Мауридес: Започнах като вратар, само десен бек не съм играл

„Когато бях на 11, паднах от дърво, бил съм на 2 часа от смъртта. Единственият ми проблем в България е езиковата бариера“

Мауридес: Започнах като вратар, само десен бек не съм играл

Новата звезда на ЦСКА Мауридес Роке Жуниор е роден на 10 март 1994 година в Колумбия, щата Сао Паулу.

Започва да играе футбол в “Америка” (Сао Хосе до Рио Прето), но се мести в “Интернасионал” (Порто Алегре), където и дебютира в мъжкия футбол. Преотстъпван на “Атлетико Гояенсе”, “Арука” и “Фигерейнсе”.

През 2017 година подписва с португалския “Белененшеш”. На 12 юли тази година прави трансфер в ЦСКА. Той е най-малкият от трима братя професионални футболисти.

Най-известният от тях е Майкон Перейра Роке, който в момента играе в “Галатасарай”, но е една от легендите на “Порто”. Средният брат Мюлер Перейра Роке е без отбор понастоящем.



- Как при двама братя защитници ти реши да си централен нападател?

- За да бъда искрен докрай, аз започнах като вратар. Счупих си ръката и татко ми забрани да играя на този пост. Заради това се преместих като централен защитник, какъвто е брат ми Мюлер, минах през левия фланг на отбраната като батко Майкон, след това станах халф. Изобщо не ми хареса и реших да съм нападател. Бил съм и в центъра, и на крилото. И дойдоха успехите.

- Значи няма пост, на който да не си играл?
- Само десен бек не съм играл. Но най-много ми харесва да съм централен нападател.

- Откъде идва футболът в семейството ти?
- От татко. Той е бил изключителен футболист. Когато ходим в неговия роден град, хора ни спират на улицата да ни обяснят, че ако сме взели половината от него, значи сме станали големи футболисти. Просто не е станал професионален играч заради мама. Когато е бил този момент, тя е била бременна с батко ни Майкон. И му е поставила ултиматум - или футболът, или аз. Той е избрал нея и не съжалява. И ние просто го последвахме.

- Значи нямате сестра.
- Не, само мъже сме у дома. Което е един малък ужас за мама. Когато се събрем с братята ми събаряме къщата. Нашите предпочитат да се изнесат. Така е и до днес. Ние обичаме да се забавляваме, да си правим номера. Караме се понякога. А и тримата сме доста големи. И като се заиграем, нямаме спирка. Навремето, като бях малък, все батковците ме строяваха и ме биеха. Сега обаче съм най-здравият от всички и ми имат респект. Не се предавам лесно.

- Ти разказа за доста трудни времена. Как Майкон е спял по чували с картофи, за да стане футболист. Толкова ли бе зле положението?
- Много хора не разбират, че в Бразилия не е само плажове и футбол. Нашите бяха селскостопански работници. Цял живот са брали портокали, манго и други плодове (очите му се навлажняват и започва да ги бърше - б.а.). Никога не е било лесно за нас. За да ходим на училище, сме делили едно пакетче бисквити за тримата. Заради това благодаря на Господ и на нашите родители, които дадоха всичко за нас. Те се стараеха да ни подкрепят във всеки един момент. Заради това винаги съм казвал, че може да има футболисти, които ми харесват, но идол имам само един - Майкон. Той премина през такива трудности, които дори не мога да опиша, за да успее. Ние с Мюлер просто следвахме неговите стъпки. Сега благодаря на Господ, че стигнах до ЦСКА, един велик отбор, и вярвам, че ще стигна още по-далеч.

- Единственото футболно име в семейството е Мюлер. На кого е кръстен брат ти?
- Не знам. Мама го е харесала. Сигурно е видяла някъде за бившия национал Мюлер. Не съм питал. Но всичките имена ги е избирала тя. Брат ми, ако имаше малко акъл в главата, никой нямаше да говори за Майкон. Толкова добър беше. Изключителен талант, невероятен защитник. Играхме заедно в “Интернасионал”. Но попадна в лоша компания. Започна с купоните, да пие. Говорих му много. Исках да спре. Имах вътрешна информация, че могат да го изгонят. Той не ме послуша. А беше невероятен футболист. Може би, ако Майкон бе наоколо, но той вече играеше в Португалия. Не знам.

- Но и ти не си от най-кротките. При дебюта си правиш салто и късаш връзки.
- Аз не съжалявам за това, което направих тогава. Още от дете празнувах головете си по този начин. Като малък тренирах капуейра и жиу-жицу, бях подготвен за такива изпълнения. От бойните спортове имам доста счупени ръце, травми по лицето. Но от тях се научих да не се страхувам. Да обичам опасността. Като бях на осем години за малко не загинах. Паднах от едно дърво. Счупи се клонът. А височината бе над 8 метра. По гръб. Счупих си ръката и съм си разкъсал далака. След това лекарят ми каза, че с толкова кръв в корема съм бил на 2 часа или по-малко от смъртта. Но след един месец с гипса бях отново на дървото и берях манго, за да помагам на нашите.

- Бойните изкуства помагат ли на футбола?
- Тях също си ги обичам. Дават ти различни качества, които те правят по-разнообразен и като човек, и като футболист. И съм знаел, че ако не бях станал футболист, сега със сигурност щях да съм в ММА. Но ми тръгна във футбола и няма спиране. Бойните спортове те правят безстрашен. Но в България имах най-хубавото преживяване в живота си. Когато бяхме на гости на специалните части в Пловдив. И дори стрелях с истинско оръжие. Е, гилзите малко ме изгориха, но изживяването бе невероятно.

- Кои бяха първите неща, които научи на български?
- Те първите неща, които научих, не са за пред хората. Имам много добри учители в съблекалнята. Иначе знам добро утро, лека нощ. Старая се да уча неща за противника на терена.

- Лесно ли се адаптира в България?
- Единственият ми проблем е езиковата бариера. Трудно разбирам хората, което ме мъчи. Но винаги мога да се обадя на Орландо, който ще ми преведе. Иначе като начин на живот всичко ми пасва. У българите има нещо бразилско. Като темперамент, като приемане на нещата.

- Докъде може да стигне този сезон?
- С този отбор, който имаме в момента, можем да стигнем далеч. Трябва да имаме само повече воля, да тичаме, да се самораздаваме. И вярвам, че можем да преборим всеки отбор. Всичко зависи от нас, тези, които сме на терена. И ние трябва да се представим по начин, който да ни позволи да станем шампиони. Казвам, че зависи от нас, защото всички знаят, че публиката на ЦСКА няма равна на себе си в България, а и в много други държави. И ние сме длъжни да се отблагодарим на тези прекрасни запалянковци, които ни поддържат до последния си дъх.

- Какво ти харесва най-много в София?
- Честно да си призная, от София познавам главно моловете. Там ходим с останалите съотборници. Сега вероятно не е време да правим класация на моловете. Иначе си стоя вкъщи, обичам компютърните игри. През останалото време е тренировка, почивка, тренировка, мач, почивка. Но съм свикнал. Сега дойде и съпругата ми Габриела, което ще ми помогне да разгледам повече. За съжаление, дъщеря ни Мария е при родителите на жена ми в Бразилия.

- На колко години е дъщеря ти?
- На три. Но изглежда на 6, защото е едричка като татко си. Но е красива като майка си.

- Тя няма ли да тренира нещо?
- Ще си избере. Защото ние двамата няма да се разберем лесно. Габриела иска балет, аз съм твърдо против. Със сигурност ще я запиша на някое бойно изкуство, за да може, като порасне, да се защитава по-добре.

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки