Сари: Интерпретацията на мачовете в Англия е почти интуитивна

Христо Стоичков се срещна с Маурицио Сари в последната му седмица като мениджър на Челси, а предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи интервюто на Камата. Лондончани завършиха един турбулентен сезон с голяма усмивка. „Сините“ стигнаха категорично до финала в Лига Европа и там спечелиха трофея в английски финал срещу Арсенал.

Тази европейската купа бе първа в кариерата на нашумелия италиански треньор. Но въпреки това се оказа, че това е последният му мач в Челси. Така пристрастеният пушач, който не бе особено долюбван от феновете на „Стамфорд Бридж“, вече е начело на Ювентус. 

- Сеньор Сари, тренер! Благодаря, че ни приехте за това интервю!

- Аз също ви благодаря!

- В Челси преживяхте един много емоционален сезон. Какво бе чувството да сте начело на този отбор? 

- Минахме през периоди и на добра, и на слаба форма като през цялото време се опитвахме да намерим желания баланс и да имаме стабилност и постоянство. И това не е лесна задача по принцип. А да го направиш в английския футбол е още по-трудно, защото мачовете са страшно много. Влага се много физика в сблъсъците и е много възможно да загубиш мач, в който не си влязъл физически и психически на 100 процента. Именно в тази посока работихме много и търсихме да подобрим работата на отбора.

- Има ли наистина чак толкова голяма разлика между футбола в Италия и този в Англия? Организация, работа, тактика...

- На Острова мачовете са много повече и реално няма време за промени в един отбор в хода на сезона. Както и за работа от гледна точка на тактиката. В Италия върху това се работи много повече. А тук интерпретацията на мачовете е почти интуитивна. Срещите са много напрегнати и с големи ускорения през всичките 90 минути. Няма как да не излезете напълно изтощени от такъв мач. Докато в Италия това не винаги се случва.

- Изостанахте от Манчестър Сити и Ливърпул в шампионата, но не ви избяга основната цел - да сте в голямата четворка. Тя стои пред Челси всяка година. Доколко затормозява подобна отговорност?

- Неизбежно е. Целта да сме сред първите четири, за да играем в Шампионската лига, не трябва да се изпуска. Конкурирахме се основно с Тотнъм, Арсенал и Манчестър Юнайтед, които имат зад гърба си огромен опит в тази война. Консолидирани са като отбор, както технически, така и тактически. Но и ние много работихме през цялата година и наистина се преборихме в този дълга и изморителна надпревара. Беше очевидна обаче разликата в преимуществото на Манчестър Сити и Ливърпул. Тези почти 30 точки, с които Сити ни се откъсна, са наистина много. Но пък Челси сега определено има една солидна база и ако продължи да работи така здраво, шансовете за битка за върха ще са реални. Но пак казвам - това няма да е никак лесно срещу такива силни и солидни отбори, които освен всичко са водени от едни от най-големите треньори в света.

- Разговаряме преди финала в Лига Европа. Усещате ли силно тази голяма отговорност пред Челси, пред отбора, пред вас като треньор? Спечелването на Лига Европа ще защити престижа на отбора и ще осмисли сезона.

- Да, очакванията тежат. А в италианските медии твърдяха на висок глас, че Наполи ще спечели със сигурност в Лига Европа. Нормално. Всички нации се надяват да имат най-силния отбор във всички турнири. Лига Европа обикновено започва с малко по-лесни съперници, но в последните 2-3 кръга става наистина много трудно. Всички отбори до тук бяха силни и за нас беше чест да постигнем целта си. Освен това алтернативата да играем в Шампионската лига чрез спечелването на Лига Европа е много важна цел, която постоянно държим под око и вече я виждаме реално очертана. След четвъртфиналите силите станаха много изравнени, но ние сме на финала и държим съдбата си в ръце.

- Тренер, защо 33?

- Това е една много стара история от времето, когато бях треньор в Италия. Свързана е с въпроса на един журналист, който очевидно се заяждаше с мен. Твърдеше, че отборът ни не бил много активен, провокативно ме питаше колко точно схеми на игра имаме и прочие. И аз му отговорих, че са 33. (смее се) Това е една история, която тогава беше малко скандална, но с годините става все по-забавна. Тогава отнесохме много негативи, но в момента спомените са приятни и положителни.

- Свършихте една наистина сериозна работа в Наполи. Изградихте едно много силно нападение с Гонсало Игуаин на върха на атаката. Каква според вас е перспективата пред звездите на Наполи днес и пред отбора като цяло? Питам ви, защото все още познавате обстановката там перфектно.

- Какво можем да кажем за Гонсало, което вече не е казано? Тогава направи рекорд с играни 90 минути във всички мачове и вкара 36 гола в 35 мача. Невероятен играч! Направи много и в Реал, и в Ювентус. За мен това момче, за съжаление, често остава неразбрано докрай. Както в Челси. Причината е, че той от една страна е горделив и затворен, а от друга много чувствителен. Затова и постоянно му трябва подкрепа и одобрение отвън и най-вече от страна на треньора.

- Тренер, много благодаря за интервюто!

- Аз благодаря!