През годините в българския спорт има едно нещо, което е константно - опре ли ножа до кокала, родните отбори винаги дават всичко от себе си. Къде това дава резултат и къде не, е въпрос на историческа справка. Но в България сме царе на това да пропускаме златни възможности, след което да се хвърлим на "всичко или нищо" в опит да обърнем развоя на събитията в наша полза.
За селекцията на Пламен Константинов днес предстои именно такъв момент. България приема Иран от 20:40 часа в "Арена Армеец" в първия си и на практика най-важен мач от втората фаза на световното първенство. Победа над шампиона на Азия ще съхрани надеждите, че мисията Топ 6 в Торино е възможна. Само успех над персите ще даде шанс на лъвовете да продължат да мечтаят. И би направил оставащите два двубоя със САЩ и Канада с по-голям смисъл и заряд.
Предвид регламента трикольорите трябва да преследват първото място в тази компания, за да са сигурни за участие в заключителния етап на световното. Втората позиция преминава през много сложни сметки спрямо останалите групи и не гарантира нищо. Ако пък тя е извоювана с едва 15 точки, то шансът да сме сред най-добрите два втори състава е много малък, да не казваме нищожен.
В такъв случай успехът над Иран тази вечер минава в графата задължителни. Съставът на Гибона има допълнителен мотив, за да преследва на всяка цена победата. Лъвовете със сигурност са жадни за реванш за поражението във Варна с 1:3. До голяма степен именно то предопредели и настоящата трудна ситуация, в която се намират родните национали. За Константинов двубоят също е от съществено значение. Той ще покаже дали селекционерът си е взел поуки и е установил причините за загубата в морската ни столица. Или ще допусне нов негативен развой.
Поражение от своя страна ще означава две неща. На първо време - загуба на шансове за участие в Топ б. Да се гони чудо срещу САЩ ден по-късно, при положение, че си изпуснал Иран, не звучи толкова сериозно, пък дори и американците вече да са си осигурили класиране напред (ако бият Канада, са 99% в третата фаза). По-лошото обаче е, че българските национали ще загубят доверието на публиката. Феновете очакват от тях победи срещу водещи отбори, а не срещу Пуерто Рико и Финландия.
Това са фактите и те са доказани през годините, когато България бе водеща сила в този спорт в световен мащаб. Ако нашите се задоволяват само с успехи срещу съперници, които са видимо по-слаби, тогава ще трябва да се задоволят и с полупразни трибуни. Българският фен обича победите. Това, че сме домакини на световно първенство, видимо не е притегателна сила за публиката. Тя отива там, където знае, че подкрепяният от нея тим ще се бори за успех. И дори да не го постигне, ще бъде близо и има реален шанс за го вземе.
Момчетата на Пламен Константинов със сигурност осъзнават какъв товар имат върху плещите си с днешния мач. Найден Найденов като техен бивш треньор на няколко пъти изрази мнение, че вярва във възможностите им. И че е време те да разгърнат пълния си потенциал, защото световното първенство минава в заключителна фаза и повече никой, никъде и за нищо няма да чака. Преди 48 години България взе сребърен медал в София. Сега реалностите са други, но нито едно от тези момчета няма да получи втори подобен шанс - да играе на световно първенство пред собствена публика.
За любителите на статистиката двубоят с Иран тази вечер ще е малко по-специален. Срещата с персите е под №159 в историята на България на световни първенства. И ще се превърне в юбилейна от гледна точка на победи или загуби за лъвовете на шампионати на планетата.
Страната ни е с най-много участия от всички на най-големия волейболен форум в света.
Съвместното домакинство с Италия е 18-ото първенство, на което родните национали вземат участие. И след изиграните първи 5 мача във Варна лъвовете вече имат 99 победи и 59 поражения. Това означава, че сблъсъкът с Иран тази вечер може да донесе юбилейния успех №100 в историята на волейболна България. Нашите пропуснаха да запишат тази победа срещу Полша във Варна, но сега могат да вземат сладък реванш срещу персите, за да преброят до сто.
В същото време обаче загуба ще означава, че трикольорите вече ще имат точно 60 поражения на световни първенства. Те регистрират най-много отрицателни резултати на два пъти. През 1966-а в Чехословакия допускат 6 загуби, колкото търпят и преди 4 години в Полша. И в двата случая балансът е отрицателен.
