Анев и Илиев отстъпиха в най-неподходящото време

Фуркад няма конкуренция, Макарайнен ликува след финален спринт

Анев и Илиев отстъпиха в най-неподходящото време
Васил Василковски е заслужил деятел на биатлона, международен съдия, дебютен шампион на България през 1962 г, носител на Медал на честта на конгреса от 2016 г. Пред „Тема спорт” специалистът даде своето мнение за изминалата година в българския и световен биатлон.
 
„Българският биатлон отстъпи от извоюваните позиции спрямо миналата година. И го направи в най-неподходящото време. Олимпиадата винаги е била най-важното състезание и тогава си проличава кои са големите звезди и имат сили за сериозни постижения. За съжаление родните биатлонисти направиха голяма стъпка назад на най-големия форум.
 
Девет старта за Световна купа, олимпиада в ПьонгЧанг и европейско първенство. Резултатите са ясни. Време е треньорите да направят своите отчети как е преминала подготовката, изпълнението на плана и защо са постигнати тези класирания. Преди старта на игрите Анев даваше надежди, че на олимпиадата ще постигне нещо повече и може да се бори за добро класиране. Тук не говорим за медали, но влизане в Топ 10 бе постижимо. На какво стъпвахме за такова предвиждане?
 
През миналата година Красимир завърши съответно 6-и, 7-и, 12-и и 16-и на световното първенство. С неговия треньор Георги Фъртунов показаха, че могат да гонят силни резултати на най-големия форум. Освен това той зае шесто място на старт в Антхолц, като се нареди 26-и в генералното класиране за Световната купа. За съжаление сега се получи точно обратното. Анев остана едва 34-ти, което няма как да определим по друг начин освен като отстъпление.
 
Какво да кажем за Владимир Илиев? Макар заедно с Краси отново да се представиха най-добре през сезона, той дори записа по-голям регрес от него. През миналата година на световното бе съответно 13-и, 18-и, 20-и и 24-и индивидуално, а в крайното подреждане 31-ви за СК. Също много добро класиране. Сега разочарова с едва 59-ото си място.
 
Какви са причините за по-слабото класиране, ще стане ясно след докладите на треньорите пред УС. Анев и Илиев дълги години са показвали, че могат да се мерят с най-добрите в света. Те трябва сами да си направят анализ защо са тези слаби резултати.
Трябва обаче реално да видим с кого се мерим, имаме ли техните условия и база, за да изискваме много от родните биатлонисти. В България от шест души избираме пет в титулярния състав. Докато нашите конкуренти избират 5 от 105. Няма как да се мерим с Норвегия, Русия, Австрия, Германия, САЩ, Франция, Италия...
 
В много стартове бяхме между 20-о и 30-о място. Трябва да погледнем реално на нещата, защото вижте къде са съседите ни - Румъния, Сърбия, Турция, Гърция. Никой от тях не може да каже, че е по-добре от нас. Трябва да отчетем и напредъка на Димитър Герджиков, Антон Синапов и Димитър Парталов. Израснаха, но още не са на нивото на Владо и Краси. Имат перспектива да напреднат, защото са млади момчета.
 
За да се случи това, конкуренцията трябва да бъде по-голяма, нужна е работа и подобряване на условията в центровете. Треньорите - трудно е двама души да работят с десет състезатели. Трябва да се увеличи треньорския състав, защото от това зависи успеха на състезателите - от познанията и взискателността им. Състезателите пък трябва да ги слушат и изпълняват плана. Всеки би могъл да успее, но е нужно да вложи максимума и да разполага с правилния треньор, който да реализира потенциала му.
 
Колкото до резултатите в международен план, видяхме, че при мъжете Мартен Фуркад на практика нямаше никаква конкуренция за Световната купа. Той спечели и три златни медала от олимпиадата, което свидетелства за невероятната му класа. Французинът е №1 във всяка дисциплина и превъзходството му не може да бъде оспорено.
 
Обаче нещо друго направи впечатление. А именно - силните резултати, които постигнаха биатлонистите на Швеция и Германия в най-важния старт - олимпиадата. Двете страни не показваха нещо кой знае какво през сезона за Световната купа, но постигнаха върховите си резултати в ПьонгЧанг.
 
Далеч по-интересно бе при жените. В средата на сезона не се виждаше как Кайса Макарайнен ще спечели трофея. Финландката обаче обърна прогнозите, а заедно с това и класирането и с финален спринт успя да изпревари Анастасия Кузмина. Рускинята със словашки паспорт не успя да издържи физически и психически на щурма на Макарайнен, която в крайна сметка ликува за трети път с Глобуса. Добри думи заслужава и Даря Домрачова. Ако бе започнала сезона така, както го завърши, то със сигурност тя сега щеше да е на върха за СК.

 

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки