Шефът на федерацията: Не можем да създадем хокеист като Георгиев

"Ако имаме бюджет, бихме искали да назначим треньор чужденец"

Шефът на федерацията: Не можем да създадем хокеист като Георгиев

За български хокей се пише рядко. Само в извънредни случаи. Последната ни гордост е Александър Георгиев, който само е роден у нас, но затова пък с малки крачки и сухи мрежи прави име в НХЛ с екипа на Ню Йорк Рейнджърс. За него, за родната действителност и за възможността да се печели от хокей на лед у нас ни разказва шефът на родната федерация Мартин Миланов.

Роден е на 10 юни 1978 г. в София. Той е син на легендарните спортисти от близкото минало Георги Миланов, дългогодишен вратар и треньор на националния отбор по хокей на лед и Антоанета Златарева, републиканска и балканска шампионка по ски. Внук е на Борис Златарев, обявен за треньор на века от българската ски федерация и ски клуб Славия. Женен е за бившата руска фигуристка Оксана Потдикова, с която имат две деца.
 
2018 г.
Беше добра година. Успяхме да се закрепим финансово, да си изиграем всички първенства и да си поставим нови цели. Трудно е, но се справяме. През март и април ще приемем две световни първенства в Зимния дворец. За юноши до 18 г. и за мъже. Най-трудната част е организацията. Трябва да имаш съмишленици, без хора не става.
 
БЮДЖЕТ
Нямаме бюджет от спортното министерство. Преди дни се разбра, че няма и да имаме за 2019 г. Но това не ни плаши, напротив. Стимулира ни да работим повече. Разчитаме много и на международната федерация, която косвено ни помага, гласувайки ни доверие с домакинства на големи форуми.
Четвърта година сме без бюджет. А сме имали по 200-250 000 лв., който отново, ако ни се възвърне наполовина дори, ще направим чудеса.
За съжаление с годините, като си натрупал лош имидж, благодарение на едни или други хора, сега е малко трудно. Имахме финансови задължение от близо 200 000 лв., които успях да върна и да тръгнем напред.
 
ДИВИЗИЯ 3
Там си ни е мястото. Дълги години бяхме във Втора Б, но бяхме там благодарение на натурализирани руски хокеисти, които ни помагаха. Били сме преди години втори-трети, но също и предпоследни. За да има успех даден спорт, трябва да има масовост. Това е нашата политика.
 
ДЕЦА
Над 2000 деца тренират хокей у нас. А имаме две пързалки и половина. Две са в София и доскоро имаше във Варна. Има епизодични включвания с мобилни пързалки, но те са направени изцяло да печелят пари, а не за спорт. Реално спортът се развива в Зимния дворец и на пързалка Славия, откъдето идват и всички национални състезатели. И от Варна има няколко момчета. Но школата там приключи, незнайно защо. Ще се опитаме да им помогнем.
Държавата ни помага целево с часове лед в Зимния дворец за подготовката на представителните гарнитури.
 
ДОН КИХОТ
За мен хокеят е магия. Който се е докоснал до него, няма как да се откаже. Не върви да подведем хората, които са ни гласували доверие. Борим се. Имам силен екип около мен, който също е на донкихотовския принцип. Няма кой знае какво възнаграждение, но всеки работи и се получават нещата. Имаме много детски отбори - 10 до 10-годишни, 8 до 12 г., 7 до 14 г., 6 до 16 г., 3 до 18 г. Децата ще пораснат и ще имаме още повече мъжки отбори. Бюджетът не те прави силен спорт. Помага, но ако нямаш добри треньори и клубове, които да работят и да обучават правилно, колкото и пари да имаш, пак няма да се получи.
 
ТРЕНЬОР ОТ КАНАДА
Първото нещо е да тръгнем по лагери. Трябва да се тренира целогодишно. Децата от националните гарнитури имат нужда да чувстват подкрепа, да знаят, че държавата мисли и се грижи за тях. Да мислят като национални състезатели. Имаме голям проблем и с треньорите. Те са едни и същи. Сами се обучават. Повечето са завършили НСА "Васил Левски", били са състезатели. Разчита се на това, на каквото са ги научили тях. Но спортът е динамичен, всичко се променя много бързо - тактики, схеми.
Ако имаме бюджет, бихме искали да назначим треньор чужденец - канадец, руснак, чех, специалист от хокейна държава. Да обучава нашите треньори и деца, да направим школа към федерацията. 
 
НОВА ПЪРЗАЛКА
Опитвам се да помагам на клубовете, да създаваме нови, но като няма къде да тренират, няма как да стане. И двете пързалки в столицата са запълнени до краен предел. Има дори борба между фигурното пързаляне и хокея как да се сместят в Зимния дворец. Имаме нужда от още една пързалка. Ледените спортове те правят борбен, но и лекуват. Най-вече респираторни проблеми. Тук вече го има и социалния момент.
 
 
ИДОЛИ
Разбира се, че даваме Александър Георгиев и Георги Искренов за пример на нашите таланти. Но проблемът е, че ние не можем да възпитаме такива спортисти, каквито са техните идоли. Каквото е било, е било. След Димитър Бербатов е приключило всичко. Няма как системата, която работи в спорта да възпита такива спортисти. И ние почваме да се радваме на такива, които имат само досег с България. Макар и минимален. Малко като македонците ставаме - всеки, който има и малко нещо общо с България, е наш човек. Познавам отлично семействата на Георгиев и Искренов. С Георги Георгиев, бащата на Александър, често си говорим по телефона. Хората са много скромни, мили, спокойни. Но те нямат общо с България. Александър само е роден тук, целият му живот е в Москва. Ние няма как да възпитаме такъв вратар или хокеист. Няма конкуренция. Моят син също е вратар. На 11 години е и живее в Москва при баба си и роднини на жена ми. Става дума за друга планета. Живее в конкуренция, пази режим, спазва диета, тренира от сутрин до вечер всеки ден. Там има изградена система, която издига талантите до едно ниво.
Гибона е роден в Швейцария, живял е цял живот в Щатите. Той пък е възпитаник на американската школа.
Искаме да направим така, че и тук децата да стигнат до такова ниво.
 
СЛЕД 10 ГОДИНИ
Трудно се отказвам, но съм и реалист. Хокеят на лед не може да се развие, както ни се иска на нас, ако няма бази. В продължение на години трябва да се работи сериозно с деца, минимум по 8 месеца в годината. След това да покажеш магията на зимните спортове в Пловдив, в Бургас или някъде другаде. Но не пързалката да прилича на мол, да няма търговски площи, да е лесна за издръжка. И като се направят няколко такива пързалки нещата ще тръгнат и хокеят ще скочи високо. Нашите деца са талантливи. Известни сме с физика и мъжественост. В Това сме добри. Но кметовете трябва да се убедят, че построяването на една пързалка, а защо не и да бъде сглобяема, ще е икономически изгодно. Пързалка Славия се издържа само от дейността си, от това, че там учим децата на спорт. От това нещо може да се печели повече, отколкото от коледни базари. Самата федерация рано или късно ще забогатее. Няма проект, който да не сме спечелили. Федерацията трябва да функционира като частна фирма, която е способна да печели пари. Това е единственият шанс. 
 

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки