Инсталирай - Novsport Alert

ЕВРОПА

Манчестър Юнайтед
Ливърпул
Арсенал
Челси
Интер
Милан
Ювентус
Рома
Реал Мадрид
Барселона
Атлетико Мадрид
Байерн Мюнхен
Манчестър Сити
ПCЖ
Лацио
Борусия Д

Анкета

Кой ще спечели Лига Европа?

Кой ще спечели Лига Европа?


Реклама

Facebook

17 февруари 2019 18:20 


Клоп пред Камата: Не съм луд, ако не бях видял потенциал, нямаше да дойда в Ливърпул

 

Христо Стоичков направи изключителен подарък за зрителите на предаването „Код Спорт“ по ТВ+ - интервю с мениджъра на Ливърпул Юрген Клоп. Във вторник целият футболен свят ще се фокусира върху така чакания сблъсък между „мърсисайдци“ и Байерн (Мюнхен). Два велики червени отбора, ликували по пет пъти като европейски клубен шампион, излизат на митичния „Анфийлд“ в първи осминафинал от Шампионската лига. А германецът Клоп превърна Ливърпул отново във футболно страшилище. Тимът атакува шампионската титла във Висшата лига, игра финали в Лига Европа и в Шампионската лига през последните 3 години. Отборите му играят под марката „Хеви Метъл“. И именно този стил възпламенява днес прочутата трибуна „Коп“. Клоп е от най-актуалните фигури в най-великата игра към момента и неслучайно с него откриваме серията от звездни подаръци от Христо Стоичков за „Код Спорт“. Кавалерът на „Златната топка“ предостави своето интервю за тв гиганта „Унивижън“ с треньора на Ливърпул.

-  Мистър Клоп, много благодаря че ни приемаш в своя дом в Ливърпул! Как си?
-  Много добре съм. Чувствам се отлично след последната успешна седмица. Сега предстоят упорити тренировки, така че съм наистина добре.

- Имате само една загуба в шампионата, но готов ли е Ливърпул да играе до края на битката в същото високо темпо като Манчестър Сити?
-  Както най-вероятно се досещате, аз не мисля кой знае колко за Манчестър Сити, но мисля че спокойно може да играем на високи обороти. Нещо повече - дори имам желание да вдигнем още нивото. Лошото е, че срещу Манчестър Сити можем да играем само два пъти в годината. Така че трябва да вървим смело напред и да побеждаваме, по възможност два пъти срещу Сити. Ако може и два пъти срещу Юнайтед, два пъти срещу Тотнъм, Челси и Арсенал. Всички са много силни съперници и е сигурно, че английското първенство е най-тежкото в света. Важното за мен е да имаме добър и боеспособен отбор в хода на сезона. Така че мога да кажа, че в момента сме добре, но има още много път, който трябва да извървим до целта.

- Какво се промени тази година в Ливърпул в сравнение с предишните сезони, че сега играете толкова успешно?
- Много неща се промениха. Дори бих могъл да кажа, че започнахме всичко напълно отначало. Това е много трудно в клуб като Ливърпул, който е с една от най-великите истории в световния футбол. Когато обаче не си толкова успешен, колкото хората искат от теб, трябва да се спреш и да обмислиш хубаво нещата и да видиш къде бъркаш. Миналото е хубаво нещо и ти дава едни прекрасни истории и дори легенди, но за съжаление не можеш да лежиш на миналото дълго време. Затова трябва с много труд човек да пише своята собствена и съответно нова история. Точно това започнахме да правим. Поставихме началото преди три години и оттогава в клуба дойдоха много нови играчи, но много и от предишните останаха. Сега работим прекрасно с тях и резултатите са налице. Може да ги види всеки. Сега след 2-3 години заедно се разбираме по-добре и свикнахме едни с други. Много по-спокойни сме и реакцията ни в различни ситуации е по-добра отпреди. Определено сега сме по-добър отбор, заради новите попълнения и защото работим с останалите футболисти по-добре отпреди.

- Какво цениш най-много като треньор? Подготовката на играчите, тактиката, резултатите или просто най-важното от всичко е победата?
-  Трудно е да се отговори. Искам всичките неща, които изброи, но общо взето от нас се искат резултати, така че … Да, резултатите са на първо място. Ако искаш добри резултати, трябва да работиш по подготовката на отделните единици и на отбора като цяло. Трудно е да го направиш обаче, ако загубиш четири мача подред. Невъзможно е да се задържиш така. Ние, за съжаление, сме задължени да постигаме резултати. Това е нужно, за да убедим играчите в собствената им сила. Да убедим публиката да ни подкрепя. И също да убедим ръководството, че се развиваме правилно. Аз самият съм треньор, който обича дългосрочните проекти. Седем години на едно място, след това още седем на друго преди да дойда в Ливърпул. И сега ето - вече трета година тук, но за съжаление не винаги човек може да разполага с време, за да подобрява играта на единици или на целия отбор. Блажени са моментите, в които човек разполага с такова време за работа с футболистите, но в заключение мисля, че всички тази аспекти са важни. Много обичах футбола във времето, през което бях играч. Да споделяш съблекалнята с истински приятели, на които можеш да разчиташ за всичко, да водиш с тях едни не напълно смъртоносни малки войни с противниковия отбор. Това беше прекрасно и наистина се наслаждавах и затова веднага след края на моята кариера продължих с футбола. Окачих бутонките в неделя, а още в понеделник бях треньор. И така все още се наслаждавам много да бъдем едно цяло и да водим заедно битки за славата на тима. Много  хубаво е това чувство. Обичам да помагам на момчетата да развият напълно потенциала си. Това е наистина любимо нещо. Страхотно е и усещането да те чувстват като свой втори баща. Те са много млади, а ти имаш много повече опит от тях и им го предаваш. Помагаш им в най-различни житейски ситуации. Те ми имат доверие и винаги споделят проблеми преди мачовете и разни лични неща. Това в никакъв случай не ме натоварва. Напротив - харесва ми също и тази част от работата ми. Наистина си мисля, че треньорът трябва да знае всичко за играчите си, за да е наясно кога и как да подхожда към тях. Да знаеш как и какво да ги попиташ. Да знаеш какво точно искаш от тях. Това може да бъде постигнато, само когато познаваш наистина много добре определен играч. Постоянно сме в диалог с момчетата. И да ти призная - цялата ми работа тук ме кара да мисля, че в момента изживявам една сбъдната мечта.

-  Постоянно се говори и пише за големи трансферни удари и клубове грандове, които плащат астрономически суми. Но при вас това е различно. Защо?

-  (Смее се) Да, човек трябва да се адаптира към това. Все пак съм бил треньор на Майнц и това обяснява много неща за мен. Наложи се да стана треньор на момчетата, с които само допреди дни бяхме играли заедно. Успяхме да не изпаднем, но след това разбрах, че мога да привлека само още двама играчи в отбора, но те трябва да са свободни агенти, защото... не можем да платим трансфер. Бяха двама наистина много добри футболисти – Денис и Никлас, двама братя. През цялото време в Майнц трябваше да правим възможно най-доброто независимо от тежките обстоятелства. Това беше най-важното в работата ми. Не можех да искам пари, за да купим някой играч, защото знаех, че пари няма. Така започнах и така се научих да приемам нещата такива, каквито са. Не вярвам, че ако напазаруваш звезди на килограм ще имаш успех. После отидох от Майнц в Дортмунд, в големия футболен свят, където се въртяха много пари. За мое съжаление там първото нещо, което ми казаха беше, че...нямат пари. Не знаех какво точно искат да кажат с това, но разбрах, че ще мога да разчитам на млади таланти и максималната трансферна сума ще бъде 5 милиона евро. Това беше положението. И после дойдох тук в Ливърпул. Свикнал съм да работя с наличния материал. Всички тук постоянно говорят за купуване на звезди. Аз не съм такъв, но разбира се откакто съм на „Анфийлд“, купихме доста играчи. Някои от тези трансфери бяха доста големи, като например Алисон. Наби Кейта също не беше евтин, Фабиньо и той не беше евтин... Всички те струваха доста пари, но работата е там, че за мен е по-важно да се разбираме с момчетата и да имаме диалог. Но от друга страна, като се замисли човек трябва да сме конкурентоспособни и за да сме силни, трябва да взимаме най-доброто. Когато правиш такъв подбор, хората които привличаш, пасват по-добре на играта и на характера на отбора. Това е ситуация, в която печелят всички. Ние им помагаме да намерят път за развитие, а те помагат на нас да имаме по-конкурентен тим. И така в края на краищата всички са щастливи. Така че сега не съм толкова различен от останалите треньори. Бях различен от тях само в началото. Хубаво беше, че започнах от толкова малък отбор, за да имам време да науча толкова много. Такава е тъмната страна на нашата професия или бизнес, ако искате. Свикнах вече с това.

- Това ли е Ливърпул на мечтите ти? Това ли е най-добрият отбор, който си тренирал?
-  Да, би трябвало да е. Все по-добри сме. Но вече казах няколко пъти, че когато дойдох може би бях единственият човек, който харесваше тогавашния отбор на Ливърпул. И заради него дойдох тук. Разбира се, и заради клуба. Но аз не съм луд. Ако тогава не бях видял потенциал, нямаше да дойда, защото не съм магьосник, а това щеше да бъде едно от задълженията ми като треньор. Ако нямаш отбор, не можеш да постигаш резултати. Така че още когато дойдох, си харесвах отбора и просто трябваше да го постегна малко, за да стане фантастичен. Сега имаме най-добрия тим за времето, през което съм тук, но това беше работата, която трябваше да свърша, след отговорността, която поех. Ако след трите години тук не бяхме показали тези резултати, собствениците нямаше да са доволни. В момента обаче целият клуб върви нагоре. Не само отборът. В момента се строят нови тренировъчни игрища. Постоянно се правят и подобрения на „Анфийлд“. Просто целият клуб е в подем. Ситуацията е много положителна. Всички гледат с надежда към бъдещето. Това е много добре, защото когато дойдох, нещата бяха много по-различни от сега. Чакахме прекалено дълго, за да имаме истински неща и истински успехи. Затова дойдох тук и мисля че наистина всичко се промени за всички и за по-добро. Всички са щастливи, защото клубът е точно на мястото, което му се полага. Отново сме сред европейските грандове. Не сме най-големите, но поне плуваме в едно и също море с тях. Това прави всички тук щастливи. Може да не сме най-добрият отбор в света, но все пак имаме шанс да играем срещу тях и дори да ги победим. Подготвяме се и играем за победа всяка седмица. Това е планът ни засега. Ще видим къде ще ни отведе.

-  Много хора, когато те видят на скамейката по време на мачовете казват Юрген Клоп е рокендрол! Защо?

-   (Смее се). Така ли? Ако попитате хората кой вид поведение на треньора харесват най-много, сигурно ще опишат нещо тотално противоположно на това, което аз правя. Не мога като някои да се сдържам и да не показвам всичко, което мисля за играта в момента. Искам да съм постоянно свързан с играчите, да ги насочвам, нищо че те вече знаят какво да правят. За съжаление, не съм от този вид треньори. Не само като футболист, но и като треньор, продължавам да изгарям в играта. Признавам си. Преди повече от 18 години успявах да видя всичко, защото бях вътре на терена, а сега когато не съм там ми е много трудно да издържам. Крещя и към тези от другата страна и към тези от близката страна на терена. Сигурен съм, че отстрани изглеждам доста странно. Може понякога да успявам да се въздържа, но не мога да го направя, когато трябва да се отпразнува някой важен гол. Дори и не искам да се въздържам тогава. Това е емоция! Не е преднамерено, както някои хора се уговарят предварително, какво ще направят, ако вкарат гол. При мен просто става. И знам, че нищо не мога да направя, за да го спра. Това съм си аз. Опитвал съм се много да потискам тези свръхемоции. И то не само сега, опитвам се го правя вече от много години. Дори когато бях много млад и тъкмо бях започнал като треньор още в Германия. Имаше много куриозни ситуации, които в родината ми се приемаха още по-зле. Например веднъж дори нахлух на терена. Реферът се опита да ме спре, но не успя и аз отидох до вратата и се спрях едва, когато се ударих в рекламното платно зад нея. Оттогава съм доста по-въздържан, но все още съм си „огън-момче“. Не е преднамерено, просто изразявам чувствата си. Сто процента съм вътре в играта, а иначе, когато не съм на  стадиона съм много спокоен човек. Това е извън играта, но вътре в нея съм всичко останало, но не и спокоен. Това е.

-  Много неща се случиха в Борусия (Дортмунд)  на Юрген Клоп. Има ли нещо, което може да се сравни днес с Ливърпул? Какви са разликите между немския и английския футбол?

- В Дортмунд нещата бяха наистина много различни. Трябваше да построя отбора си с много млади футболисти. Може би 18 – 19 годишни, а когато пристигнах там някои още бяха дори на 16. Нямаше такава звездна група играчи като тук, а бяха наистина просто много много млади. Научихме всичко заедно. Аз не бях толкова млад, но все още имах нужда от рутина, ако мога така да се изразя. Имах не малко опит в това да се боря за спечелването на нещо или по-скоро за спасяване на отбор от изпадане. Така се случи, че трябваше да учим заедно стъпка по стъпка. Сега в Ливърпул отборът ми е много по-силен от онзи тогава в Дортмунд. Много по-зрели сме и сме готови за истински битки в едно доста по-различно първенство, защото Висшата лига е много различна от германската Бундеслига. Обаче с времето там успяхме  да направим най-силния тим на Борусия за всички времена. И ако футболистите бяха останали заедно малко повече години, щяхме дори да станем и още по-добри. Ако Левандовски беше останал, ако Нури Шахин беше останал, ако Ройс беше дошъл и всички други, Матс Хумелс, ако всички бяха останали заедно, щеше да има още поне три-четири много силни години. Гарантирам сто процента! Бяха толкова добри играчи, в същото време се чувствахме и толкова близки. Имаше  прекрасна атмосфера, всички обичаха това, което правехме и работеха толкова много за него. Миксът на талант, сила, желание за победа… плюс непринудено поведение, страст. Всичко това беше страхотен микс.  Бяхме много добри, но не продължи дълго. Така стоят нещата във футбола днес. Сега ако играем срещу тях, сигурно ще победим, но не е хубаво да се правят такива сравнения. И сега Борусия е класен тим и тогава бяха респектиращ отбор.  В Англия  първенството обаче е наистина много по-трудно. Това е сигурно. 6-7 напълно равностойни отбора в един шампионат се явява невероятно предизвикателство, но ми харесва страшно много.

-  Колко е важно да съществува това приятелство с играчите? Как успяваш да го спечелиш и съхраниш?
-  Вродена дарба. Едно време много обичах да бъда в отбора като футболист и да играем заедно. Толкова беше хубаво, толкова различни хора от различни страни да бъдем заедно и да играем заедно. Станах баща много рано, сега съм на 51 години, а синът ми е вече на 30. Той е по-голям от повечето от играчите ми. Знам много добре как да общувам с хора от тази възрастова група. По душа съм млад като тях. Имаме си доверие. Просто съм такъв. Играта ни дава толкова много правила и ние трябва да ги приемем, защото ако ги отхвърлим, няма да можем да играем футбол. Ако се играят 90 минути, а на теб ти се струват малко и искаш да играеш сто или сто и десет, нямаш шанс. Просто трябва да отидеш да играеш нещо друго. Всички момчета приемат въпросните правила и това означава, че от много малки стават дисциплинирани по природа. А има нещо, което ти, Христо знаеш по-добре от мен, защото си бил футболист от световна класа. Не можеш да станеш футболист от световна класа, ако играеш само за себе си. Дори да си силен колкото беше ти, ако не играеш със съотборниците си и те няма да ти подават топката. Това е друго от ясните правила: Бъди, колкото се може по-добър към твоите съотборници и те ще бъдат, колкото се може по-добри към теб. Аз правя същото. Момчетата могат да ми кажат всичко. Дори да ме попитат защо не ги пускам в игра. Обикновено не са доволни от отговора на този въпрос, но могат да ми го зададат. Във всички други отношения играта е тази, която прави правилата. Аз само ги прилагам. Ако закъсняваш, не спазваш правилата. Ако закъсняваш повторно вече показваш неуважение. Признавам, че през цялата ми кариера – 18 години съм наказал седем играчи за закъснение. Само по веднъж всеки. Питам ги: „Закъсня. Каква е причината? Ок. Разбирам и не трябва да плащаш глоба. Ако си мързелив или нямаш причина, тогава е правилно да бъдеш глобен за закъснение, но не бива да се повтаря.“  Най-важното е да показваме много уважение един спрямо друг. Винаги мисля така: „Аз се чувствам сто процента отговорен, ако отборът се провали, а ако победим футболистите са сто процента  „виновници“ за това.“ Това е в природата ми. Ако загубим не мога да ги обвинявам, защото очевидно не съм им обяснил правилно какво точно трябва да направят. Така стоят нещата за мен.

-  Много ли е важно да има коректно отношение между треньорите? Разкажи ми всичко, което знаеш за Гуардиола? Сигурен съм, че между вас с Пеп има голямо приятелство. Какво можеш да кажеш за работата му?
-  Имате ли толкова много време!? (Смее се) Обичам работата му. Наистина! Мисля, че всичките треньори имаме добри взаимоотношения помежду ни. Знаем, че не винаги всички можем да сме от слънчевата страна на живота. Дали си играч или треньор на толкова високо ниво е наистина само нещо, на което трябва да се наслаждаваш. Има голям стрес и натиск, но също така е много забавно. Отношенията ни с Пеп са много добри. Ние не се познаваме добре извън терена, но познаваме в наистина големи подробности стила ни на игра. Аз тичам по тъч линията, защото искам момчетата ми да играят по-живо, а пък той си седи спокойно и сигурно обмисля как да направи така че да може неговите момчета да си подадат топката поне още един път повече и по този начин наистина да смачкат съперника си. Така че все едно се познаваме от наистина много време. Неговата схема е най-прецизно настроеният футболен механизъм и в нападение, и в защита. Нападение, което не е невъзможно да бъде спряно, но просто е много трудно да се направи. Приятно е да гледаш как постоянно се стреми да създава нови неща. Великолепно е да го наблюдаваш независимо, че понякога не постига целта си. Точно затова казвам, че механизмът там е много добре настроен и балансът е перфектен. Не е възможно някой да го уважава повече от мен за всичко, което е направил досега и за всичко което прави във футбола. Никога в живота си не съм бил ревнив човек и точно затова му се наслаждавах в Германия. Въпреки че ние знаехме - нямаме шансове срещу него в битката за титлата. Имахме шанс да го победим евентуално в прекия двубой, но никакъв шанс да спечелим шампионата срещу него. Наслаждавам му се и тук. Голямо предизвикателство е и се надявам, и той от негова страна да му се наслаждава. Тази година ще направим всичко възможно да се движим близо в шампионата. Най-голямо уважение към него!

-  През миналата година  с Ливърпул беше много близо до спечелване на Шампионската лига. Тази година ще има ли натиск върху вас за резултати в най-престижния европейски турнир?
-  Не знам. Най-големият ми проблем е, че чувствам постоянно такъв натиск, сигурно дори и когато го няма. Аз съм много позитивен човек и винаги съм с нагласата, че все нещо ще спечелим. Може би затова толкова често стигаме до някакви финали. Отборите ми винаги са на финал и винаги са близо до победата. На знам какво ще стане в края на този сезон, но вървим по най-добрия възможен път. Наближава краят на един сезон и трябва да се взимат съдбовни решения, защото ситуацията го изисква, ако си на четвъртфинали или полуфинали за различните купи или си напред в класирането. Или в Англия, ако  имаш шанс да се бориш за титлата. Ако тогава виждаш ясно финалната права, можеш да мислиш какво да правиш като финални акорди. Дотогава обаче само трябва да събираш точки и да минаваш напред колкото можеш повече. Да трупаш победи и да набираш точки. Това е единствения начин, който аз знам. Не правим никаква разлика между Шампионска лига, ФА Къп или първенството. Мисля, че е време за нас да победим и тази година е най-добрият момент за това, но в края на краищата трябва да изчакаме, за да видим. Нашата работа е да бъдем все по-добри с всяка изминала година. Другите отбори обаче също се развиват. Животът не е лесен, но това е положението. Наслаждавам се на нещата и съм сигурен, че скоро ще спечелим нещо.

Реклама

Коментари

Секция "Коментари" е предоставена за мнения и коментари от читателите на novsport.com. Препоръчителна минимална възрастова граница 18 години.
Novsport.com не носи отговорност за съдържанието на тази секция. Посетителите използват и четат раздела на своя отговорност.

Bookmark and Share

 

Още от Коментари

Още от Коментари

Актуално

17:15 24/05 Берое - Левски 3:1
20:00 24/05 ЦСКА - Ботев Пд 1:0
20:00 24/05 Лудогорец - Черно море 4:1
16:00 Днес Ф1: ГП на Монако (кв.)
19:00 Днес Фрозиноне - Киево
21:00 Днес Лайпциг – Байерн
21:30 Днес Болоня - Наполи
22:00 Днес Барселона - Валенсия

Реклама

Видео

Кристиано Роналдо получи петата си "Златна топка" Бербатов след мача на Манчестър Юнайтед срещу Бенфика Брифинг на Николай Митов преди мача със Сутиеска
Кристиано Роналдо получи петата си "Златна топка"
Бербатов след мача на Манчестър Юнайтед срещу Бенфика
Брифинг на Николай Митов преди мача със Сутиеска

Резултати на живо

Всички мачове Още РЕЗУЛТАТИ

Футболни Прогнози

Любопитно

Спортни звезди чакат втори наследник (СНИМКА) Бойко Борисов със специален подарък от английска легенда (СНИМКА) Бивша звезда в гимнастиката родила близнаци на Путин?
Спортни звезди чакат втори наследник (СНИМКА)
Бойко Борисов със специален подарък от английска легенда (СНИМКА)
Бивша звезда в гимнастиката родила близнаци на Путин?

Реклама

Фото Галерия

Лудогорец е шампион на България след успех над Черно море! Пирова победа за ЦСКА ЦСКА ликува в дербито с Левски!
Лудогорец е шампион на България след успех над Черно море!
Пирова победа за ЦСКА
ЦСКА ликува в дербито с Левски!

Реклама

Още от деня

Всички новини от деня

Автоновини

Формула 1 загуби голям шампион и легенда Димитър Илиев спечели за трети път Рали България Победителят в рали „България“ се решава на Синдел
Формула 1 загуби голям шампион и легенда
Димитър Илиев спечели за трети път Рали България
Победителят в рали „България“ се решава на Синдел