Дефанзивният халф на Левски Кали Тиам (25 г.) даде интервю за corner.dir.bg. В него той говори за предстоящото дерби с ЦСКА и за кариерата си.
ЗА МАЧА С ЦСКА
Тази седмица е напрегната. Но всеки път е много вълнуващо, когато играем срещу ЦСКА или Лудогорец. Всички знаят, че това са дербита. Мачът в събота ще бъде изпълнен с напрежение. Подготвяме се много добре, защото знаем, че няма да е лесно. Загубихме срещу Лудогорец, но разполагаме с футболисти, които могат бързо да се отърсят от поражението и да спечелим срещу ЦСКА. В тази част от сезона може да се говори за натрупване на ментална умора, а отделно от това всеки отбор има контузени или наказани играчи. Ние ще бъдем готови. Затова сме отбор, а не просто 11 футболисти. Който и да излезе срещу ЦСКА, ние ще бъдем победителите. Колкото до мен - винаги ще бъда себе си на игрището. Ще бъда готов да се боря. Ще направя това, което е необходимо за победата. Вече знам вкуса на този мач. Знам какво е усещането и как се вълнуват феновете. Мисля, че и те са готови. Ще бъде вълнуващ мач за всички.
ЗА СТАРТА В СЕНЕГАЛ
В Сенегал започнах да играя футбол на улицата в квартала. Не тренирах като професионален играч. Помня добре, че имаше един междуградски турнир, след който всички ме питаха: "Защо не започнеш да играеш футбол сериозно". По онова време бях малък, ходех на училище. А майка ми е професор. Тя определено не бе много щастлива от идеята за моя футболна кариера. Много хора в Сенегал си мислеха, че футболът не е сериозна професия. Първи в мен повярва брат ми. Водеше ме навсякъде, за да ми помогне да започна организирани тренировки. И когато нещата се случиха в академията на Расинг клуб Дакар, започнах да разбирам повече за играта. До тогава гледах на нея само като на забавление. Имаше много неща, които трябваше да науча.
ЗА ЧИКАГО
Бях само на 21-22, когато отидох да играя в Чикаго файър (б.р. - в този клуб е играл Христо Стоичков). Това беше и първият ми допир до голяма лига, защото отидох там от унгарския МТК Будапеща. Беше много различно - футболът, културата, всичко. Но все пак топката е кръгла навсякъде по света, а игрището правоъгълно. Моята основна позиция е дефанзивен халф. Ако обаче се налага да играя като централен защитник, просто го правя.
ЗА КАРИЕРАТА
Играл съм в доста държави. В Унгария (за Капошвар и МТК), в САЩ (Чикаго файър), Турция (Газиантепспор), Русия (Динамо Москва), България. В Унгария е любимото ми място, защото съпругата ми е от там - имаме две деца. Животът във всяка от тези страни е доста различен. Усещах първите 3-4 месеца като културен шок, след като за кратко играх в Чикаго, а после и в Москва. Във всяка страна имаше нещо специфично, което ти отнема време да го разбереш. В България ми харесват хората, защото повечето говорят английски. А това е най-важното, за да се разбираме. Затова и бързо свикнах с живота тук. А и в отбора българските футболисти ми помогнаха много да опозная културата. Миналия месец носих мартеница. Приятно е да опознаеш местните традиции. Затова футболният живот ти помага да научаваш много неща извън него.
