Малка България срещу могъща Русия в битка, която може да откаже големия ни съперник от амбицията да играе на световното първенство в Китай.
Днес от 18:00 часа лъвовете приемат Сборная в "Арена Ботевград" в последното си домакинство от епичната серия квалификационни мачове по пътя към шампионата на планетата през есента.
Селекцията на Любомир Минчев изигра 10 двубоя, в които постигна 4 успеха, включително и онова 74:68 над третата баскетболна сила в света - Франция, от ноември. Победа, която осмисли всички усилия, които бяха вложени в последните две години от родните национали. И показа, че българският баскетбол не е чак толкова далеч от европейските норми. И с малки стъпки върви в правилната посока. Или поне това може да важи за представителния ни тим.
Днес обаче ситуацията за трикольорите и Минчев изглежда много пo-сложна, отколкото бе срещу Франция, а и в първия мач с Русия в Москва. България излиза без двете си най-големи звезди - Александър Везенков и Дий Бост, които не бяха пуснати от Олимпиакос и Химки за този квалификационен цикъл. Няма го и контузеният Станимир Маринов. Това са огромни жертви, тъй като става въпрос за най-полезните играчи на България в пресявките. Коефициентът на Везенков е 17.7, този на Станимир - 12.1, а на американеца - 11.5.
Освен всичко друго под въпрос е и участието на Павел Маринов. Единият от двамата капитани се оплаква от контузия, което най-вероятно ще го остави на пейката за сметка на Христо Захариев. Минчев бе принуден да вика по спешност две нови имена - Деян Карамфилов и Николай Грозев, които се очаква да са извън групата днес.
И въпреки всичко ранените лъвове са готови да хапят. Амбицията да се докажат срещу гранд като Русия е достатъчен фактор, за да съхранят добрия имидж и лице, които показаха във всички тези 14 двубоя дотук (заедно с четирите от предварителната квалификация).
Сборная също идва със своите проблеми. Но дори и с третия си състав Русия пак ще е по-силна баскетболна нация от България. Просто такива са реалностите и те няма как да се променят. А наличието на имена като Виталий Фридзон, Андрей Воронцевич, Дмитрий Кулагин, Хвостов и Губанов са достатъчен атестат за класата, с която Сергей Базаревич разполага, дори и без присъствието на Алексей Швед.
