Антъни Иванов: На световното искам да докажа, че вече съм по-силен

Цекта догодина е норматив за Токио 2020, дано Петър Стойчев скоро стане шеф във федерацията, допълни талантът в плуването

Антъни Иванов: На световното искам да докажа, че вече съм по-силен
От миналата година България има свой представител в световния елит на плуването, поне що се отнася до 200 м бътерфлай. През 2018-а Антъни Иванов влезе във финала на тази дисциплина и на европейското първенство. От 21 г. българин не бе плувал в старт за разпределение на медалите в шампионат на Стария континент. От 11 до 16 декември на Антъни предстои участие в световното на 25-метров басейн в Китай. За подготовката за него, какви са целите, какво му предстои след това и по други теми 19-годишният плувец говори в интервю за „24 часа".
 
- Антъни, как мина подготовката за последното състезание през 2018-а?
 
- Супер. На една тестова серия даже бях на 3,4 десети от личното си постижение на 100 м бътерфлай, което е много бързо за тренировка и съм много доволен. Между тренировките трябваше да мина и изпит по английски за следването си в САЩ.
 
- С какво тренировките са по-различни за 25-метров басейн?
 
- От септември започнахме подготовката за малък басейн. Решихме с треньора ми Николай Вакареев да намалим тренировките от 12 на 9 на седмица, за да видим как ще се отрази. Работихме малко повече извън водата. Мисля, че до момента се получава супер. Като са по-малко на брой тренировките, може да се раздаваш повече в тях. Доизпипваме елементите - подводни стартове, обръщания, което се надявам да ми помогне много в стартовете на малък басейн, а след това и да ги прехвърля и за големия басейн догодина.
 
- Още миналата година след световното в Будапеща призна, че има какво да подобряваш в обръщанията. Смяташ ли, че има напредък?
 
- Да, усещам го, след като наблегнахме на това. В 25-метров басейн плувам повече време без въздух и с по-малко загребвания и затова обръщанията се получават по-добре. Предстои да видим как ще стане на световното, но мисля, че съм готов за него.
 
- В кои стартове ще участваш на световното в Китай?
 
- На 50, 100 и 200 м бътерфлай и щафета 4 по 200 м свободен стил. Надявам се да направим и миксова щафета с 2 момичета и 2 момчета. За нея ще се решава на място.
 
 
- Каква ще е е конкуренцията спрямо 50-метров басейн?
 
- Конкуренцията горе-долу е същата. Аз се надявам да си подобря моето класиране отпреди 2 г., когато завърших 15-и. Ако подобря националния си рекорд на 200 м, може да гледам и към финал. Надявам се и трите ми плувания да минат през национални рекорди. Конкуренцията ще е много силна. Някои от звездите няма да участват, но традиционните сили в плуването имат качествени алтернативи за малък басейн, така че борбата за финала ще е много тежка. А и на малък басейн има само серии и финал, което прави нещата още по-трудни. Обикновено хората, които плуват по-силно на 25-метров басейн, не ги виждаме във важните стартове на голям, но те определено са класни състезатели в малкия и затова бих казал, че конкуренцията е еднаква.
 
- Световното в Китай ли ще определи цялостната ти самооценка за 2018-а, през която ти стана първият българин след 21 г. с участие на финал на европейско първенство?
 
- Аз съм доволен от годината дотук с изключение на финала на европейското на 200 м, на което можех да се представя по-добре. Направихме наистина грешка с банския, която повлия много зле. Не очаквах чак толкова да рефлектира върху цялостното ми плуване, но си взехме поука и вече няма да допускаме да се случва. Мисля, че годината досега е успешна. Ако успея да вляза в топ 10 на световното в Китай, ще съм още по-доволен. Надявам се там да успея да докажа на всички, които си мислят, че не съм бил подготвен за европейското на голям басейн, че цяла година работя здраво и съм по-силен. Просто в Глазгоу направихме тази грешка, която ми струваше много. Според мен без нея щях да плувам поне 3 сек. по-бързо - около 1:54,5 мин. Мисля, че даже можех да се преборя за медал. Точно когато трябваше, нещата не се получиха, но всяко зло - за добро, дано друг път да стане обратното.
 
- Да припомним каква бе грешката.
 
- Плувах с бански, който по принцип е за 50 и 100 м. Той е много по-стегнат. Не очаквах да има такова отражение на 200 м. През вторите 100 м краката ми бяха много стегнати и не ми се получи.
 
- Какво следва след завръщането ти от Китай?
 
- Ще участвам на републиканското в Спортната палата като финал на годината. И после ще се стягам за заминаването в САЩ.
 
- Как точно стоят нещата с твоето образование и тренировки в САЩ?
 
- Заминавам на 27 декември. Избрах нов университет заради преместването на треньора, с когото искам да работя, от Албърн. Ще го последвам във Вирджиния. Той се казва Серхио Лопес и е бронзов медалист от олимпиадата в Сеул. Работил е с много големи състезатели, които и в момента са в елита на световното плуване като Кейлъб Дресъл, Райън Мърфи, Фелипе Лима и Бруно Фратус, който е един от най-силните спринтьори сега. Затова мисля, че испанският треньор и целият му екип може да ми помогне да продължа развитието си. Условията за подготовка ще са много по-добри от тук. За жалост, не може да става дума за сравнение. Възстановяването също ще е много по-добро. Всичко това правя, за да мога да се състезавам по-добре на световно и европейско ниво за България и се надявам да се получи всичко така, както сме планували.
 
- Това автоматично изключва въпроса дали си мислил да плуваш за друга страна.
 
- Не, не съм.
 
 
- За самото образование да кажеш няколко думи.
 
- Мисля да уча бизнес, но след първите няколко месеца, в които ще имаме еднакви предмети от всички специалности, ще се определя. Засега съм се спрял на спортен мениджмънт.
 
- За първи път ли ще се откъснеш по-дълго от семейството си?
 
- Да. Те ще ми липсват и аз ще им липсвам, както и приятелката ми, която остава в България, и приятелите ми, но това е една крачка, която аз трябва да направя, за да продължа развитието си. Те го разбират много добре и знам, че ще ме подкрепят и ще чакат да се връщам през няколко месеца.
 
- Спомена приятелка. Как се казва?
 
- Габриела. И тя тренира плуване. Нейната дисциплина е бруст. Върви добре. Надявам се да успее с решението да кандидатства и да учи в САЩ. Но това вече си зависи от нея. Дано да направи това, към което се стреми.
 
- Какви са целите за догодина?
 
- Ще гоня норматив „А" за олимпиадата в Токио и отново влизане във финала на 200 м бътерфлай на световното, което ще е в Южна Корея.
 
- Как оценяваш плуването и титлата на Петър Стойчев в ледени води в Антарктида?
 
- За момента бих казал, че никога не бих направил такова нещо. Но никога не казвай никога. Петър Стойчев е много добър човек и приятел. С баща ми са учили заедно и са тренирали в Славия. Познавам се много добре с него и му се радвам винаги. Щастлив съм, че той постигна това нещо, което си беше наумил да направи. Надявам се в скоро време той да е на някакъв висок пост във федерацията и да помага на всички, защото е много, много свестен човек, познава много хора и може да работи успешно за българското плуване.
 
- Миналата година бе спортист номер 4 на България. Кой е твоят фаворит за номер 1 на 2018-а?
 
- За мен фаворит е Александра Начева след световната и олимпийска титла за девойки. Трите индивидуални гимнастички бяха много силни и поне една от тях трябва да е в тройката. И други от младежката олимпиада в Буенос Айрес имат място в десетката. Мисля, че и Кубрат Пулев трябва да е там. Същото се отнася и за Григор Димитров въпреки слабия сезон спрямо предходния.
 
 
- Футболен фен си. Кои са ти любимите отбори у нас и в чужбина?
 
- По футбол се запалих и покрай сестрата на Валери Божинов - Михаела, с която сме много добри приятели. Ходихме често по мачове. В България съм фен на ЦСКА, а в чужбина - на Манчестър Юнайтед. Следя и националния отбор.
 
- Кандидатът ти за футболист на годината е?
 
- Станислав Костов от Левски трябва да е в тройката 100 процента, а от ЦСКА - Кирил Десподов.
 
- За финал има ли някоя интересна случка с плувци от световен ранг, с които си общувал?
 
- От такъв ранг съм общувал повече с Ласло Чех, Чад льо Кло и тези, които са по на моята възраст - Кристоф Милик, Денис Кесил. Сещам се за една интересна случка от първото ми европейско първенство при мъжете в Лондон през 2016 г., когато станаха 9-и. С Ласло бяхме в един полуфинал. Преди него гледахме първия полуфинал и помня, че Чех и Ян Свитковски стояха заедно и наблюдаваха един испанец, който плуваше доста смешно делфина. В един момент започнаха да се смеят и  това доста ме успокои преди първия ми полуфинал. Видях, че не всичко е на живот и смърт.

 

Цанко Цанков с първа тренировка в студените води на Тихия океан

Българинът участва на плувния маратон в протока Кук

С трима щангисти сме в Тайланд, само Карлос Насар ще вдига

Иван Димов е с операция на коляното

Близо 400 плувци скачат в "Спартак" на държавното първенство

Вижте подробности

Ас в борбата пропуска олимпийската квалификация

Кирил Милов с тежка травма

Aко Игрите се правят през очите на спортиста, това ще бъде добра Олимпиада

Себастиан Коу даде съвети на олимпийците

Френските власти не искат церемония по откриването на Олимпиадата

Органите на реда са притеснени от терористична атака

СКАНДАЛ: Градев провали "помирителната" среща в шахмата

Димитър Илиев избяга от срещата, която бе инициирал

Оставиха "на тъмно" помирителната среща в шахмата

Вижте подробности

Вижте къде поставят олимпийския огън в Париж

Франция не получи разрешение да е Айфеловата кула

ИЗБРАНИ НОВИНИ

Социални връзки