Нападателят на Бърнли Питър Крауч официално обяви края на футболната си кариера. След 677 официални мача на клубно ниво и 187 гола 38-годишният играч заяви, че е настъпил моментът да се сбогува с любимата игра.
„Имах 23 години да се подготвя за този миг, но сега, след като съм вече тук, разбираш, че няма как да бъдеш готов. Дойде моментът, в който да говоря за себе си като за „бивш футболист”. Невероятното пътуване, на което поех като 16-годишен, приключи”, сподели Крауч ексклузивно пред „Дейли Мейл”.
Решението му зрееше от известно време, като през последните години играчът започна да търси все повече ангажименти встрани от терена, но оставайки близо до голямата си страст.
„Моята амбиция беше да играя, докато навърша 40, затова е страшно да изрека думата „оттегляне”. Това ме прави емоционален, кара ме да се чувствам странно, че сега не се подготвям за поредната кампания, но обстоятелствата около последните два сезона ме накараха да проумея, че това е вярното решение.”
„Да се превърна от обичаен титуляр до човек, чиято роля е лимитирана до 10-15 минути като резерва – това е нещо, което ми беше трудно да приема. През януари ще навърша 39, но съм физически здрав и можех да продължа. Това, което не исках, е да стана някой, към когото просто се запращат топки и го улучват.”
„Затова настоящото обявление ми се струва сюрреалистично. Тъкмо приветствахме нашето четвърто дете, Джак, в семейството и заради този чудесен хаос, който върви наред с новото бебе, просто не ме е поразила мисълта, че не започвам предсезонна подготовка. Животът е трескав по един брилянтен начин.”
„Знам обаче, че ще бъде наистина сериозно, когато проумея всичко. Футболът ми отвори пътища, които никога не съм считал за възможни, когато започнах да бележа голове в Хейс и кварталната лига за 10-годишни. Футболът, просто казано, сбъдна всичките ми мечти.”
„В мислите си се връщам към времената, когато бях 17-годишен. Тренирах в Тотнъм, но преди мен имаше други 10-има нападатели, които ми блокираха пътя към първия отбор. Оттам ме пратиха под наем в Дълуич Хамлет, после отидох в ИФК Хаслехолм в Швеция. Нека сме честни – тогава не бихте заложили на мен.”
„Ако в онзи миг ми бяхте казали, че ще изиграя 42 мача за Англия и ще вкарам 22 гола, че ще бъда с Ливърпул във финал на Шампионската лига и ФА Къп, че ще вкарам гола, който ще върне Тотнъм за първи път в евротурнирите след 4 десетилетия, щях да ви изпратя в лудница.”
„Всичко това обаче се случи и помня разговора си с моя баща, когато бях с националния отбор, той ми помогна да сложа всичко на мястото му. Говорихме за „деветката” на Англия и как всяко момче в страната, което рита топка, се надява да я носи един ден.”
„Така и стана, носех №9 по-късно същия следобед. Благословен съм и бих искал да вярвам, че хората знаят колко много се насладих на моята кариера. Където да съм играл, винаги съм имал великолепна връзка с феновете. Мисля, че е било очевидно колко щастлив бях всеки път, когато отбележех за техния клуб.”
„Тези клубове – от КПР до Норич, Астън Вила, Саутхемптън, Тотнъм, Ливърпул, Стоук и Бърнли – няма нужда да се чудят кога ще ме видят пак. Ще намеря начин да остана във футбола и планирам да гледам мачовете на всички тях през следващия сезон.”
„Бърнли, действително, беше идеалното място да приключа пътя си. Не дадох най-големия си принос, тъй като преминах там през януари, но бях толкова радостен, че отидох в този клуб. Шон Дайш е топ мениджър и момчетата бяха класа. Съставът им фантастично изграден и обичах всеки свой ден там. Те са страхотен клуб.”
„Преходът от терена към „нормалния” свят би трябвало да бъде по-лесен, след като имам редица проекти, които поддържат моята заетост. Можете да бъдете сигурни, че моята колонка в „Дейли Мейл” ще бъде публикувана всяка седмица през сезона.”
„Благодаря за тези възможности да остана близо до играта. Нагледах се на толкова футболисти, които спряха и нямаха какво друго да правят, затова имаха трудности с адаптирането. Футболът е толкова хубав, разбирам защо има толкова много случаи на индивиди, които страдат от депресия след оттеглянето.”
„Нищо в професионален план може да се доближи до последните ми 23 години. В момента декорирам своя офис и слагам снимки по стените от различни етапи на моята кариера. Все кадри, които ме карат да се замисля.”
„Има го полуфиналът на Ливърпул срещу Челси от Шампионската лига през 2007 година, мои снимки как излизам с отбора на Англия по време на Световни първенства, когато нацията разчита на теб, първият ми гол за КПР срещу Джилингам през септември 2000, спечелването на ФА Къп.”
„Събирането на фланелки никога не е било нещо, което ме е интересувало, но аз събирах спомени и истории, които ще мога да разказвам на децата на моите деца. Този бивш футболист изживя времето на живота си. Време е да пиша следващите глави”, завърши Крауч.
