме играли заедно и имам отлично мнение за него.
 
- През 2005 г. заедно с ЦСКА срещате Левски в групите на Купата на УЕФА. Спомняте ли си нещо от победата в Москва?
 
- Спомням си единствено, че бяхме в група с тях, Марсилия, Хееренвеен и Динамо Букурещ. Не мога да се сетя за детайли освен това, че регламентът бе за само един мач срещу съперник. Със сигурност тогава имахме може би най-силния отбор на ЦСКА, който неслучайно взе Купата на УЕФА.

 

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки